"Не искам някога да кажеш, че не си станал футболист заради мен". Думите са на Долорес Авейру, която изпраща 12-годишния си син Кристиано в Лисабон.
На 5 г. Долорес остава без майка, поразена от сърдечен пристъп. Бащата дава дъщерята в религиозен детски дом, без да я навести нито веднъж, и създава ново семейство. Долорес бяга няколко пъти, за което я наказват сурово, като в крайна сметка монахините връщат девойката на баща й. Долорес бяга и от бащиния дом - не само защото нямало електричество и вода. Мащехата я връзвала за крака на масата и я пребивала, а бащата се опитвал да я натика в психиатрична клиника, но от там отказвали с аргумента, че е нормална.
От 13-годишна Долорес плете кошници за грозде - шест дни в седмицата от 5,30 ч. сутринта, а на 18 г. се омъжва за Жозе Динис Авейру, 20-годишен търговец на риба. Когато Долорес забременява за втори път, Динис е призован в армията и изпратен в Африка, където португалските колонии се борели за независимост. Връща се от войната побелял и депресиран, зарязва работата и се запива, а Долорес напуска Мадейра и се устройва като домашна прислужница в Париж. В своята книга за Роналдо испанският журналист Гилермо Балага прeвежда телефонен разговор между Динис и жена му: „Ако сме родени да бъдем бедни, ще бъдем бедни. Но поне ще сме с децата".
Долорес се връща в Мадейра малко преди падането на диктатурата на Салазар и успява да се настани в един от изоставените домове. Баща й емигрира в Австралия. Долорес го моли да я вземе със себе си, но чува хладното: няма места! Динис пък давел мъката с фуншалска помия (загрят спирт с мед, лимон и маракуя) и се мотаел без работа, докато Долорес на 30 г. забременява за четвърти път. Вече имала две дъщери и син, които с мъка изхранвала като готвачка и чистачка в хотел "Фуншал". Докторът обаче отказал аборт, а съседите я посъветвали да пие подгрята тъмна бира, която не успява да прекъсне бременността. Така на 5 февруари 1985 г. се ражда Кристиано Роналдо.
Динис се урежда като администратор в местния клуб Андориня и уговаря капитана на отбора Фернандо Соуса да стане кръстник на Кристиано, но заради поредния мач двамата закъсняват с половин час за кръщенето. В Андориня, отбор от пета португалска лига, бащата на Роналдо косил тревата, чистел тоалетните, перял екипите и събирал топките, а вечер се насмуквал в бара. Кристиано не можел да заспи без него и пращал каките си да го приберат от бара. Динис обаче упорствал - както да се прибере у дома, така и да замине за Англия, за да си лекува бъбреците. Динис умира в лондонска клиника на 7 септември 2005 г. В този ден Кристиано е в Москва, където се готви за квалификацията за световното първенство през 2006 г. срещу Русия.
"Страстта към алкохола погуби Динис - признава жена му в интервю за "Сънди Мирър". - На младини той беше висок красив мъж, но заради пиячката започна да се топи пред очите ни". Разбирайки за смъртта на баща си няколко часа преди мача на ст. "Локомотив", Роналдо моли треньора Сколари: "Не ме изваждайте от състава".
В същия Андориня, където Динис чистел тоалетните, по-малкият му син играел нападател. Когато Кристиано навършил 10 г., го продали на Насионал срещу 2 комплекта екипи и 20 футболни топки. В новия тим физическото развитие на Роналдо изоставало и треньорът помолил Долорес да дава на сина си повече риба и месо и по-малко кисело мляко.
"Кристиано беше уличен футболист с прекрасна техника, споделя в интервю за "Дейли експрес" Педро Талиняс, треньорът на Насионал. - Той не само гонеше топката по паветата, но катереше дървета, прескачаше препятствия и бягаше по плажа. Много време прекарваше без родители, което го направи по-самостоятелен и инициативен."
На 12 г. Кристиано заболява от грип, но моли майка си да го пусне на финала на турнир за 13-годишни, обещавайки да помоли за смяна, ако се почувства зле. Майка му отстъпила. На финала Роналдо вкарва и прави Насионал шампион, а неговият кръстник Фернандо Соуза му урежда една седмица проби в лисабонския Спортинг. Още първия ден Кристиано поразява треньорите със своя дрибъл, скорост и дързост, а на втория става лидер на 14-годишните.
Спортинг плаща на Насионал 25 000 евро за трансфера на Роналдо, а с Долорес сключва договор. Така по сметката на семейството всеки месец започват да постъпват по 50 евро (две години по-късно - по 250). Роналдо си докарвал допълнителни 5 евро, подавайки топките на мачовете на мъжкия отбор на Спортинг. Впрочем един от играчите, на които ги хвърлял, Габриел Хайнце, преминава в Манчестър Юнайтед една година след Кристиано. Пет евро обаче харчел за ваучер за телефон, за да разговаря два-три пъти в седмицата с родителите си, сестрите и брат си.
