Министерството на младежта и спорта  е готово с проект за изграждането на чисто нов тенис център в София, съобразен с най-актуалните световни тенденции. Комплексът ще бъде построен на мястото на стадион „Юнак“. Той ще бъде на три нива, с четири покрити и четири открити тенис корта, с подвижен покрив, който се прибира за 5 минути. Капацитетът му е за четири хиляди седящи места, 1 400 от които във ВИП-зоната. Това съобщи министърът на младежта и спорта Красен Кралев при откиването на Втората годишна конференция „Строителство и инвестиции на спортни съоръжения 2015“. Форумът се организира от екипа на Градът Медия Груп и в него участваха представители на общини, проектни дружества, федерации и частни инвеститори, проект мениджъри.

Министърът съобщи и за планове за мащабна реконструкция на конна база „Хан Аспарух”, както и за изграждането на модерен център в Пампорово, на 1 400 м надморска височина, който е замислен да допълни уникалната база в „Белмекен” на 1 800 м. Всички тези проекти ще бъдат реализирани от ММС чрез публично-частно партньорство.

„През последните години бяха изградени големи спортни зали като „Арена Армеец“ - София, „Булстрад Арена“ в Русе, „Арена Асарел“ в Панагюрище, пловдивския „Колодрум“, залите в Ботевград, Смолян, Дупница, Петрич и др. Бе направен основен ремонт на Двореца на културата и спорта във Варна. Изградени са множество площадки за масов спорт в цялата страна, категричен бе министърът. - Търговските дружества с принципал Министерството на младежта и спорта – „Национална спортна база“ и „Академика 2011“ модернизираха Националния стадион „Васил Левски“, комплексите „Белмекен“, „Спортпалас“. Частични ремонти бяха извършени на „Дианабад“, зала „Раковски“, стадион „Академик“ на 4-ти км и стадион „Академик“ до зала „Фестивална“. Сега стартираме ремонтите на Зимния дворец, зала „Фестивална“ и зала „София“. Над 70 млн. лв. са осигурени за инвестиции в големи инфраструктурни проекти през 2014 и 2015 г.“

Красен Кралев посочи, че инвестирането в спортната база има не само социално, но и икономическо и културно значение. „Знаете, че тези съоръжения се превръщат и в прекрасни сцени, на които се изявяват звезди от световен ранг“.

„Спортната инфраструктура е свързана с регионалното развитие, приобщаването на частни инвеститори, както и с възможността страната ни да домакинства престижни спортни форуми“, каза той.

„Правилният подход и стратегия при планирането и изпълнението на обектите има директно отношение към безпроблемното им функциониране в бъдеще“, подчерта министърът.

Той даде пример с програмата за развитие на селските райони, където често отпусканите средства не се изразходват по най-ефективния начин.

„Направиха се съоръжения в Белоградчик, Ново село, Ружинци, Дреновец, Павликени, Земен… Но с някои малки изключения, аз лично се съмнявам от необходимостта им точно в тези населени места“, категоричен бе Кралев. 

Министърът даде за пример села с по 300-400 души, които, по думите му, имат по-хубави терени от футболните отбори в „А“ група.

„Спортното съоръжение като „Цар Самуил“ в Петрич е развалина, а сградният фонд е превърнат в болница за рехабилитация. Навремето, заради уникалния климат в Петрич там се подготвяха националните ни отбори, а сега се налага да плащат за лагери в Гърция и Турция“,  допълни той.

„Междувременно в Боровец, точно по програмата за развитие на селските райони би могло да се изгради трасе за биатлон, от което федерацията има нужда. Вече направихме постъпки в тази насока и вярвам, че такова ще бъде направено“, допълни министърът.

Красен Кралев съобщи, че ММС разработва национална пограма, която ще даде цялостна картина за състоянието на спортната база у нас, за нуждите от изграждането на нова и реновиране на съществуващата, което се прави за първи път. „Ясно е, че не навсякъде има необходимост от стадиони и зали. По места нуждите за спортна инфраструктура са различни и смятам, че нашето министерство трябва да има консултантска роля за това къде какво да се реновира и строи“, подчерта Красен Кралев.

Той обяви, че ще настоява в новия Закон за спорта да се даде възможност спортните съоръжения да се отдават за срок по-голям от 30 години, което ще разшири възможностите за управлението на обектите и ще  ги направи по-атрактивни за инвестиции от страна на частния сектор.

Министърът постави акцент върху необходимостта от проекти под формата на публично-частно партньорство и даде като добър пример построяването на „Булстрад Арена“ в Русе и „Арена Асарел“ в Пангюрище. Същевременно допълни, че подобни примери са твърде малко, тъй като 90% от спортаната база у нас е общинска собственост, която основно се поддържа с публични средства.

Той отбеляза ключовото значение на кметовете по места, особено и при организацията на домакинства. Кралев даде пример с Пловдив, където при вложени 1 милион лева от общината за провеждането на Световно първенство по гребане за мъже и жени до 23 години, градът под тепетата спечелил над 10 милиона лева. „Кметът на Стара Загора – Живко Тодоров също както и колегата си Иван Тотев в Пловдив, е изключително предприемчив. Той успя да напълни стадиона с 13 000 души при провеждането на Европейското първенство по футбол за юноши до 17 години. За съжаление, финансовият министър, както и ресорните зам.-кметове нямат графа в екселските си таблици за приходите от реализирането на едно домакинство. В общините има около 70 милиона лева за развитие на спорта, още толкова има и министерството ни като бюджет. Пътят е един – тясно сътрудничество между държавната и местната власт“, обобщи министърът на младежта и спорта.