-Славчо, играл ли си в отбор, в който условията да са по-лоши от тези в Ботев?

-Никъде и никога не съм попадал на място, на което е такава мизерия и няма никаква организация. В Ботев просто бе върхът. Нямам думи. Отборът затъва от ден на ден, а онова лице, което се води президент, продължава да мъчи момчетата. Съжалявам за феновете и за името Ботев, защото това е велик клуб. Сега обаче се превърна в един от всички останали отбори, а не един от грандовете на родния футбол.

-Да, феновете. Тези хора могат да те накарат да забравиш всичко. Особено на градското дерби с Локомотив и на мачовете с ЦСКА и Левски. Много е странно. Славия например има 200 фенове, но има организация за милиони. В Ботев е обратното – феновете могат да напълнят два стадиона, но Христолов е на дъното като организатор.

-И аз това се чудя. Хората му предлагаха пари, сделката бе готова, а накрая той се отказа, не мога да го разбера. Купувачите щяха да дадат пари, а в замяна да получат едни голи акции. Защото нито стадионът е на Христолов, нито има някаква скъпа селекция, няма нищо. Един по един се отказаха всичките спонсори – КЦМ, Гергов, абсолютно всички и сега никой не дава пари. Щом тези хора се оттеглят, значи Христолов е виновен, не може да търси вината все в другите хора около него.

-Защото не бях съгласен с условията на договора си. Първоначално заяви, че ме глобява с 500 лева, после станаха 1000. Той тези глоби ги раздава все едно, че ни сурвака за Нова година. Аз казах, че ще приема наказанието, но ще си тренирам, няма нужда да ме праща с децата да играя по селата. От утре започвам да си търся отбор. Ще се обадя на всички мениджъри, които познавам, за да ми намерят нов тим. Имам няколко оферти, но още не са конкретни.

-И вие да не получавате по половин година заплати и да ядете само боб, ще сте герои. Точно така караха повечето играчи, нямаха пари да си купят ядене. Налагало се е да си помагаме, давали сме заеми един на друг. Някои от футболистите имат семейства, чудя се на жените им как издържат. Срамно е да го кажа, но част от играчите всяка седмица палеха колите си и заминаваха на село при бабите и дядовците си. Пълнят багажника с буркани, за да има какво да ядат. И това са играчи в “А” група. Други пък постоянно живеят на кредити, не знам как ги изплащат.

-Не помня вече колко месеца станаха. Може би четири или пет. Ама той вече не припарва на стадиона, крие се. Него никой не го обича, нито феновете, нито футболистите и персонала на стадиона. И за какво да идва? Да ни излъже, че в четвъртък ще ни плати. Знаете ли, че минаха хиляди четвъртъци, а пари все няма. Аз за последно говорих с него през зимата. Още тогава ми стана ясно накъде отиват нещата. Какъв президент е този човек, когато го търсиш и не си вдига телефона.

-Христолов ни подхвърля по 200 лева за наем. В Пловдив обаче за тези пари и една стая не може да си наемеш. Така че трябва да си доплатим поне още 200-250 лева, за да живеем на горе-долу прилично място. И като теглиш чертата накрая, от заплатата ти нищо не остава. Добре щеше да бъде, ако даваше и тези 200 лева, но той не го прави вече повече от половин година. Повечето от момчетата имат проблеми с хазяите си, искат да ги гонят, защото не си плащат. Никой не го интересува, че играеш в Ботев.

-При мен положението е малко по-добре. Все пак съм играл по няколко години в Локо (Сф) и Славия. Тогава спестих малко пари и успях да купя имоти в София, които давам под наем. Колкото и малко пари да са, все пак имам сигурен доход на края на всеки месец. Направих го, защото баща ми е жив пример как не трябва да се живее. Той също бе футболист и игра до 37 години. След това остана на улицата, безработен. На тази възраст той не може друго да прави, къде да започне да работи, как да поеме по нов път, като цял живот е бил футболист. Затова докато играех в Локо и Славия реших да спестявам. Не пия алкохол и не пуша, сигурно и от това съм скътал някои лев (смее се).

-Не исках да причиня на човека, когото най-много обичам, нещо, за което после ще ми натяква цял живот. Един ден тя ми звънна и ми каза, че иска да напусне работата си, за да дойде при мен в Пловдив. Казах й да не го прави, защото хиляди момичета чакат и искат да са на нейното място. Тя ми се разсърди и се разделихме. Добре, да приемем, че бе напуснала работата си. Какво щяхме да правим сега, като нямам отбор, не знам къде ще живея, къде ще играя. Моята несигурност ме плаши. Исках, когато се утвърдя на сигурно място, тогава да ме последва.

-Разделихме се преди малко повече от месец. Продължавам да я обичам и ще я обичам. Бяхме заедно 10 години, тя израсна пред мен. Започнахме от нулата, от трамваите в София и обикалянето пеша. Говорихме си с тези телефони, където работеха с житони, но всичко беше много чисто и красиво.

-Беше дошла да взима интервю от мен, работеше като репортер в столичен вестник, а аз бях изгряваща звезда. Това бе първата ми година в София, играех в Септември. Казах й, че няма да допусна гол в следващия мач и така и стана. Трябваше да й звънна, но ме досрамя. На един 8 декември ми се обади. Аз бях контузен и си почивах в родния Пазарджик. Попита ме дали искам да празнуваме заедно, а аз веднага хванах влака за София и вечерта пристигнах. Ходихме на заведение, играхме билярд, танцувахме. Мен ме болеше коляното, но заради нея правих всичко.

-Не, винаги съм я насърчавал в работата й.

-Да, дори и в това. Защото за една жена е голямо признание да я поканят в “Плейбой”. Знаете в САЩ канят най-красивите и известни жени, за да се снимат, а някои са готови да дадат пари, за да застанат пред фотообективите. Симона се снима два пъти на корицата. Има какво да покаже.

-Не съм ревнив. Нека всеки като я погледне да си мисли каквото си иска. Аз ако съм бил ревнив и съм я следял какво прави, още преди години да съм се самоубил. За мен бе важно, когато сме заедно да ни е хубаво.

-Не знам накъде ще тръгне оттук нататък. Известността и това, че е популярна може да я променят. Притеснявам се най-вече, че има много хора, които могат да й навредят. Няма да има човек, който да я пази и да я гледа като мен. Хората са интриганти.  Сега всеки ще я гледа, ще я ухажва, а по тези светски събития, на които тя ходи, е пълно с известни и богати ергени. Те обаче често са повече използвачи.

-Да. Правехме планове догодина да си имаме бебе, защото и двамата ще сме на по 30 години. Аз мисля, че една жена след тази възраст не е добре и не е нормално да забременее за първи път. Нещата обаче не се получиха, надявам се да е било за добро.

-Аз съм такъв човек, че ще продължа да я обичам. След като се разделихме, се виждахме 3-4 пъти, но гледам да не се задържаме много време заедно, защото не ми е добре. Преди няколко дни се засякохме на морето заедно, даже пяхме 1-2 песни.

-Не, не, просто като сме с нея обичаме да се веселим. Много пъти, когато не сме излизали вечерно време, сме си организирали концерти у дома. Бяхме си купили микрофони, пултове и си пеехме.

-В момента наистина съм свободен. Нямам приятелка и скоро време едва ли ще се обвържа сериозно. Искам да знам къде ще се установя да живея, за да съм спокоен за бъдещето си.