Eдин от най-големите таланти на българския тенис Александър Василев застана пред камерата на БЛИЦ Live и управителя на медията Ивайло Крачунов, за да разкрие невидимата част от своя живот!

Какво е чувството да участваш в турнир докато в небето гърмят бомби, да пътуваш всяка седмица в различна държава и да защитаваш честта на България на няколко континента? Това са само малка част от въпросите, на които отговаря Василев пред Крачунов.

Специално за зрителите на БЛИЦ, Алекс споделя и за емоцията да играе за националния отбор на родината ни заедно с Иван Иванов, Александър Донски, Пьотр Несторов, Янаки Милев и Илиян Радулов.

Финалистът на Откритото първенство на САЩ и на Австралия за юноши казва от първо лице дали е готов да излезе на корта срещу Григор Димитров, с когото са първи братовчеди.

- Сашо, преди няколко месеца започна да играеш турнири ITF и "Чалънджър", които са много сериозни, как е преходът между юношеския и мъжкия тенис?
- Преходът започна от началото на тази година. Миналата година изиграх няколко "Чалънджъра", за да вляза в ритъм. Върви добре, най-важното е да съм здрав физически, работя много във фитнеса. Технически също, но мъжкият тенис е доста по-силов и трябва една идея повече опит и турнири. Фокусирали сме се да следваме програмата и целите, които сме си поставили за тази година. 

- Смяташ ли, че ще можеш в тази гладиаторска битка, когато часове наред се играе тенис с мъже, които са някои от тях 10 години по-големи от теб, да се справяш и да си конкурентен?
- Точно така, с мачовете ще дойде. Виждаме, че доста млади тенисисти навлизат в АTP, това означава и показва, че е възможно да се случи. При мен е въпрос на опит. 

- Имаш досег до най-добрите играчи в света. С един от тях направи подготовката си преди старта на турнира - Денис Шаповалов. Би ли разказал на нашите зрители повече за срещата ви и съвместните ви тренировки?
- Всичко се случи първо като бях на турнир в Швеция, където тренирам, запознахме се. С Шаповалов тренирахме два-три пъти в Академията и преди турнира, много ме хареса и ме попита дали съм свободен да отидем в Дубай през декември, където да направим предсезонна подготовка заедно. Бях изключително щастлив, това е безценна възможност да бъдеш с човек, който е бил в топ 10, побеждавал е Рафаел Надал, сега е в топ 25. Много неща ме научи по време на предсезонната ни подготовка в Дубай. 

- Кои са най-важните неща, които ти останаха в съзнанието?
- Дисциплината и интензитетът, по който протичат тренировките. Това прави разликата. Забелязах колко здраво се работи всеки ден. Упражненията, които правихме на корта в жегата в Дубай бяха брутални. Смея да кажа, че тази предсезонна подготовка ми беше най-силната, защото я проведох с Шаповалов.

- По колко часа тренирахте в жегата на ден?
- Тренировките варираха - между 5 и 6 часа, разпределено сутрин и следобед. Понякога тенисът беше по 3 часа един след друг. Имаше кондиция, разгрявка сутрин, интервали следобед. Различни тренировки бяха, но между 5-6 часа.

- Разразиха се военни конфликти, хвърчаха бомби, дори на един от турнирите с участието на Иван Иванов близо до него падаха бомби. Ти къде беше в този период и засегна ли те конфликтът между Иран и САЩ? 
- За жалост ме засегна. Бях в Турция в този период, когато се случиха нападенията. Имах късмет, че декември бях в Дубай, тогава беше спокойно. Но играх турнир в Анталия, вторият турнир там беше отменен поради бомбите и ситуацията в Близкия изток. За жалост не успях да довърша участието си. Както видяхме, с Иван всичко е наред, успя да се върне, здрав е и играе турнири, което е голям късмет. 

- А ти как успя да се прибереш в България? Имаше публикации, че тенисисти са били изнудвани да плащат по 5000 евро за полет, за да се приберат, каква е истината?
- Истината не я знам, Иван беше на "Чалънджърите", той може да каже от първо лице. Но доколкото знам ATP осигуриха всичко за тях - чартърни полети, за да не плащат. Така трябва да бъде за състезателите, за да ги подкрепят и запазят живи и здрави. При мен завръщането в България беше напълно нормално, тъй като в Турция нямаше такова напрежение, полетите си бяха нормални. 

