ПОТОПЕТЕ СЕ В СВЕТА НА СТАТИСТИКАТА!

Този човек няма ли родители, къде е роден, къде е израснал. Ей такива въпроси си задаваха хората, след като изгледаха най-новия филм за легендата на българския футбол Христо Стоичков. Явно няма, ако се съди по кинолентата, която превзе салоните в последната една седмица. Премиерата на новия филм “Стоичков” мина бляскаво, в няколко града. Ицо ходи насам-натам по градовете и се фука, как иска да промени българина. Как ще стане тая работа, след като самият той отново забрави родните си майка и баща. Не че му е за първи път, ама сега историята е грозна картина. Филмът е публичен, хората вече го гледат и се чудят на свършеното от Камата. Що за човек трябва да си, за да забравиш и пренебрегнеш собствените си родители. А уж лентата разказва истината за живота и кариерата му. Тогава, къде са първите му стъпки от Пловдив, село Ясно поле и мама Пенка и татко Стоичко. Да не забравим и сестра му Петя и брат му Цанко, така както Христо и филмът ги забравиха. Всъщност те тотално ги зачеркнаха. Няма нито една дума, нито думичка за някой от семейството на носителя на “Златната топка” за 1994 година. С изключение на съпругата Марияна и дъщеря му Михаела. Сякаш останалите не съществуват. Онези хора от село Ясно поле, които преди време казаха, че от 30 години синът им не се е вясвал при тях. “Идвало ми е

 

 

и да му отрежа едното ухо, за да се сети откъде е тръгнал. Срам ни е от съседите. Крием и казваме, че се виждаме с Христо в Пловдив. Горди хора сме, ще преглътнем горчилката", изрече преди години леля Пенка, обидена от отношението на великия българин, който беше наистина велик на терена, но в отношенията със семейството си никакъв го няма. “Добре, нека разказва за футболната си кариера, но къде са родителите му, нали все пак някой му е дал живот, за да стигне тези върхове. Тези хора са живи, защо не ги показа. Срам ли го е от тях?!”, коментира разпалено фен на Камата пред репортер на “ШОУ” в столично кино.



Иначе в киносалоните е пълно с негови почитатели, хора облечени с фланелки на “Барселона”, в очите им плам, вълнуваха се при головете му. Ръкопляскания, скандирания, като на мач отпреди 20 години, когато пловдивчанинът носеше “Барса” на гърба си и блестеше. Затова и през 1994 година взе “Златната топка”, напълно заслужено. “Разбираме всичко, но да забрави собствените си родители. Има хора, които не знаят нищо за семейството му, откъде и как е тръгнал за големия футбол”, допълниха негови почитатели. Източник на вестника на народа разкри, че самият Стоичков не е пожелал във филма да има кадри от детството му. Респективно, да покаже родителите, брат си и сестра си пред цяла България, а и света, защото създателите на проекта имат намерение той да се показва и в чужбина. “Да излезе и да обясни защо няма дума за родителите му във филма, няма снимка, кадър – нищо”, призоваха близки до семейството, които за пореден път трябва да преглътнат Ицовото нахалство. За никого не е тайна, че отношението между Стоичков и семейството му е повече от обтегнато. През есента на миналата година Цанко Стоичков даде скандално интервю пред вестник “ШОУ”, в което се отрече от брат си. По-малкият син Стоичков заяви, че никога не е лежал на издръжката на брат си, както се твърди. След това леля Пенка опита да замаже семейния скандал, твърдейки, че между братята всичко е наред, но... Факт е, че Христо Стоичков продължава да твърди, че на готованковци няма да помага. Неведнъж се е изцепвал: “Нека работят и да си изкарват парите, както аз, стига са чакали наготово.” Само че за по-неосведомените ще припомним, че бащата на Христо – Бай Стоичко блъска 30 години като шофьор на мотокар. Така че се вижда кой работи и кой чака наготово. “Не знам защо тук

 

 

Както казват, никой не е пророк в собствената си страна. Познавам Христо, той приема всичко много вътрешно, макар да се опитва да не го показва. Боли го от отношението на хората към него”, заявява Мариана Стоичкова в биографичния филм. И може би е права, но прав ли е съпругът й за пореден път да загроби родителите си, непоказвайки ги в кинолентата. “Грях е да се срамуваш от баща си и майка си, в каквото и положение да се намират. Все пак те са ти дали живот”, коментира информатор на тигъра на печата. “Аз съм казвал, тя (б.р. – има предвид съпругата си Марияна) е основният човек, помогнал за кариерата ми. Без нея нямаше да имам деца, децата ми нямаше да знаят по 5-6 езика. Бях тръгнал по лош път, пушех, пиех, излизах - младежки работи. Един ден обаче си казах, или ставам футболист, или спирам. Щях да стана бандит. Затова сега тези деца в Етрополе - нямам нито едно с двойка. Който, аха малко тръгне, за ушите и две седмици да учи. Ако един ден не стане футболист, какво ще прави?! Първо ще учи, после футбола. Някога мен не са ме държали изкъсо, но с много труд съм постигнал това. Бях се зарекъл нищо да не правя в България, но като видях, че имам възможност отворих школата – 120 деца имам”, коментира Стоичков за намесата на Марияна в живота му. Самият Ицо показва четирима души, които според него са му дали път във футбола – първият му треньор Огнян Атанасов в “Марица” (Пловдив), вторият му наставник Сава Савов в “Хеброс” (Харманли), Атанас Узунов – неговият кум и идолът от детството му Петьо Зехтински. “Ей, и калориферът е същият, и дъската за разбори”, шегува се Стоичков, когато се връща в съблекалнята на “Хеброс” и си припомня стари истории начело с побелелия вече наставник Сава Савов. От “Марица” го гонят и го обявяват за безперспективен, след което Бате Сава го прибира в Харманли след намесата и на Атанас Узунов. “Ицо, “Марица” - добре, но те те обявиха за безперспективен, изгониха те. Тук те направихме футболист, нашият колектив. Три години никой не се сети за теб и като стана Стоичков, започнаха да ти се слагат”, твърди Савов. След това филмът ни пренася в началото на кариерата на Стоичков в ЦСКА и постепенното изкачване на върховете. Тук все пак най-успешният български футболист се сеща за треньора, който успя да го изведе и до висините с националния отбор – Димитър Пенев. Преди време Христо избухна и

