Легендарната германска тенисистка Щефи Граф обяви, че за нея спечелването на олимпийската титла е много по-специална от всеки трофей от Големия шлем. Граф е единственият тенисист, печелил Златен шлем – четирите титли от Големия шлем и олимпийско злато в една година (1988 г.). Заради предстоящите игри в Лондон, германката даде интервю пред thetennisspace.com за олимпийския си опит.
 
- Защо олимпийската титла е по-важна за Вас от трофеите от Големия шлем?
- Спечелването на златен медал от олипийски игри е съвсем различно преживяване. За мен това отличие е много по-ценно. Там не се състезаваш за себе си, а за своята родина. Сблъскваш се със атлети от различни спортове и се чувстваш по-специален.
 
- Кой е любимият Ви спомен от годината, в която спечелихте Златния шлем?
- Имам много спомени от 1988 г. Добре помня всички мачове от турнирите от Големия шлем, но чувството да бъдеш в Олимпийското село заедно с други спортисти е много различно. Това са най-силните ми спомени.
 
- Не беше ли много шумно в Олимпийското село с толкова много хора наоколо?
- Останах в Олимпийското село до момента, в който започнаха прекалено много купони и празненства. Тогава напуснах и се преместих в хотел. Шумът наистина ми пречеше на подготовката.
 
- Успешната 1988 г. не оказа ли напрежение върху представянето Ви през останалите години от кариерата ви?
- Нито увеличи, нито намали напрежението върху мен. По това време аз не осъзнавах какво точно се случи. По това време играех много силно. След края на олимпийски турнир почувствах умора и вероятно това е единственият момент, когато усетих напрежение върху себе си. Винаги съм била най-големия си критик и когато се представях силно, исках след това да бъда още по-добра.
 
- Съжалявате ли, че не можахте да играете на олимпийски турнир върху тревата на “Уимбълдън”?
- Това наистина щеше да ми хареса, но не се оплаквам. Не мога да променя историята. Важно беше, че играх на олимпийски игри и настилката на турнира не ме интересуваше.
 
- Съжалявате ли за нещо през Вашата кариера?
- Когато се връщам мислено назад, си мисля, че дадох всичко на спорта. За един период бях посветила живота си на тениса. Имах щастието да постигна всички тези успехи. Много спортисти дават всичко от себе си, за да постигнат подобни резултати и не могат да го направят. Аз спечелих всичко възможно в тениса и не мога да искам повече.
 
- Сега играете ли тенис или сте захвърлила ракетата?
- Има периоди, когато с месеци не докосвам ракетата. Понякога играя демонстративни мачове, за да подпомогна моята фондация. Това обаче се случва рядко. Когато застана на корта, винаги се наслаждавам на играта. Въобще не ми липсва състезателната страна на тениса. Не изпитвам носталгия по времената на моята кариера.