Тя пее добре, УНИЦЕФ я избра за свои посланик, учи икономика и взима всичките си изпити между турнирите, често краси кориците на списанията.
Ана е красавица, лишена от лицемерие и има титла от “Големия шлем”. “Оценявам това, което съм направила и се чувствам целуната от съдбата да постигна толкова много, толкова млада. Като всеки човек искам още и още. Понякога се питам “Нямам ли всичко”, “Мога ли да постигна повече”, винаги едни и същи неща. Трябва просто да осъзная, че съм направила много. Имам цели и винаги нещо, което да постигна”, споделя тенисистката.
Кориците на много списания са използвали нейния лик. Има най-посещавания сайт от всички спортисти в света. Определят я като най-сексапилната, най-красивата спортистка с най-красивото тяло.
”Има всичко и си остана естествена. Тя е умна, добродушна, симпатичното момиче, което се бори за всяка топка”, казва мениджърът й Дан Холзман.
За не забравяме, че играе добре. Има осем титли на сингъл, като върха в кариерата й е спечелването на “Ролан Гарос” миналата година. Тогава оглави класацията и изглеждаше така, сякаш има всичко. Оттогава обаче не успя да се справи с тежестта и се смъкна до седмата позиция. Контузи се преди “Умбълдън” и отпадна в третия кръг. Последваха разочароващи резултати. След 12 седмици на върха сигурно се е питала как Роджър Федерер бе там толкова дълго.
След отпадането в третия кръг на “Айстрейлиън Оупън” критиците отново започнаха да задават въпроси свързани с таланта й.
Тя заяви, че осъзнава значението на постижението си. Титлата на “Ролан Гарос” се превърна в бреме, свързано с красотата й. Започнаха да я сравняват с Анна Курникова.
“Хората ме познаваха заради външността ми. Играех ужасно преди турнира в Париж. Хората се питаха дали изобщо мога. Страхотно е, че успях. Получих увереност”, споделя Ана, която е преживяла доста за годините си.
Пораснала е съчетавайки тренировките си с бомбандировките над Белград. Спомня си как на 12 години е тренирала между 7 и 9 сутринта, защото след това започват атаките. Тези 78 дни на бомбандировки от НАТО и войната в Косово през 1999 г. са най-тежкият период в жива й. Освен тежкият спомен от този период са и останали спомените за необичайни тренировки. През зимата се готвела в пресушен басейн превърнат в корт. Майка й Драгана била адвокат, а баща й Мирослав – бизнесмен и можели да си позволят мечтата й. “Положението бе тежко за всички. На родителите ми им бе трудно, но не спряха да ме подкрепят. Аз бях дете, което иска да играе, а в това време хората се мъчеха да оцелеят”, спомня си Ана.
През пролетта на 1999 г. прекарва 4 месеца в бомбоубежище. Спомня си страха и шума от падащите бомби и чувството как сгради рухват. Семейството й отказало да се премести в провинцията. Опитали да останат позитивни и именно това е наследила от тях.
На 14 години среща Холзман, швейцарски бизнесмен, влюбен в тениса. Неговият треньор му разказал за Ана, чийто спонсор е фалирал и той я поканил с майка й на среща. “Тя имаше топли очи. Каза, че иска да е номер 1 и повярвах. Победих я на тенис, а тя се разплата и се заключи в съблекалнята. Искаше да ми покаже, че е много добра. Бе я страх, че няма да й помогна”, споделя Холзман.
За кариерата й похарчил 500 хиляди долара, тя му ги върнала за две години, след като станала професионалистка. Днес са добри приятели.
Вниманието вече е и към личния й живот. Срещаше се с испанеца Фернандо Вердаско, а после с голфъра Адам Скот. Сега обаче единственият мъж в живота й е първият й постоянен треньор Крейг Кардон.
Ана казва, че е трудно постоянно да я гледат по улиците, но й харесва да бъде модел за подражание на младите: “Ако накарам едно дете да спортува, вместо да гледа телевизия или да играе на компютъра ще съм щастлива.”
БЛИЦ, по материал на Sport&Style
