Когато за първи път го видях в зала „София“ на Държавното лично първенство за мъже на закрито, седнах спокойно на седалките и очаквах мачът му да започне. Междувременно на лаптопа ми си бях пуснал 1/2-финала на Australian Open между Роджър Федерер и Хьон Чунг и, честно казано, не очаквах, че има сила, която да отклони вниманието ми от екшъна в Мелбърн.
Силата дойде обаче дойде… от сервиса на Александър Донски. Толкова мощен, че за момент си помислих дали съдията на стола няма да отсъди служебна победа за противника му, за да не позволи на Алекс да пробие дупка в корта.
Донски в крайна сметка извървя целия път до финала и вдигна титлата, а месеци по-късно най-накрая успях да се запозная с него – в деня, след като пристига от Доха, и преди да замине за Монреал. Алекс е човек на нестандартните решения.
Във времена, когато толкова млади хора напускат България той решава да направи обратното – след като цял живот е бил в Канада, да остави семейството си и да се развива тук. Трудностите може и да не липсват, но липсват каквито и да било оплаквания. Алекс е усмихнат, позитивен и отдаден на голямата си любов.

- Разкажи за подготовката си – къде тренира досега, къде продължаваш?
- Подготвях се на много места. Бях един месец в Тайланд, сега се връщам. Там с Алекс Лазаров играхме двойки. После бях в Доха, играх един турнир и се прибрах в България. Това ми беше подготовката – работих върху някои технически елементи от играта ми.

*Алекс ми говореше за техника, но веднага в главата ми изникна Държавното и какви снаряди изстрелваше от начален удар.
-Откъде го извади този сервис? Сервираш на топ ниво!
- Ами, много сервиси тренирам. Непрекъснато това правя (смее се). Това ми е най-силното оръжие.

- А кое е слабост в играта ти?
- Още не съм достатъчно бърз, за да се нагласям добре след началния удар. Пращам топката много силно, но понякога тя се връща много бързо и не съм се нагодил към нея както трябва. Основно гледам да напредвам именно върху това – подвижността на корта. Във фитнеса много работя върху този аспект.

- Да не би някой “бомбардир” да ти е любимец? Иснър, Андерсън?
- А-а-а, харесвам Джокович! Как се бори, колко е постоянен на толкова високо ниво. Много солиден играч, харесвам как си построява точките.

- Коя е най-голямата звезда, с която си тренирал?
- В София играх с Мариус Копил. Мартин Клижан е най-добрият, с когото съм тренирал.

- А снимката с Бушар?
- Това беше миналата година. В Истанбул тя играеше на един WTA турнир. И понеже познавам канадските треньори, те ме уредиха да тренирам с нея. Направихме много хубава тренировка, а после се снимахме.

- Защо реши да се върнеш в България?
- В Канада бях част от тенис програмата им, после продължих развитието си тук. В България е много по-изгодно, защото ако в Канада не си част от тази програма, няма с кого да играеш. Намират се и по-трудно треньори, по-скъпо е, дистанциите са по-големи. Турнирите са по-далеч и трябва да инвестираш повече пари. Докато много от „Фючърсите“ тук са в Гърция, Турция и не е толкова скъпо.

Докато си говорим за тренировки и развитие, виждам колко заякнал е Алекс за 11-те месеца, през които не го бях виждал. Няма съмнение, че доста труд е положил и е натрупал много сила.

- Физически доста си се подобрил.
- Заслугата е на проф. Стефан Стойков от НСА. В по-голямата част от годината работя с него. Той е много позитивен човек, много интересен. Аз ходих няколко пъти в академията на Патрик Муратоглу. В началото на следващата година ще ходя пак.

*Междувременно Алекс разкри и „гореща“ новина. От няколко месеца двамата работят заедно с Александър Лазаров и много наблягат на двойките, надявайки се, че за Купа „Дейвис“ ще могат да сформират перфектен тандем. Качествата им са различни, така че ще могат да се допълват.

- Истина ли е, че много пъти си побеждавал Фелик Оже-Алиасим?
- Побеждавал съм го много пъти и на тренировки, и на мачове. Той от малък е много трудолюбив и дисциплиниран. Той преди бе много нисък, но изведнъж порасна. Още от малък има много агресивна игра. Опитва да излиза на мрежата, мисли тактически. Това, че стана физически силен, много му помогна. Федерацията в Канада също много го е подкрепяла – осигуряваха му всичко и мислеше само за тенис.

- Толкова ли е важна тази подкрепа?
- Маха от напрежението. Защото в трудните моменти в някой мач не си мислиш, че ако загубиш, няма да има шанс да участваш на конкретен турнир след това. Мислиш само за мача. Не те завладяват притеснителни мисли.

- Разкажи за „Operation Liftoff“?
- Много обичам изкуство. Обичам да снимам, да рисувам. Преди две години започнах този канал. Идеята беше с братовчед ми да покажем реалностите на по-ниските нива. Имам още да уча, за да стават по-добри клиповете. Проектът продължава. Уча се как видеата да стават по-интересни. Феновете гледат само професионалистите по телевизията, но има и друга страна на монетата. Например даже ракетите на звездите са различни. Аз нямам такива.

- И Доминик Тийм направи влог.
- О, така ли? Аз следя този на Циципас. Трябва да се запозная с него, познавам брат му – с него се запознахме на турнир в Гърция.

- Какви музика слушаш?
- Всякаква. Електронна. Преди мач предпочитам нещо по-надъхващо. Хип-хоп. Еминем.

-Любим филм?
- „Аватар“. Обичам фантастика. Много тенисисти посочват „Гладиатор“. Гледал съм интервюта на топ играчи и винаги казват „Гладиатор“ – филмът си е много хубав.

- Пожелай си нещо за 2019 г.
- Да съм здрав. Защо да не спечеля някой „Фючърс“! Искам да напредвам и да се подобрявам.

*Всъщност разговорът ни не спира тук, но преминава към шеги и „по-нормални“ теми – все пак „машините-тенисисти“ в крайна сметка са нормални хора… с малко по-трудна мисия.
Борислав ОРЛИНОВ, TennisKafe.com