- Григор, как се справяш с напрежението да имаш такава връзка, която е популярна по цял свят?
- Опитвам се да говоря за нея колкото се може по-малко. Ако ме питате нещо след мач, очаквам да е за играта ми, победата или загубата, а не за личния ми живот. В противен случай го считам за нарушаване на моето лично пространство.
- Това не е лесно в свят, който е завладян от социалните мрежи.
- Така е. Днес всички знаят всичко за всички. Аз за щастие използвам малко социалните мрежи. Не ме интересува да чета какво казват другите за мен.
- Миналата година в Рим стигнахте до полуфинал и след това през цялото лято изглеждаше, че се доближавате до големите в спорта. Как се чувствате сега?
- Проблемът е, че съм много амбициозен и винаги си поставям много високи цели. Разбира се, така правят и съперниците. А формата може да се подобрява или спада. Остава едно сигурно нещо: трябва да работиш усилено, за да достигнеш най-високото ниво, и за да останеш там.
- В този турнир в последните 10 години печели или Надал, или Джокович. Може ли този път да има различно име на победителя?
- Моето. Защо не?
- Как се побеждават тези двамата?
- Говорим за двама от най-силните тенисисти в историята. Това е трудно постижимо. Аз знам, че трябва да подобря представянето си и целта ми е да подобря и класирането си от миналата година. Което означава, че трябва да стигна до финала. Това ще е трудно. Да спечеля тук ще е много хубаво.
- Харесва ли ви Рим?
- Изключителен град. За малкото време, което имам да го разгледам по време на турнира, много ми харесва. История.
- Във втория кръг срещата Фонини за трети път в рамките на месец. Победихте го два пъти. Какво мислите за него?
- Успява да бъде две различни личности на корта и извън него. Понякога като играе се държи странно, но във вестниците изглежда отлично момче. Преди всичко той е талантлив и има способност да се справя с всякакви ситуации по време на мач. Уважавам го много.
- Страхувате ли се, че публиката може да има роля по време на мача?
- Не виждам проблеми. Правилно е публиката в Италия да подкрепя своя играч. В Рим винаги атмосферата е особена. Много хубава и винаги е тежко, когато трябва да се изправиш срещу съперник, който феновете подкрепят.
- Най-вероятно ще следите и женския турнир... Кой ще спечели?
- Вярвам, че Мария и Серина са най-силните състезателки. С най-много опит. Тези, които могат да се справят с трудните ситуации. Те са фаворитките, но тук изненади не са изключени.
- Какво обича да прави Димитров, когато не е част от някой турнир?
- Знам, че е трудно да си го представите, но обичам да си стоя у дома. Да гледам телевизия. Преди обичах да карам колело, но днес, с този начин на живот няма как, много е трудно.
- Какво щяхте да правите, ако не бяхте станали тенисист?
- Трудно е да се каже. Може би нещо свързано със спорта. Моята майка беше волейболистка и това е спорт, който ми харесва. Но смятам, че тенисът е в кръвта ми. Баща ми е треньор и беше първият, който ме учеше. Помня, че от малък удрях топката в стената дълго време всеки ден. Бях на 3 години.
- Вашият баща ли ви даде този невероятен бекхенд с една ръка?
- Да. Той обича този удар. Не съм опитвал друг. Беше първата му цел откакто стана ясно, че ще опитам да се превърна в професионален тенисист.
- Извън тениса, какво спортно състезание ви вълнува най-много?
- Със сигурност мачовете от НБА. Това е голям спектакъл. Възхищавам се на Коби Брайънт и ЛеБрон Джеймс. Те са атлети от изключително ниво. Невероятни шампиони. Живея в Лос Анджелис и често, когато имам време, ходя в залата "Стейпъл Сентър".
- Кой е най-трудният ви съперник?
- Надал, разбира се.
- Имали ли сте идол като малък?
- Как да не се възхищаваш на Федерер? А освен това имам честта и гордостта да съм му приятел сега. Като малък много ми харесваше и Сафин.
- А сега?
- Любимият ми тенисист е Григор Димитров.
Рикардо Кривели, "Гадзета дело спорт"
