Защо е цялото това внимание? Е, в спорта винаги има нужда от свежа кръв, която да разчупи утвърдения ред. Тази година едни и същи състезатели започнаха на първите четири места в ранглистата и финишираха на тях. От 2005 година насам само три титли от “Големия Шлем” не са спечелени от Роджър Федерер и Рафаел Надал (по една имат Марат Сафин, Новак Джокович и Хуан Мартин де Потро). В тази ситуация 19-годишният българин има потенциала да бъде следващата голяма звезда на тениса.
Димитров защити реномето си по подобаващ начин – за шест месеца от номер 350 в света стигна подножието на топ 100. С титли от фючърси и чалънджъри стана тийнейджърът с най-предно класиране в ранглистата.
Приликата с идола му от дете Роджър Федерер се открива лесно. На корта двамата имат един и същ убийствен бекхенд, добра игра при атака и дори носят еднакви ленти на главите. Професионалната кариера и на двамата стартира при един и същ треньор – Петер Лундгрен, който казва, че Григор е по-талантливият от двамата. Запитах го как се чувства като наследник на своя герой. “Няма нищо по-лошо от това”, отговори на чист английски българинът от Дубай, където си почива. “Хубаво е да чуя подобно нещо, радвам се когато ме хвалят. Сега обаче единственият ми коментар би бил “Аз съм номер 106 в света, а Федерер е най-великият”. Не трябва да ме сравняват с него. Обожавах да гледам мачовете му и сега ако имам време го правя, защото така се уча. Има прилики в начина ни на игра, бекхенда и сервиса, но не съм имал за цел да го имитирам. Баща ми ме е научил да играя така. Срещал съм се няколко пъти с Федерер, но не съм говорил с него много. Казвали сме си неща като “Как си” и “Успех”. Трудно е да контактуваш с тенисисти на това ниво, защото все още не играе в същите турнири”.
Димитров е уверен, че всичко това ще се промени в следващите месеци. Смята, че “тенисът е проста игра за интелигентни хора” и си поставя ясна цел: “Вярвам, че мога да бъда номер 1”.
Той не смята, че ще стигне върха наготово, защото вече е направил тази грешка в миналото. Сравненията с швейцарския маестро се повиха за първи път, когато Димитров стана юношески шампион и спечели “Уимбълдън” и US Open през 2008-а на 17 години.
Тогава всички очакваха да пробие бързо при мъжете, особено след началото на 2009-а, когато победи Томаш Бердих и измъчи Рафаел Надал в мач с три сета. Гледайки назад в момента той оценява колко труден е преходът между юношите и мъжете.
”Мачовете с Бердих и Надал бяха велики. Смятах, че вече съм готов да се наредя до тенисисти на тяхното ниво. Но се оказа, че това е едно от нещата, които ми предстои да науча, как трябва да се боря и да играя добре във всеки мач, а не веднъж или два пъти. Много е различно от юношеските мачове. Мъжете имат опит и знаят как да постъпят във всяка ситуация. Може да победиш някои като тях веднъж, но за да го направиш отново трябва да работиш много. Сега напрежението върху мен е голямо, защото трябва да прогресирам. Лесно се ядосвам и ми е трудно да се успокоя, не става само с поемане на дъх един или два пъти”, добавя Гришо.
Няколко травми и загуби по времето, когато е около номер 300 стопират за кратко кариерата на Димитров. Те обаче му показват, че потенциалът не печели купи в мъжкия тенис. Идва време за промяната.
Първият плюс е новият треньор. Питър Макнамара сменя Петер Лундгрен през юни и до края на годината новия тандем записва 49 победи и 13 загуби. Григор казва, че е научил много от Лундгрен и раздялата им не е била лесно решение. Младокът не иска да разкрие как точно Макнамара е променил отношението му към играта.
“Той не опита да промени играта ми. Започнахме да работим за постоянство и един по един да запълваме детайлите от пъзела. Имаме си начин на игра, но няма да каза нищо повече. Искам да продължим по същия начин. Трябва да кажа нещо и за другия важен човек в кариерата ми – моят баща. Винаги му звъня, когато имам нужда от нещо. Искам му съвети за техниката, все пак той ме е научил на всичко. На 3 години хванах ракетата, а на пет започнах да играя всеки ден. Тенисът стана моята работа, моят живот, моята любов”, добавя Димитров.
Той остава част от академията на Патрик Муратоглу, където отива на 16 години след престой в Испания. “Отидох в Испания на 14 години и пораснах много бързо. Трудно е когато си сам и трябва да учиш толкова много. В същото време бе полезен период, защото се научих да взимам решения”, разказва още българинът.
Чудесните шест месеца завършиха с неприятен инцидент. Димитров имаше сблъсък със съдията Даниел Инфагер в Хелзинки в края на ноември, след като загуби полуфинал от Ришар Беранкис и бе глобен с 2000 евро и заплашен с наказание.
”Направих грешка и се поучих от нея. Извиних се на всички, написах писма до замесените, като обещах, че това няма да се повтори. Сега гледам напред към новата година”, каза още той.
След успехите в последно време Димитров казва, че иска в следващите 12 месеца да бъде здрав и да тества качествата си на по-високо ниво. През януари той ще участва в турнир на АТП, която е стъпка по-високо от чалънджърите. Очаква се да попадне и в основната схема на Откритото първенство на Австралия.
”Прогресът идва с участия във все по-силни турнири. Трябваха ми няколко години, за да разбера, че на корта помъдряваш, учейки се от добрите играчи”, завърши Григор.
Текстът е на автора на “БиБиСи” Крис Бивън
