Марат Сафин напусна тихо US Open, последния си турнир от “Големия шлем”, турнирът, който му отвори вратите към големия тенис преди 9 години. След загубата от Юрген Мелцер с 6:1, 4:6, 3:6, 4:6 в първия кръг даде една от последните си пресконференции. В нея руснакът не изневери на стила си и показа защо ще липсва на света на тениса. 

-Трудно е да ви задаваме въпроси, защото не знаем, в какво настроение сте. Наистина ли това бе последния ви мач от турнир за “Големия шлем”?
-Да.

-Как се чувствате при това положение - загуба в последния “шлем”?
-Добре съм. Това е краят. Можеше да се представя малко по-добре, но няма проблем. Сега чакам с нетърпение живота си след тениса. Не съжалявам за нищо и вече не се ядосвам на загубите.

-Чувствате ли все още емоция на корта?
-Не. Правя едни и същи неща от много време и мога да кажа, че го правя с нежелание. За мен започва нов етап. В главата ми вече няма място за тенис.

-Ще играете ли още?
-Имам пет турнира, на които ще участвам.

-Какво ще кажете за подкрепата на публиката?
-Винаги е хубаво да те подкрепят. През цялата ми кариера феновете бяха с мен, бяха лоялни към мен. Дори и сега идват и ме аплодират.

-Има ли нещо, което би променил в кариерата си, с изключение на контузиите?
-Не, нищо.

-Кой е любимият ти турнир и кой не харесватe?
-Всички турнири са много различни. Не мога да избера само един. Разделям ги на добри и лоши моменти. Не искам да избирам.

-Къде са най-хубавите спагети? (б. р. Сафин се оплака, че спагетите на “Уимбълдън” са прекалено скъпи и не стават за ядене).
-Определено не тук. Избирам Италия. Там правят страхотни неща.

-Кога решихте, че се отказвате. Изведнъж ли го направихте или го обмисляхте дълго време?
-Миналата година мислех да се оттегля. Мениджърът ми обаче ме убеди да остана. Сега няма шанс да го направи. От ноември миналата година знам, че това е краят. Завръщането ми някога е в сферата на фантастиката. Нямам проблем с решението си.

-Толкова ли сте отегчен от тениса, за да се откажете едва на 29 години? Агаси игра до 36, Конърс до 39.
-Те са различни.

-С какво?
-Защо трябва да правя нещо, което не ми е интересно? Не съм отегчен от тениса, просто вече ми омръзна. Постигнах това, което исках, а сега трябва да опитам в друга сфера.

-С какво ще се занимавате?
-Ще видя. От сега мога да кажа, че ще стоя далече от тениса за известно време. Ще опитам нещо друго, имам много време, в което да реша какво. За мен тези 12 години бяха като дълъг път. Дълъг, но страхотен.

-Джокович каза вчера, че ще катерите планини в Южна Америка, истина ли е?
-Джокович е хвърлил бомбата. (смее се) Мисля, че трябва да гледа своя тенис, а не да коментира личния ми живот.

-Смятате ли, че не трябваше да разкривате, че се оттегляте още в началото на годината?
-В известна степен, да. Омръзнаха ми да ме питат дали се оттеглям. Отговорих на този въпрос над хиляда пъти. Просто проверете в Гугъл колко пъти съм говорил за това. Ако някой иска да го чуе пак, няма проблем. Остават ми пет турнира и мога да се справя.

-Добре, въпросите няма да ви липсват, а какво ще ви липсва от тениса?
-Хубав въпрос. След като си почина, ще разбера какво ми липсва. Сега не знам. Пътувах много и това ми харесваше. Това обаче е едната страната, другата са контузиите и тежките тренировки, турнирите. Ето сега, тук в Ню Йорк, е като в зоологическа градина. Има милиони хора, майки, бащи, братя, сестри, баби, пълна лудница. Това е дразнещо. От друга страна животът ми в тениса бе прекрасен. Отсядам в хубави хотели, хората се държат добре с мен, поправят веднага колата ми, ако се счупи. Не трябва да се притеснявам, че няма да мога да платя сметката си в хубав ресторант.

-Веднъж казахте, че ако не бяхте станали тенисист, сигурно сте щели да събирате бутилки в парка в Москва?
-Това бе една от възможностите.

