Известният журналист Румен Пайташев разказа пред БЛИЦ за впечатленията си от Камерун. Повод да го потърсим е турнирът за Купата на Африка, който се провежда в местната страна. Популярният българин е бил там преди около десетина година.

Winbet - победата е емоция! (18+)

... Ако някой път попаднете в Камерун, трябва задължително да знаете следното нещо. Видите ли жена, която се е качила зад водача на мотоциклет, в 95 процента от случаите бъдете сигурни, че тя не е нито съпругата му, приятелката или негова роднина, а просто поредният му клиент в...таксито. Да, таксито, защото тази страна е истинско царство на мото-такситата. Нещо, което е непознато в голяма част от света и се среща още в Нигерия, Мали и Того, както и в Камбоджа.

“Шефе, качваш ли се?” - подвикват ми от няколко страни и в същия момент виждам поне пет-шест мотористи, готови да ми предложат услугите си. Мото-таксито е изключително евтин превоз, като за един долар може да се возиш около 30 километра. Ето защо този транспорт е толкова популярен и експлоатиран в Камерун. Освен това е много удобен при

ужасяващия трафик, който за несвикнал човек е истински кошмар.

Понякога можеш да видиш зад водача на мотора да се возят мъж, жена и две деца. Светофарите са рядкост, а и когато ги има, сигнализацията не играе почти никаква роля. Най-обичайна гледка е на оживено кръстовище в един момент в различни посоки да преминават камион, коли, задължителните мотоциклети и пресичащи тичешком пешеходци, а неспирните клаксони допълват какофонията. Изпреварват те от всички страни, а немалка част от колите са буквално трошки - със счупени фарове, броня и дори...стъкла.
Предпазен колан не се слага, а зад волана се сяда и след солидна употреба на алкохол. И тук минибусчетата са натъпкани като сардели, а някои от уличните търговци са принудени дори да тичат след тях, за да продадат нещо, като размяната на стоката и парите става в движение, без да се губи време за спиране. Пътищата не са в добро състояние, а когато се излее тропически порой, калта и мръсотията са навсякъде.

Пристигнах вечерта на летището в Дуала малко преди 21 часа, като на границата ми поискаха жълтата книжка против малария. От приятеля ми Рафаел нямаше и следа. Нямах друг избор и по стара моя традиция щях да прекарам поредната нощ на чуждо летище. Жегата бе направо изпиваща и въпреки че три огромни вентилатора се въртяха с бясна скорост, прохлада почти не се чувстваше. По едно време нещо прошумоля до мен и само за секунда мярнах мишката, която спринтира между краката ми. Опитах се и да заспя, но въпреки че топлината ме унасяше, сънят упорито ми бягаше. 

Така дочаках утрото, като мишката отново се появи под масата…

 А над Дуала се изля пороен дъжд, като част от водата минаваше през покрива на летището. Мнозина наричат Камерун “Африка в миниатюра” поради факта, че в нея като

в калейдоскоп се съчетава безкрайно многообразие
от флора, фауна и повърхнина.

В страната има реки, плажове, пустини, савани, джунгли, планини и вулкани, като връх Камерун е най-високата точка в Западна Африка. Както в Габон и Екваториална Гвинея, така и тук петролът е определящата суровина в експорта на страната, която освен това е основен износител на какао, кафе, банани, памук и естествен каучук.

Погледнато в проценти, около 29 на сто от износа на Африка се пада на Камерун. Когато португалците стъпват за първи път по тези земи в края на ХV век, те откриват в реката скариди и затова я наричат “Рио душ камароеш”, което означава “Реката на скаридите”. Именно от камароеш идва и името на страната Камерун.

Въпреки че в страната има 280 етнически групи, говорещи на над 2 хиляди диалекта, на фона на редица други африкански държави, периодически раздирани от граждански войни, преврати и кървави междуособици, тук обстановката е привидно спокойна. Средната месечна заплата е около 140 щатски долара. Камерунците твърдят, че тук никой няма да умре от глад, тъй като има предостатъчно за ядене, но са твърде скептични по отношение на политическото ръководство, като страната си е спечелила печалната слава като една от най-корумпираните.

 Обвързаността с Франция се чувства навсякъде, но тя се приема като неизбежно следствие на историческото развитие. В този аспект след португалците идва германската колонизация през 80-те години на ХІХ век, която просъществува до края на Първата световна война. После победителите французи и англичани слагат ръка върху тези земи, експлоатирайки евтината работна ръка от местното население.

Относително стабилната обстановка в страната и икономическото развитие провокират потока от бежанци предимно от Нигерия и Централно-африканската република, търсещи работа, но и създаващи сериозни проблеми, увеличавайки криминалитета. Камерун също така е

известен като рай за крадците,

а кражбите са всекидневие. Дори посред бял ден не е желателно демонстративно да вадиш пари или GSM на улицата, защото джебчиите са истински професионалисти. Те ловко се промъкват до теб, грабват ти предмета и изчезват със скоростта на светлината. А вечер задължително трябва да си с друг, ако се движиш по слабо осветени улички. Както и в други страни, кражбите от мотоциклети по мафиотски образец са често срещани. СПИН-ът е истински бич за страната, в която процъфтява полигамията, а многобрачието е широко разпространено. При религията нещата са либерални, като и християнството, и ислямът са почти еднакво застъпени. По отношение на дрогата тук се консумира растението банга, като за 100 сефа (около 20 цента) можеш да си свиеш 3-4 цигари, които ти дават сила. 

Камерунците пият много бира, като освен местни марки, широко разпространени са немските бири по лиценз. В Камерун обаче бутилката не е 0.5 мг, а 0.65 мг. Влизах в кръчми, на фона на които и най-долнопробните нашенски заведения изглеждат спретнати и приветливи. На две крачки от масите, където хората се хранят, се пере бельо, а мръсната вода се излива в отходната вада до входа.

Успях да отида и на мач от предварителната фаза за Купата на конфедерациите между “Унион” (Дуала) и “Калон” (Сиера Леоне), завършил 1:0 за домакините. Стадионът е построен специално за Купата на Африканските нации през 1972 г. и оттогава не му е правен никакъв ремонт. Една бетонна грамада без никакви седалки, на която могат да се поберат повече от 50 000 зрители, а

високите метални огради с бодлива тел действат заплашително.

За журналистите има двайсетина пластмасови стола, което си е направо лукс. След края на мача колегите ми нахлуват на терена за интервюта. Моят приятел Рафаел, който е професионален фотограф на свободна практика, отваря лаптопа си и продава снимки за вестниците. Денят завършва с по една бира “Гинес” в кръчма близо до стадиона...
РУМЕН ПАЙТАШЕВ