Станка Златева е доволна от решението си, че е отказала да влезе в политиката. Шампионката по борба в началото на годината реши да сложи принудително край на кариерата си. Сребърната медалистка от Олимпийските игри в Пекин 2008 и Лондон 2012 мотивира решението си с постоянните проблеми, които травмата в кръста й създаваше.

Предаването „Ничия земя“ по Нова телевизия ни срещна с най-успешната българска боркиня почти 9 месеца след оттеглянето й от спорта като състезател. Златева сподели, че не би имала две съмнения по въпроса и отново би повторила всяка стъпка, която е направила.

„Ако мога да върна всичко, пак бих го направила отново. Спортът ми донесе много радост и слава“, каза петкратната световна шампионка.

„Дотук каквото съм мечтала, съм го постигнала. Сега искам спокойствие, да ми се наредят нещата. Искам да вляза в някакъв ритъм, да се успокоят нещата. Аз съм си свършила моята работа. Сега нека другите се притесняват. Очаквах много повече медали, много се надявах. Женската борба е много по-различна от мъжката. Винаги съм си давала кураж, да бъда спокойна, да не бързам. Винаги е било това – и на Олимпиади, и на световни първенства“, коментира Станка.

„Името Станка Златева не го употребявам никъде. Малко ми тежи, честно казано. Аз съм човек като всички останали, не съм табелка. Имам еднакви права, аз съм човек като всеки друг. Понякога като има голяма опашка например и те видят, ти викат: „Ела, ела!“ и ти свършват работата за 5 минути. Неудобно ми е, неудобно е и да откажеш“, обясни Златева.

„Не мисля, че България не уважава олимпийските си шампиони. Стефка Костадинова, Валентин Йорданов... Винаги ще има спадове в спорта. Всяка година имаме ли медали? На тази малка държава, на толкова малко хора, колкото сме, пак успяваме да оцеляваме и да имаме успехи. Българинът винаги ще го уважавам. Само хубаво мога да кажа за България, не съм видяла нищо лошо“, каза още Златева.

Попитана защо отказа да влезе в политиката, Станка обясни: "Явно не съм човек за такива неща, много съм мека, много съм добра. Още преди изборите, започнаха да му звънят и да ми казват "да уредиш брат ми", "да уредиш жена ми", дай това, дай онова, но няма как да ги уредя. По-добре стана, че не влязох в политиката, защото все трябва някой да се урежда някъде, беше ми дотегнало. Не смеех да паркирам колата тук в Крушаре, все гледах да съм някъде."

"За малко беше работата, добре, че не влязох в политиката. Голямо напрежение е, това не е моят живот. В София не мога да стоя три дни. Нямаше да мога да издържа да стоя в парламента, това не е за всеки", добави Станка Златева.