Новак Джокович спечели за втори път в кариерата си титлата от Откритото първенство на Австралия. На финала сърбинът победи Анди Мъри с 6:4, 6:2, 6:3, след което говори дълго пред журналистите.

-Новак, това ли беше най-великият мач в кариерата ти?
-Беше велик мач. От първата до последната точка правех това, за което бях говорил с треньора си. Физически се чувствах много добре, защото имах два дни почивка. Това е много важно в тази фаза на турнира. Анди е много силен при връщането и бях подготвен за дълъг мач с много разигравания.

-За два месеца спечели “Купа Дейвис” и шампионата на Австралия. Това ли е най-страхотният период в живота ти?
-Да. В момента изживявам мечтата си.

-Какво ще правиш тази вечер?
-Какво се прави след титла? Купон, това си е част от успеха.

2_9.jpg-След победата не се зарадва много. Това знак на уважение към Мъри ли е?
-В известна степен бе така. Разбирам как се чувства в момента, губи трети финал и му е много тежко. Искам обаче да споделя, че той има всички качества и скоро ще вземе титла от “Големия Шлем”.

-Защо си толкова сигурен, че Мъри ще спечели титла от “Големия Шлем”?
-Той притежава всичко необходимо. Има талант и работи много. Досега е играл три финала, остава му само последната крачка. Видяхте мъката му тази вечер, той осъзнаваше шанса си, но не успя да го сграбчи.

-Познаваш Анди добре, как му се противопоставяш?
-Познаваме се, но не сме играли от 3 години. През цялото това време бяхме номер 3 и 4 в света и винаги се падахме в различни части на схемите на турнирите. Освен това Роджър Федерер и Рафа Надал често заставаха на пътя ни. През тези три години следях кариерата му и начинът по който подобри играта си.

-Двамата сте връстници. Ти изглеждаш много уверен във финалите от "Големия Шлем", проблемът на Мъри психологически ли е?
-В известна степен е така. На финал винаги искаш титлата и мислиш прекалено много за нея, което често обърква нещата. Това е умствена битка и често тя се оказва по-важна от спортната форма.

-В първите два сета той спечели само шест точки при твой сервис. Ти ли сервираше добре или той не се справи с ретурите?
-Не смятам, че сервирах много добре. Просто опитвах да пласирам добре топката. Част от тактиката ми бе да отварям корта, да го карам да тича много и да излизам на мрежата.

-Как успя да подобриш сервиса си?
-Изпълнявайки го хиляда пъти, след това още хиляда. Трябва търпение и за щастие най-после започнах да го проявявам и да се посвещавам изцяло на тренировките.

-Спечели предишната си титла тук преди три години. Ще чакаш ли още толкова за нова? Как се чувстваш сега по-стар или по-опитен?
-Имам повече опит. Коментирайки играта си смятам, че съм по-добър най-вече психически. Вече знам как да играя с най-добрите.
1_1.jpg
-Загуби тук рано миналата година, не се представи добре на “Ролан Гарос” и “Уимбълдън”, какво се промени след това?
-Нещо щракна в главата ми. Аз съм прекалено емоционален и го показвам. Случващото се с мен извън корта рефлектираше върху играта ми. Ядосвах се без да имам причина и това водеше до загуби. Сега в главата ми има място за тенис и отделно място за личен живот.

-Надал и Федерер не стигнаха финал. Често се говори, че скоро ще бъдат изместени от първите две места. Това възможно ли е?
-Роджър и Рафа си остават най-добрите в света и не искам повече да отговарям на този въпрос. Не може да сравнявате мен или Анди с тях, те доминират от години и ще продължат да го правят.

-В последните мачове работата ти с краката е чудесна. Да не ползваш специална подметка?
-Така е. Разгадахте тайната ми.

-Само двама тенисисти като изключим Надал и Федерер имат по 2 титли от “Големия Шлем”. Лейтън Хюит взе две и не успя да го направи отново. Ти ще спечелиш ли още?
-О, не искам да спирам сега. Смятам, че играта ми на всички настилки е добра. Предпочитам твърдите кортове. Резултатите го показват – два финала тук и два на US Open. Въпреки това смятам, че имам сили да се представя много добре на “Ролан Гарос” и “Уимбълдън”.

-Би ли играл на двойки с Анди Мъри?
-Говорили сме за това. Точно е момента не мога да искам подобно нещо от него. След известно време, когато ми прости ще говорим.