Максим Стависки е една от най-спорните фигури в родния спорт. Руският състезател написа историята на фигурното ни пързаляне с партньорката си Албена Денкова, с която спечели две световни титли. По-късно той катастрофира пиян и отне човешки живот, като остави едно младо момиче в тежко състояние.
В България Максим е критикуван, но в родината си Русия остава сред най-обичаните спортисти. В последните години той участва в различни шоу програми на Иля Авербух, като следващия месец ще играе главна роля в постановката “Тайните на острова на съкровищата”.

Стависки даде интервю за Passion.ru, в което говори за любовта си с Албена Денкова и сина им Даниел, който скоро ще навърши годинка.

-Максим, с Албена от пръв поглед ли се влюбихте или чувствата дойдоха постепенно? Двойка сте от 1996 година.
-Нашите отношения се появиха неочаквано, вероятно защото постоянно бяхме заедно. Нормално е, когато си 24 часа в денонощието с един човек да се появят по-специални чувства.

-С Албена вероятно много си приличате?
-Напротив, ние с Албена сме пълни противоположности, които се допълват. Аз съм доста лекомислен, а тя подхожда дори към малките неща изключително сериозно. Аз често й казвам: “Не се напрягай толкова, давай по-леко”, а тя “Не ми говори, ти изобщо не мислиш”. Единствено по отношение на работата си и двамата сме много отговорни. Смятам, че аз съм по-шеговит, смея се много, а тя е фокудсирана и често се притеснява без причина. Хубавото е, че се справяме с тези леки различия.

-Във вашето семейство матриархат или патриархат доминира?
-В нашето семейство властва любовта. Ние обичаме заедно да обсъждаме проблемите и да ги разрешаваме. Заради характерите ни се създава впечатление, че Албена ме командва, защото е винаги сериозна и целеустремена. Всъщност нейната дума не винаги е последна. Ние имаме абсолютно нормални, човешки отношения, през годините сме се научили да правим компромиси.

-Често ли спорите?
-Не. Може да се каже, че имаме много спокойни отношения благодарение на разсъдливостта на Албена и в работата, и в личния живот.

-Как се отразяват личните ви отношения на работата. По-лесно ли е за един фигурист да има до себе си друг състезател?
-В началото имахме много разногласия. Беше ни доста трудно. Спортът никога не остава настрана, влиза в дома ни. Покрай работата имахме много кавги и това товареше емоционално личните ни отношение. Постепенно намерихме общ език, научихме се да уважаваме мнението на другия и решихме спортните въпроси за спорта да се решават от треньорите ни.

-След като приключихте кариерата си почувствахте ли празнина или смятахте, че животът ви сега започва?
-Благодаря на Бог за Иля Авербух, който ни спаси, като ни намери работа в своите страхотни програми. От няколко години ние сме част от проектите му, които зрителите познават от националната телевизия. Моля се за доброто на този човек, който ни даде хубава и постоянна работа и благодарение на когото посещаваме различни градове в Русия.

-Вие сте двойка отдавна, но синът ви се роди само преди година. Защо чакахте толкова дълго?
-Аз отдавна исках дете, но двамата знаехме, че с натоварената ни програма като спортисти това е невъзможно. Осъзнавахме, че при бременност на Албена ще трябва да се откажем от спорта. За нас беше важен въпросът ще имаме ли време да се грижим за това дете и дали ще бъдем до него докато расте.

-Значи вие сте имали доверие един на друг, но сте се страхували да станете родители?
-(смее се) Може и така да се каже. Аз смятам, че детето е индикатор за силата на нашите отношения, доказателство за силната ни връзка. Албена показа, че вярва в мен, когато роди сина ми. Трябва да призная, че да си баща е много готино.

-Как се промениха отношенията ви след раждането на детето?
-Вече не мислим само за себе си. Ние започнахме да живеем и работим за Даниел. Дори когато влезем в магазина гледаме първо от какво се нуждае той и чак след това пазаруваме за себе си.

-Вие грижите ли се за него? Приспивате ли го? Статистиката сочи, че бащите предпочитат да гледат децата си чак когато пораснат.
-Аз не съм такъв. Вече мога да приготвям храната му и не виждам нищо лошо в това. Винаги съм на линия, когато някой трябва да пее, за да го приспи. Разбира се Албена като майка се грижи повече за него, защото след раждането аз бях в Русия, където е работата ми.

-Какво ви кара да се чувствате у дома?
-Личните вещи. Дори един нает апартамент може да се превърне в дом. Постепенно той се превръща в твое място – твоята миризма, твоите вещи.

-Опишете своя идеален дом...
-Толкова много години съм прекарал на път, живял съм под наем, в хотели, че понятието “дом” ми е малко размазано. Като малък винаги се прибирах в дома на родителите ми и се чувствах добре. Гледах на пътуванията си като на ваканция. Понякога съм бил у дома 2-3 часа, но винаги смятах, че това е специален момент.
Сега имам дом в Москва и България. България е много специално място за мен. Това е малка, но много красива страна. За мен там е много хубаво – сухо, топло и мухите не хапят (смее се).

-Вие често пътувате. Продължете вица: “Съпруг се прибира след дълго отсъствие и вижда...”
-(смее се). Почти винаги пътувам заедно с Албена, но когато съм бил сам се прибирам и виждам вази с цветя. Когато ме няма Албена обича да се обгражда с вази в цвета.

-Помагате ли на Албена в домакинските задължения?
-Свикнали сме правим всичко сами, но няма разделение – ти миеш чиниите, аз чистя пода.

-Кой готви?
-Албена готви много вкусно, но готвенето е хоби и за мен. Може да видя някакъв вид месо в магазина, купувам го и търся в Интернет подходяща рецепта. Получава се винаги вкусно и жена ми ме хвали. Хубавата храна прави дома уютен.

-Максим, имате ли хоби?
-Събирам различни модели корабчета, които се сглобяват от парченца дърво. Имам страшно много. В момента съм оставил хобито си настрана, защото е опасно за детето. Нямам търпение Даниел да порасне, за да стоим заедно. Преди обичах да рисувам с моливи, но в последните години картините ми не се получават добре.

-Къде и как обичате да почивате?
-През лятото на морето в България, понякога летим до Турция. Албена може да лежи на плажа цял ден, а аз едва издържам на едно място и пет минути. Затова напоследък гледаме да имам някакви екстремни преживявания –водни ски и други подобни.

-Само двамата ли почивате или с приятели?
-Различно. Наскоро ходихме на почивка заедно с Роман Костомаров и жена му Оксана Домнина (бел. ред - през януари Домнина роди дъщеричка на Костомаров, която се казва Анастасия).

-За вас Нова година семеен празник ли е или предпочитате да сте сред приятели?
-И двете. Обикновено празнуваме Нова година заедно като семейство. Като всички останали слушаме речта на президента в 12 часа, поздравяваме се, отваряме шампанско. Някъде 45 минути след това излизаме с приятели. В последните три години посрещнахме Новата година във вилата на Роман Костомаров.

-Какви са традициите в България?
-Почти същите.

-Какви са разликите?
-Там винаги слагат на масата салата, която се казва “Руска салата”. В България Коледа е семеен празник, а Нова година време за купон.

-Какво си пожелавате за новата година?
-Желанието ми не само за новата година, а изобщо е да отгледаме сина си, да го направим добър човек. И много искам Албена да ме дари с дъщеричка. Всичко друго вече си имаме.