-Значи всичко това си е заслужавало?
-Определено. Тенисът ми даде свобода. Имам предвид, че постигнах сам всичко. Нямам богат баща или семейство с много пари, което да плаща за всичко. Почти всичко съм постигнал сам. Гордея се със себе си, помогнах на моята сестра Динара. Всичко, което имам, е благодарение на спорта.

-Имате ли велики постижения?
-Да, така мисля.

-Спечелихте US Open през 2000 година. Тук победихте Пийт Сампрас. Къде се вмества този успех в кариерата ви?
-Този мач бе едно чудо. Започнах годината като номер 25, паднах до 45, а след това изведнъж около 3 месеца бях номер 1. Победих Сампрас тук, а дори не вярвах, че мога да стигна до финала. Мисля, че никога не разбрах какво постигнах тогава. За 20-годишен младеж със сигурност е било трудно да осъзнае важността на стореното. Не бях готов, не бях подготвен, ако ме разбирате, какво искам да кажа.

-Победата на “Аустрейлиън Оупън” през 2005 повече ли ви зарадва?
-Предполагам, че да. За мен бе важно да спечеля още една титла от “Големия шлем”. Загубих два финала. Радвам се, че спечелих тази титла.

-Променил ли сте се като човек през тези години?
-Не знам. Имам по-голям опит. Пътувах много, научих много. Да, това е опит.

-Ако младия Марат Сафин може да види Марат Сафин сега какво би си помислил?
-Не би могъл да си представи всичко това. Може би ако тогава съм мислел за бъдещето си, бих се сложил към номер 100 в ранглистата. Никога не съм вярвал, че ще съм това, което съм сега.

-Тогава как го постигнахте?
-Спечелих от лотарията (смее се). Всъщност си избрах правилната лотарията. Истината е, че нещата просто се случиха. Не мога да го обясня, няма логика. Животът ми даде шанс и го използвах. Тенисът бе много благосклонен към мен.

-Дали сте много любопитни пресконференции в тези 12 години. Има ли...
-(прекъсва въпроса) Наистина ли съм толкова стар?

-... Има ли нещо, което сте казал и за което съжалявате?
-Не. Много неща ми се случиха. Мисля, че не съм правил големи грешки. Държал съм се зле понякога, но истината е, че опитах да съм мил и любезен в повечето случаи.

-Как се чувствате сега? Все още млад, бъдещето е пред вас.
-Това е най-добрата възраст. Нямам семейство и мога да опитам различни неща. На 30 съм още млад. На 35 вече едва ли ще мисля по същия начин. Амбициозен съм и има много неща, с които мога да се заема. Не мога да лежа на стара слава и да не правя нищо до края на живота си.

-Ще останете ли да гледате мачовете на сестра ви?
-Обичам я, но тя се справя добре и без мен.

-Вчера я попитаха дали сте й дали съвет за това как да се справи с напрежението да бъде номер 1. Каза, че не ви е разбрала. Какво точно я посъветвахте?
-Не бях до Динара докато растеше и нямам право да я съветвам. Казах й само да се наслаждава на момента. Трудно е да си номер 1 с цялото това внимание и очакванията на хората. Навсякъде говорят за теб, някои хора се държат гадно. Трябва да си спокоен. Разбирам, че й е трудно, за жените това напрежение е още по-голямо.

-Защо я критикуват толкова?
-Не знам. Отварям вестника и чета колко грешки е направила, как едва не е паднала от 18-годишна. На кой му пука, нали е номер 1. Трябва да я защитавам. Горкото момиче, дава най-доброто от себе си и наистина се справя добре. Всеки я пита “Наистина ли си номер 1?”. Да, номер 1 е и ако не ми вярвате, погледнете ранглистата. Нито тя, нито аз съм я правил. В момента Динара е номер 1, а Серина Уилямс – номер 2 и трябва да приемете този факт. Според мен заслужава повече от това, което получава. Дори не можете да разберете колко силно е запалена по спорта. Не смятам, че в света има по-голям професионалист от нея. Оставете я на мира. Не я тормозете с тези въпроси. Това е във вашите ръце, уважаеми журналисти. Направете я щастлива./БЛИЦ