Станислава Станкова е родена на 1 февруари 1990 година. Безспорно един от най-големите таланти в женския баскетбол. Хваща оранжевата топка за първи път в школата на Академик (София) под зоркия поглед на своята баба - едно от големите имена в женския ни баскетбол и като играч, и като наставник - Виолета Цолова. Играе за Академик, "Левски" и Славия. Последната й спирка бе Хасково, но нова тежка контузия я принуди да окачи кецовете на пирона. За да поеме поста спортен директор на женския баскетболен Хасково 2012. Станкова преминава през всички формации при подрастващите в националните отбори. Участва на шест европейски първенства за девойки от 2005 до 2009, като през 2006-та на турнир във Финландия е избрана за най-добър подавач. Играе за България и на три Балканиади.

Сани, както я наричат приятелите, бе гост в предаването "Пъзел" на хасковската телевизия. Мис "Чаровна усмивка" се срещна с верни приятели, както и с майка си Елена.
2.jpg"Станислава като бебе постоянно ревеше, не спираше да плаче, не прие биберон нито в един момент. Водата я пиеше със специално шише, баща й беше донесъл от чужбина, тъй като по това време в България беше купонна система и нямаше нищо. Не съм я давала на детска градина, защото не мислех, че това е разумно особено в онзи период, в който държавата беше в тотална криза. Исках да е до мен, да съблюдавам развитието й. Искаше ми се аз да оформя нейния мироглед. Най-ценното качество, което придоби, е трудолюбието. Така съм устроена, че когато трябва нещо да се свърши, трябва да е на сто процента. Не става с глезене. Тя е тренирала със сълзи на очи и аз не съм се вълнувала от това нещо", споделя майка й Елена Станкова.



4_2.jpgЕто как я описа президентът на "Левски" Константин Папазов: "Човек със сериозно собствено аз. Независимо от годините, тя още от малка вървеше така - с високо самочувствие, което си има своето покритие. Хипер амбициозна е." "Смятам, че е изпреварила времето. Човек, който много иска да се развива. Освен живот из драве ще й пожелая да ми вярва. И другото е да намери своята голяма любов. Тя може би я е намерила, но ние не знаем. В това отношение е много обрана. Никой не знае нейния личен живот."

"Нашата връзка е изключително специална, нетипична и тя е човекът, на когото искам да приличам. Колкото си приличаме, толкова се и различаваме. Ако тя е пряма и директна, аз искам да съм по-дипломатична и толерантна", коментира Сани връзката с майка си.

В предаването се включи и една от най-добрите журналистки в България Владислава Лазарова, една от приятелките на Станислава: "Няма човек, който да остане безучастен на това, което правеше тя на игрището. Кръвта вода не става. Движението, ходовете, които взимаше, начинът по, който дриблираше, сякаш танцуваше. Много приличаше на баща си - Шошо. За съжаление бях свидетел на втория случай, в който тя се контузи. Това е един от моментите, в които и сега настръхвам. Носи ми и голяма тъга. В нейно лице българският баскетбол загуби един от най-големите си таланти. Иска ми се да открие своята половинка в живота. Да я видя щастлива, спокойна и да прави това, което е на сърцето й - да бъде свързана с баскетбола."

6_1.jpg

На въпрос, какво те наранява, Сани отговори: "Нямам грам толерантност към лъжа и предателство. Не бих направила компромис за подобно нещо. Тези игрички на дребно и тънки сметки... не ги приемам."

Братът на бившия национал и играч на ЦСКА Росен Геков - Кирил, който също е играл баскетбол за "армейците", каза: "Тя е интелигентна, красива на външен вид - това е ясно. Целеустремена е, не се спира. Тя притежава една позитивна твърдоглавост. Изключително честен човек, лоялен към хората, които заслужават. Обективен, до колкото човек може да е обективен. Добре е да имаш такъв човек за приятел до себе си. Това най-кратко описание изчерпва всичко."