Всеки човек си пожелава по нещо за Нова година. Традиционно най-често хората искат да са здрави, щастливи, да имат пари, а в семействата им да цари любов и разбирателство. БЛИЦ ви представя по-различни желания за следващата година, свързани с родния ни спорт.

На българския футбол – спокойствие. Време е да спрат постоянните скандали, за да изплуваме от дъното. Пожелаваме си от новата година да видим поне малко по-атрактивен и истински футбол. Колкото и да е невъзможно нека намалим броя на уредените мачове и боя по терените и трибуните. Нека да последваме примера на тази Европа, към която все се стремим и превърнем футбола си в празник.

И понеже футболът е Царят на спортовете трябва да има и лични пожелания.

ЦСКА и Левски – и ние като Димитър Пенев решихме да обединим двата отбора. Нуждаят се от едно и също нещо – централен нападател. За “червените” нека да е висок поне метър и осемдесет, а за “сините” да вкарва поне 1 от всеки 5 създадени положения.

Тодор Батков – трансфер – Време му е на собственика на Левски да продаде най-после един футболист в чужбина, за да измие малко срама от “Казанската афера”.

Босовете на ЦСКА – футболен интелект. Пожелаваме на хората от “Титан” и служителите им на ”Армията” да се изказват малко по-подготвени на футболна тема. Липсата на компетентност им я простихме в първата година, но малко трябва да се стегнат. И Димитър Борисов да не казва, че отборите в “А” група са малко, защото се знае какво е качеството на половината от тях.

Националният отбор – националите да ги върнем в училище, макар и дистанционно. Сядат лятото, гледат мачовете и си водят бележки. И понеже само за това ставаме почваме да имитираме другите отбори. Мъри краде схемата на Фабио Капело. Защитниците се учат от Италия и си припомнят, че всъщност това са съвсем нормални хора, защо да не станат като тях?

Боби Михайлов – шефът на БФС има добри позиции в УЕФА и ФИФА. Нека ги използва. Да станем нещо като сателит на световните централи и те да ни използват, за да обучават съдиите си. Хем те ще са доволни, хем ние няма да имаме поводи да се оплакваме.

Черноморец – на този отбор му трябва само едно – признание от феновете. Бургас е голям град и хората му не е зле да оценят какво правят Митко Събев и Краси Балъков за футбола. Иначе те нямат нужда от съвети, защото вървят по правилния път и скоро ще превърнат клуба в най-модерния у нас.

Малките отбори – нека спрат да ги режат съдиите. И когато играч на ЦСКА направи дузпа срещу Монтана, да бъде дадена. Или когато някой от Левски се хвърли театрално в наказателното поле на Спортист, да получи картон, а не наказателен удар.

Черно море – тук слагаме традиционното пожелание за здраве. Едва ли има друг отбор в “А” група, който загуби толкова основни играчи заради контузии, колкото “моряците”. Стигна се до там в мача с Левски Велизар Попов да се чуди кого да вземе в групата, а в състава му да няма 6-7 основни играчи.

Берое – пари. Все пак живеем в материален свят, а това което този отбор изтърпя е прекалено много. Първо беше зарязан от Николай Банев, после изпадна административно, а след като се върна в елита, през лятото отново има финансови проблеми. И вместо след успеха над Левски момчетата да получават поздравление за играта си, трябваше да отговарят на въпроси съврзани с това колко заплати имат да получават.

За Ботев остава да последва примера на градския съперник Локо и да си намери нов собственик. Струва ни се обаче, че Димитър Христолов хич няма намерение да се раздели със славата, която му носи клуба. Бизнесменът като че ли се радва на гаврите от феновете и агонията на играчите. Ние обаче го съветваме да се откаже, защото не се знае каква ще е следващата стъпка на онези “лудите” с жълто-черни шалчета. Митю трябва да мисли и за трите си новородени деца и да не предизвикава повече омраза.

С футбола дотук – да погледнем и към спорта

Нека 2010-а стане годината на Веско Топалов. Шахмастистът ни заслужава да спечели световната титла, а София да огранизира един финален мач, който да ни прослави по света.

Сапунката с родните щанги най-после да свърши. Изгледахме 2137 епизода и вече ни омръзна. Искаме обаче хепи енд и за Олимпиадата в Лондон да отидем с отбор от подготвени състезатели и всички да минат успешно пред проверките за допинг.

Царицата на спорта – леката атлетика агонизира. Ясно е, че няма как наш състезател да изпревари Юсеин Болт, дори ако ямаецът тича на един крак, но поне да имаме прилично представяне, а не да сме първи в калсирането, но отзад напред. Стискаме палци на Ивет Лалова, Ваня Стамболова и Момчил Караилиев и дано намерим поне още няколко като тях.

Може и да е в сферата на най-големите мечти, но нека националите по баскетбол стигнат нивото на тези по волейбол. От волейболистите ясно какво очакваме - най-после златен медал от голям турнир.

Министерството на спорта – амбициозната програма на Свилен Нейков да даде плодове. Да върнем децата на площадките и стадионите, да направим прословутата зала и още много като нея...

Накрая нека Новата година ни донесе медал от Олимпиадата. Дано Жени Раданова да е запазила сили за последното си голямо състезание или някои от младите като Александра Жекова ни изненадат.