Волейболната победа на нашите национали над най-силния отбор в света Бразилия и атмосферата във Варна провокира треньор да надъхва…футболисти. Още по-любопитното е, че това не става в един от българските клубове, а в родината на футбола – Англия, пише zadupnitsa.com.

Въодушевен от успеха на трикольорите ни, проспериращият в Англия български треньор Марио Яньов реши по нестандартен начин да надъха своите преди поредния вътрешен мач в лигата на Уест Хям.

Бившият футболист от школата на „Марек” от 2 години е вече част от детско-юношеската школа на „чуковете”. Роденият в дупнишкото село Крайници наставник, от 6 години е на Острова, където продължава да учи и повишава треньорската си квалификация. 

„Предстоеше ни контрола с друг от отборите към Уест Хям, в който играят момчета, които са и по-големи на години и по-здрави физически от моите, което при подрастващите е огромна разлика. Гледах и трите мача на националите, но от двубоя с Бразилия останах без думи. Преди срещата ни вчера им показах на видео откъси от мача. Казах им, че това е нагледен пример с какво желание и себераздаване трябва да се играе през целия си живот, за да имаш щастието да победиш най добрите. Разказах им историята за пътя на Цветан Соколов от Дупница до сегашните върхове, като пример, че с много труд и тренировки, всичко е възможно. Разбраха, че когато играем за нашата чест и нашите фенове, всичко в играта може да ни се получи много по-лесно. Това е най-важното, защото ти дава неподозирани сили да направиш и това, което не си и помислял, че можеш или умееш. Та кой предполагаше, че ще бием Бразилия, още повече след изненадващата загуба от Канада”, коментира Яньов.

„Някои от момчетата ме попитаха какво скандират публиката, защото им бе направило впечатление и им казах, че е: „Българи, юнаци!”. Така и самите момчета проявиха желание да се поздравяваме преди мача и вече сме на: „Ю-на-ци”. Със сигурност, видеото им подейства, защото на терена впоследствие видях истински лъвчета, които се бореха срещу съперника си, който казах вече, бе и с по-големи момчета. Паднахме 1:3, но не това бе най-важното. Важното е, че се бориха, не се уплашиха и видяха, че наистина, когато се раздаваш напълно, както за себе си, а така и за тези, които идват на трибуните, за да викат за теб, тогава нещата се получават”, заключи 34-годишният треньор, който вeче кара курс за лиценз "УЕФА Б" на Острова.