- Кой е най-дългият ти полет до момента за състезание?
- До Австралия, продължи 14 часа и половина. Това е най-далечното място, до което съм пътувал. 

- Тенисът е прекрасен спорт, който дава възможност да опознаваме света. Коя е най-любопитната дестинация, която си посещавал?
- Aвстралия и САЩ. Щатите ми направи впечатление, никога не бях ходил в Ню Йорк, разгледах града. Фокусът върху базата, състезателите и атмосферата понякога бяга при Големите шлемове, защото трябва да се запазиш, за да играеш най-добрия си тенис в дадения турнир. Но аз успях и от двете - играх най-добрия си тенис в Ню Йорк и имах време да разгледам града.  

- А къде хората са по-топли, тъй като и аз съм бил в Австралия - на "АТP Kъп"? В европейските държави, Западна Европа, Австралия или България, би ли направил паралел?
- България винаги е най-топла, и от други хора съм го чувал - че сме много гостоприемни. Но където и да отида - в Швеция, Испания, хората са доста топли и ме посрещат доста топло. 

- Част си от националния отбор на България, имаше ключов принос за победата ни над Финландия с 3:2, спечели два много оспорвани сингъл мача срещу тенисисти от световния елит. Какво смяташ за участието си и какво изпитваш, когато получиш покана да играеш за Купа "Дейвис"?
- Първото ми участие за Купа "Дейвис" - миналата година след US Open, беше много изненадващо, това, че взех участие и се представих по най-добрия начин и допринесох за победата на България. Момчетата още в съблекалнята ми казаха, че ще е нещо неочаквано - нещо ново, различно. Нашият спорт е доста индивидуален, тук го има отборното. Да чуеш химна, излизаме на "100 каба гайди", настръхваш... Фокусът и концентрацията са други, когато сме домакин. Когато публиката е зад гърба ти, усеща се цялата тази емоция и енергия. 

- Подобна беше ситуацията и в мачовете срещу Белгия. По инициатива на новия шеф на федерацията Иван Тиков беше направена хореография с патриотични мотиви. Какво смяташ за представянето ни срещу Белгия и би ли направил кратка презентация на българския национален отбор?
- Много сплотен отбор сме. Заедно сме, момчетата са изключително добри, всички дават много за отбора, за да просперира и да успява. Беше нещо ново за нас, тъй като за първи път сме в световна група на Купа "Дейвис". Играхме срещу доста добри играчи, аз се изправих срещу Рафаел Колиньон, който спечели "Чалънджър", победи Григор Димитров в Маями. Илиян Радулов игра срещу Александър Блокс, който сега победи Каспър Рууд в Мадрид. Това е нещо много хубаво за нас, за опит, да видим къде са ни грешките и да се подобряваме. Ние сме най-младият отбор в цялата Купа "Дейвис". Беше страхотно усещане. Фолклорът преди мача ни зареди с много бодър дух, целият отбор го усетихме. Публиката в залата, атмосферата е много различна. 

- Идваш с удоволствие да се биеш за България.
- Да. Това го усетих още първия път срещу Финландия. Чувството да играеш за България е напълно различно, играеш с повече сърце, особено като знаеш, че играеш за държавата си.

- Предстоят мачове с Дания и Холгер Руне, който наскоро навърши 23 години, и също е част от световния тенис елит. Смяташ ли, че България има шансове да елиминира датчаните на техен терен?
- Мисля, че сме го показвали, ние можем, сплотени сме. Ще видим дали Холгер ще се възстанови дотогава, тъй като има контузия в ахилеса. Не трябва да подценяваме Дания, доста силен отбор са. Имаме време да се подобряваме до битката, в която трябва да покажем българския дух.

- Звездата ни Григор Димитров вече играе на ниво "Чалънджър", след като излезе от топ 100. Възможно е скоро да се засечете на "Чалънджър". Мислил ли си какви са шансовете ти при евентуален мач срещу него? 
- Не съм мислил. Винаги съм искал да играя срещу него на голямата сцена - на някой АТP турнир. За жалост при него нещата не вървят добре, пожелавам му на първо място да е здрав и да играе възможно най-добрия си тенис. След контузията, която получи на "Уимбълдън" виждаме, че не е същият. Много желая той да се подобри, ще бъде страхотно да играем един срещу друг. 

- Смяташ ли, че вече си дорасъл до нивото, за да се справиш с него?
- Нивото винаги има накъде да се гони, всичко е възможно. Въпрос на време е да се срещнем. Съдбата си знае работата.