 

 

изричайки думите: “Е, какъв е Димитър Пенев – един от всичките треньори. Това е Димитър Пенев. Един от многото, които съм имал. С тази разлика, че покрай нас стана треньор.” В биографичния филм Камата се връща на стадион “Българска армия”, посрещнат от доайена Сашо Манов. В стая с хиляди снимки на една се мъдрят Димитър Пенев и Йохан Кройф. Ицо сочи и казва: “Това е от последния ми мач с националния отбор срещу Англия. Те двамата са треньорите, при които имах най-големи успехи.” Самият Чичо Митко също участва в кадрото, макар и с няколко секундно изказване. И то е по повод грандиозния скандал, който си спретват Стоичков и Балъков по време на световното първенство в САЩ през 1994 година на полувремето на мача с Германия. В типичния си стил Стратега от Мировяне обяснява ситуацията на двубоя с немците: “Добре, де играем с Германия, световна сила. Водят ни 1:0, какво искате, да вкараме два, три гола. Вие сега диалози водите някъде. Дръпнах ги настрана и ги затворих в една съблекалня. Тръгваме да излизаме и останалите питат, тренер, абе къде са другите двама. Казах им: “Те сами си правят разбора.” Отидох и им казах, заповядайте за второто полувреме.” Сегашният сериозен противник на Стоичков – Борислав Михайлов, разкрива и за скандали от съблекалнята по време на американското лято. “24 часа преди мача с Гърция на Ицо нещо не му харесваше съставът. Седим в съблекалнята и той туп, туп, играеше баскетбол, кошът дрънчеше и ни подлудяваше. Скарахме се. Това е първият и последен път, в който сме се карали”, обяснява легендарният вратар във времето, в което е сниман филмът. Без дори да подозира, че след време двамата бивши съотборници в националния тим няма да си говорят. Филмът показва и неизлъчвани кадри от радостта и веселието на нашите в Америка. След поредната победа в нашия лагер се вихрят хора, а Стоичков и компания припяват къде вярно, къде фалшиво: “Назад, назад, моме Калино.”

Златко Янков едва се клатушка на хорото и причинява смях на Камата. А легендата на “Левски” Наско Сираков не спестява коментарите си относно изгряващата навремето звезда. “Той имаше ужасяващ глад да вкарва голове. Аз не съм го видял да тича към корнера, все към вратаря го влечеше. Помня в първия му мач, му казах: “Ще играеш само ако ми подаваш на мен.” Играхме с Белгия, бихме с 2:0. Той центрира, бате ви Наско изскочи от някъде и бум, във вратата. След мача вместо да кажат, че съм вкарал гол, започнаха него да го хвалят.

 

 

(б.р. – показва с ръка на главата) от хвалбите по негов адрес. Той още на 20 години си вярваше, че ще играе в най-големите европейски отбори. При него нямаше противоречия, затова казват, че един човек е голям, колкото са големи мечтите му”, споделя “синият” нападател. И си спомня за коментар на Лечков преди мача с Германия. “Казах им: “Момчета, май трябва да си поприбираме багажа да се връщаме в България.” Тогава Данчо (б.р. – има предвид Лечков) вика: “Абе, тия са дърводелци, некадърници, ще ги бием.” И наистина ги отупахме немците. А кадрите от радостта по улиците в България кара Стоичков, Сираков, Боби Михайлов, Емо Костадинов и Данчо Лечков с насълзени очи да коментират: “Абе, дали това ще се повтори някога?!” За финал великият холандец Йохан Кройф сваля шапка на Христо и казва: “Давах го за пример на останалите в “Барселона”. Ние имахме големи финансови възможности, трябваше ни такъв човек, емоционален, характер. Неведнъж съм казвал, че е закърмен със зло мляко. Хората си мислят, че сме били в конфликт. Четат за поредната караница между Стоичков и Кройф и си мислят, че сме воювали за надмощие. Не е вярно, ние бяхме приятели. Когато настъпи съдията (б.р. – има предвид случката с рефера Аспитарте, след която Христо е наказан няколко месеца да не играе), официално трябваше да съм му сърдит, но като се обърнах, се смеех. Тогава той защити мен, клуба, цяла Каталуния.”