На 16 г. Роналдо започва да плаща лечението на по-големия си брат Уго, който е наркозависим. "Неговите пари помогнаха да спасим Уго - споделя Долорес в интервю за "Сънди Мирър". - Ако Кристиано не беше футболист, всичко щеше да приключи доста тъжно". Пред друг свой биограф, журналиста от Cadena SER Марио Торехон, Роналдо признава, че започнал да издържа семейството няколко години след като престанал да вярва в Дядо Коледа.
В лисабонската школа му пречел акцентът на жител на Мадейра - учителите трудно го разбирали, а съучениците му го дразнели. Един от близките приятели на Кристиано станал друг новак, опорния халф Уго Пина, за когото Спортинг броил на Белененсе 12 пъти повече, отколкото за Роналдо - 300 000 евро. Пина разказал на Гилермо Балага, че на 15 г. Роналдо бил по-силен от всички 17-годишни в академията на Спортинг, но това не го успокоявало.
Гледайки мачовете на Франция на Евро 2000, Роналдо си поставя за цел да стане бърз като Тиери Анри и бягал допълнително преди и след тренировки, а като видял как бразилският защитник на Спортинг Андре Крус вдига 90 кг, започнал посред нощ да прескача оградата и през покрива да прониква във фитнес залата на основния състав. Хванали го, обявили го за психо, но той отново се връщал. "Мечтаеше, когато се обзаведе с дом, първо да оборудва там фитнес зала", коментира Пина.
През сезон 2000/01 на Кристиано предстоял първи мач на Мадейра като играч на Спортинг. Преди срещата треньорът Луис Мартинес написал докладна: "На тренировката играчът Кристиано Роналдо открадна от партньора си термос със студен чай и две кисели млека от готвача. Освен това без разрешение присвои обяда на Руи Лопес, който беше болен и не можеше да слезе в столовата. Това момче има проблеми с емоционалната устойчивост". В резултат Роналдо бил зачеркнат и не летял до родината си. Докторите му открили учестено сърцебиене и му направили лазерна операция.
Когато Роналдо вкарва първия гол за Спортинг в контролата с Бетис, испанската тв го нарича Куштодиу (друг играч на Спортинг), а когато вкарва в шампионата на Морейренсе, пробягвайки половината терен и финтирайки четирима защитници, майка му припада на трибуната. Първите прояви на Роналдо за основния състав на Спортинг очароват Луис Суарес Мирамонтес, съветник на президента на Интер Масимо Морати. "Трябва да му вземем подписа, той е един от най-добрите в света" - заявил Суарес. "На колко години е?" "На 16" "Пфу! На нас ни трябват готови играчи" - отвърнал Морати. "Ама той струва само 2 млн. евро!" - настоял Суарес и заявил, че е готов да заплати един милион от собствения си джоб, но Морати отново отказал.
Година по-късно агентът Жорже Мендеш се договорил за продажбата на Кристиано в Ювентус, но вместо пари Юве предложил на Спортинг своя нападател Салас. Мендеш описва и пътешествието на Кристиано с майка му в Лондон на среща с Арсен Венгер. На всеки 5 минути Мендеш звънял на Кристиано и го молел да си скрие лицето, за да не забележат журналистите. Венгер дори подготвил за Роналдо фланелката с №9 на Франсис Джефърс, но строителството на стадиона на Арсенал попречило на сделката. Също така от четирима играчи, предложени от Мендеш - Куарезма, Роналдо, Деко и Тиаго - Барселона избрала първия.
После на стадион "Жозе Алваладе" се играе контрола между Спортинг и Манчестър Юнайтед в рамките на договор за сътрудничество между клубовете. В своята автобиография Рой Кийн пише, че десният защитник Джон О’Шей, който пазел Роналдо, след първото полувреме получил световъртеж и се наложила медицинска помощ. В съблекалнята Бът, Скоулс и Рио Фърдинанд казват на Фъргюсън, че не би било лошо да купят този младеж, след като изпуснали Роналдиньо. Фъргюсън се усмихва: "На мен ли го казвате". Това е последният мач на Роналдо за Спортинг - още същата вечер той отлита с Ман Юнайтед в Англия. Преминава на "Олд Трафорд" срещу 12 млн. паунда. Помолил за №28, с който играел в Спортинг, но получил №7, по-рано принадлежащ на Джордж Бест, Ерик Кантона и Дейвид Бекъм.
Превод „7 дни спорт”