- Левичар си, нестандартен тенисист. Едва 6% от състезателите играят с лява ръка. Това ли е най-силното ти оръжие?
- Да, много харесвам тази черта в себе си. Дава ми предимство със сервиса и със спина на клей. Работя върху това нещо. Също така имаме оръжия на корта и се стремя да ги прилагам.

- Би ли представил треньора си от българска страна, защото се носи мнение, че малко специалисти има в нашата страна, които да подготвят състезателите?
- Михаил Петров е изключително отдаден и неслучайно работя с него. Също така и кондиционният ми треньор Денислав Проданов. С тях съм прекарал толкова много време заедно, личи си, че те го искат. Изживяват всеки момент с мен - най-трудните, когато съм бил ниско долу, когато не съм имал победи, са били с мен, миналата година след US Open също са с мен. Много отдадени на работата, много добри хора, които искат да помагат.

- Най-трудният момент в кариерата ти до момента?
- Може би беше преди да започна да играя юношеските Шлемове. Тогава имах много загуби, не се чувствах добре - физически и психически. Загубите бързо те свалят, свалят и нивото. Опитах се да остана в момента. В главата най-важното е да оставаш сега и в момента, а не да мислиш за бъдещето и миналото. Периодът мина. Всеки труден период има начало и край, а когато краят дойде трябва да започнеш да играеш добре. Просто чаках този момент да дойде.

- Как се излиза от трудните моменти?
- С вяра и с хора около теб, които ти мислят доброто и те подкрепят. Сам е много трудно, дори почти невъзможно. 

- Би ли запомнил усилията на хората, които са до теб, и когато стигнеш световните върхове?
- Да, не мисля, че има човек, който сам се е изградил. Всеки успешен човек има екип, гръб зад себе си, тези хора правят човека реално. 

- В момента сме във времена на световна финансова криза, която засяга и европейските държави. Разходите по тениса нарастват. Зад теб застанаха няколко спонсора, след като проведохме последния ни разговор. Един от тях е ОББ - една от най-успешните банки. До каква степен финансите играят роля в играта и представянето на един състезател?
- Голяма роля са. Тенисът е доста скъпоплатен спорт, също така и пътуването. Издържаме треньори, купуваме самолетни билети... Благодаря на Обединена българска банка за помощта и за това, че помагат на целия български тенис. Трудно е, но докато стигнеш до високото ниво трябва много пот и труд. Скъпо е, въпрос е на подкрепа. 

- Бих призовал още повече спонсори да се включат към екипа ти и да разберат, че българските състезатели, особено трудолюбивите и отдадените като теб, заслужават мощна финансова подкрепа. Защото вие сте най-добрите посланици на България пред света?
- Точно така. Всички момчета, които се трудят, във всеки спорт, не само в тениса, представяме България. Имаме много таланти, виждам, че имат желание. 

- Каква е целта ти до края на годината и през следващата?
- До края на годината целта ми е да съм около топ 400  в ранглистата на ATP. За следващата бих желал да се класирам за квалификациите на турнирите от Големия шлем. Не искам да избързвам прекалено много, тъй като мъжкият тенис е различен, отнема една идея повече време. Но е важно да имаме цели, за да следим как върви процесът.

- Каква е ролята на семейството ти в целия този процес, тъй като тенисът е самотен спорт, свързан с много пътувания в различни държави?
- Семейството е всичко за мен. Точно в трудните моменти, когато изглежда, че няма светлина в тунела, винаги можеш да се обадиш. Винаги са ме подкрепяли в това, което правя. Именно заради тях стигнах до тук, от малък са зад мен, вярват даже повече от мен в това да успея.  

- Семейството ли е нещото, в което най-много вярваш?
- Да, лично аз вярвам най-много в семейството. Ако е сплотено, няма какво да ни спре.

- Как празнуваш победите?
- С тях, със семейството и близките. Отпразнуваме ги заедно, тъй като тази енергия, която те създават след всяка моя победа, е неповторима. Чувства се топла, близка, възможно най-хубавият начин да отпразнуваш една голяма победа. 

- Пожелавам ти още много победи и световни върхове, и все така достойно да представяш България.
- Благодаря много, ще. 

ИВАЙЛО КРАЧУНОВ

Оператор: СЪЙКО СЪЕВ
Монтаж: АНТОН ТОНЧЕВ
Снимки: ГЕОРГИ КОЛЕВ