Легендарният треньор Георги Василев, който на 9 август навърши 70 години, даде интервю за вестник „ШОУ”. В него той разкрива доста любопитни факти от кариерата си. Ето ви един от тях:

Аз съм много суеверен човек. Имам си определени ритуали, особено около футбола, това си беше задължително. Това ти създава някаква увереност, някакво самочувствие. Пред прага си на нещо да извършиш, върху плещите ти тежи огромна отговорност. Нормално е. Имам любопитно изживяване покрай отстраняването на „Глазгоу Рейнджърс“ през 1993 г.  Тогава бях начело на „Левски“.  Загубихме в Шотландия с 2:3 в първата среща.

В навечерието на реванша бяхме на лагер в Банкя. Преди мача няма заспиване, къде да спиш. Седим в ресторанта, разговаряме, мислим. То беше такова адско напрежение, че... Към 2 часа през нощта се прибирам аз в стаята и си лягам. По едно време усещам, че нещо ми мърда в краката. В първият момент се изплаших, че е някаква змия, която е влязла. Отметнах внимателно одеялото и гледам – едно малко котенце! Ама съска и се зъби към мене. Готово е да ме изяде направо (смее се). Изкарах го през терасата аз. На сутринта го нямаше вече. Беше си отишло.

След като премина еуфорията от елиминирането на „Рейнджърс“ на другия ден се сещам за това котенце. Казах си: „А, отивам и го взимам. То ми носи късмет.“ Върнах се в хотела в Банкя. Валеше като из ведро. Котето го нямаше. Потърсихме го с персонала. Открих го свито под едни дъски да не го мокри дъжда. Осинових си го и го кръстих Ричи. Той живя близо 3 години в моя дом, после изчезна някъде. Беше много хитро и умно животно”.
ЧЕТЕТЕ ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ В НАЙ-НОВИЯ БРОЙ НА „ШОУ”