Роджър Федерер е получавал рекордните 13 пъти наградата за спортен дух и феърплей. През последните години Маестрото е спокоен, улегнал на корта. Нищо общо с младия му период, с първите сезони, когато се състезава при мъжете.

Тогава швейцарецът е буен, нервен, невъздържан. Спори със съдиите, крещи, вика, чупи ракетите под път и над път.

Впоследствие той се променя коренно, а основна роля за това изиграват няколко души.

Бившият директор на Nike Майк Накаджима, който познава Федерер от средата на 90-те, споделя, че Роджър е бил повлиян от телевизионните акценти от негов юношески мач срещу Марат Сафин. Федерер очаква да види в тях разигравания, но вместо това във видеото са показани само крясъци и хвърляне на различни предмети. Според Накаджима след това Феререр се зарича “да не правя повече така”.

Голямо влияние му оказва треньорът Петер Лундгрен, който по време на съвместните им пътувания пускал в колата си на максимален звук “Металика” и карал швейцареца да крещи с пълна сила. Така Федерер освобождавал нервното напрежение.

За промяната помага и запознанството на Роджър с Мирослава Вавринец или Мирка, както всички я знаят. За да попречи на Федерер да не полудее, тя го влачи насила на кино или на вечери. Говорила му постоянно, превъплъщавайки се в ролята на психолог.

“Благодарение на нея се развивах и растях по-бързо, бях много спокоен във важните моменти от кариерата ми”, признава Маестрото по-късно.
 

Е, днес също понякога той издава емоциите си. Няма как. Но нищо общо с онзи лудия Федерер.