Бившият известен футболист на ЦДНА и националния отбор Гаврил Стоянов (Гацо) беше неизчерпаем извор на весели случки и хумористични епизоди. Преди години, преди да се запозная с него, разговарях пред стадион „Васил Левски“ с големия нападател на ЦДНА Иван Колев. В един момент беловлас мъж се насочи към нас, протегна ми ръка и каза: „Здравей, момче младо! Какво прави журналистиката?“ Тук Ването Колев реши да го бъзне и се намеси: „Ти първо му кажи, че си Гацо Стоянов, пък после го питай каквото искаш.“ А Гацо, явно засегнат от репликата, ни погледна отвисоко, вдигна ръка към небето и рече: „На мене оценка ми е дал народът!“
* * *
Гацо Стоянов е треньор на „Хебър“ (Пазарджик). В тима той привлича и бившия защитник на „Левски“ Георги Тодоров (Топето). На една от първите тренировки обаче Топето закъснява. Когато се появява, всички играчи вече са строени. Гацо веднага го извиква при себе си: „Тодоров, ела при мен! Не те ли е срам да закъсняваш за тренировка! Всички само тебе ли ще чакат!“ И Топето с наведена глава се приближава към треньора. Местните футболисти се подхилват и видимо са доволни, че Гацо ще трие сол на главата на софиянеца. Когато обаче Тодоров спира при треньора, той тихичко му казва: „Спокойно бе, момче! Хич да не ти пука! Остави ги тези селяни да си мислят каквото искат.“
* * *
Като треньор на провинциален отбор, който гостува в малко градче, Гацо прави необичаен разбор. Вкарва играчите си в малка стая, на която всички пердета са спуснати. Футболистите още се оглеждат стреснати, когато Гацо с вид на фокусник дръпва едно от пердетата и казва: „Вижте какво село, само няколко къщи. И вие ще се оставите ли на тези селяни да ви бият?! Хайде на терена!“ Така приключва разборът…
* * *
Гацо Стоянов е треньор в Тунис. Когато се връща от африканската страна, той споделя пред приятели: „Когато тръгвах за Тунис, си купих нови обувки и след две години, прекарани там, те си останаха съвсем нови.“ И при логичното учудване добавя: „Ами, на ръце ме носеха!“
* * *
Конгрес на Българския футболен съюз в началото на 90-те години. На трибуната за изказване се изреждат известни футболни деятели. Идва ред и на Гацо Стоянов. В типичен стил и с апломб той заявява: „Увлечени в гонитбата на титли и медали, ние съвсем забравихме за нашата бедна и славна Коньовица, от която излязоха такива големи фигури във футбола като аз (посочва се с ръка), Димитър Якимов и много други.“ А всички в залата се превиват от смях…
* * *
Разширено заседание на комисиите в Българския футболен съюз. Докладчикът изрично подчертава, че всеки, който се изказва, трябва да се представи. Гацо обаче излиза на трибуната, разперва ръце и казва: „Мене всички тук ме познавате.“ А когато все пак го убеждават, че това е за протокола, той със снизхождение отсича: „Добре де, пиши – Гаврил Стоянов, заслужил майстор на спорта, главен асистент в „Академик“ (София).“
* * *
На олимпийския футболен турнир в Мелбърн през 1956 г. в мач за третото място България побеждава Индия с 3:0 и печели бронзовите медали. Малко преди края на мача един от индийските играчи демонстративно си събува обувките и продължава да играе по чорапи. Ядосан от това своеволие, Манол Манолов (Симолията) се обръща към Гацо Стоянов: „Вземи тези обувки и ги изхвърли от терена!“ Гацо обаче поглежда обувките с погнуса и заявява: „Това не са никакви обувки, а цървули. Няма да се докосна до тях.!“
* * *
През 1955 г. отборът на ЦДНА гостува за серия от приятелски мачове в Швеция. Един от двубоите е с авторитетния „Юргорден“, в който армейците печелят с убедителното 5:0. Нападател на домакините е изключително висок и е без конкуренция „на втория етаж“. По едно време Стефан Божков извиква към Гацо Стоянов: „Гацо, вземи му поне една топка с глава.“ А Гацо му отговаря в типичен стил: „Съжалявам, но не съм си взел стълбата. Забравих я в хотела.“
РУМЕН ПАЙТАШЕВ
