Словашката тенисистка Даниела Хантухова спечели титлата от турнира на трева в Бирмингам, който беше част от „Пътя към София“ и отново е в битката за Турнира на шампионките тази есен в „Арена Армеец“. Ако се класира, 30-годишната Хантухова ще запише рекордното четвърто поредно участие в престижното състезание. Миналата година Даниела водеше блог от София и не криеше възторга си от турнира и интересните места в българската столица. Тя отговори на въпросите на официалния сайт на Турнира със съдействието на отдел комуникации на WTA.

Даниела, благодарение на успеха в Бирмингам сте в надпреварата за София. Какво означава за вас участието в този турнир?
Много ми хареса миналата година. Градът ми напомня на родната ми Братислава и се чувствах комфортно. Цялата проява беше наистина страхотно организирана и всички тенисистки прекарахме една незабравима седмица. Това означава, че бих искала да се завърна в София тази година.

Какви са спомените ви от състезанието и града?
Помня топлото гостоприемство и това, че бяхме обгрижвани почти като на WTA Championships, където също съм играла. Но не успях да спечеля нито един мач в София миналата година, така че имам какво да доказвам, ако участвам отново. Надявам се на по-добро представяне.

Разкажете ни повече за Бирмингам и титлата?
Няма да забравя четвъртфинала срещу Франческа Скиавоне, който продължи повече от 3 часа. Губех със сет и 1:4, а после и с 0:3 точки в тайбрека на третата част, но не се предадох и се борих за всяка точка. Много уважавам Франческа и затова бях горда, че успях да спечеля срещу нея.

Какво мислите за формата с групова фаза?
Харесвам го, защото е различен от другите турнири. Дори да загубиш една среща, продължаваш да имаш шансове за добро представяне. В същото време този формат дава възможност на зрителите да видят всички тенисистки в действие, дори да са дошли в залата по-късно през седмицата.

Жонглирате с тениса и следването в университета. Как се справяте?
(Смее се) Ами, да кажем, че в момента отделям повече време на тениса, отколкото на следването. Пълна лудост е да се опитвам да жонглирам с двете, но знам, че винаги мога да се върна към ученето по-късно.

Кой е любимият ви турнир?
Това е лесно – Индиън Уелс. Два пъти спечелих там и това са най-значимите ми титли. Обичам и самото място. Много е релаксиращо – оазис насред пустинята, където мога да играя голф, когато поискам да се поглезя.