"Уимбълдън" е най-старият тенис турнир в света, макар че по различни причини US Open го бие като брой проведени надпревари. Известен с консервативните си правила, които звучат доста досадно на моменти, в събитието има много неща, които подчертават величието му като единствен турнир на трева от Големия шлем.

Като, например, най-старото търговско партньорство в историята на спорта. От 1902 г. насам „Слезинджър“ са официален доставчик на топките, с които се играе. Първоначално топките са бели, а от 80-те години на миналия век – жълти, защото позволяват по-добър контраст на телевизионния екран. Всяка година за провеждането на мачовете отиват някъде към 53 000 от тях и всяко една се използва за не повече от девет гейма. След което обаче те продължават своя живот като сувенири.

Дълги години "Уимбълдън" беше най-трудният за провеждане турнир заради традиционните дъждове над Великобритания защото дори леко намокрената трева означава дълга пауза преди подновяването на играта. За да не се случва това, на всеки от 18-те корта има покривало, тежащо над един тон, което се разпъва от добре тренираният персонал за около 30 секунди. Впрочем, през последния век има само седем издания на турнира, през които мачовете не са били прекъсвани нито за минута поради дъжд, за последно през 2010 г.

Тревната настилка на "Уимбълдън" е строго поддържана. Всяка сутрин тя бива окосена до точно 8 мм височина и прецизно валирана. След това внимателно се нанасят линиите на игралното поле, което са с дебелина от по 50 мм. Изключение правят тези, на крайната линия по дължина, които са по 100 мм.

Също всяка сутрин над комплекса се пуска да лети ястреба Руфъс. Най-известната птица във Великобритания има своя собствена акредитация със снимка, Facebook и X профили, а работата му е да разгонва гълъбите, струпващи се по покривите на двата покрити корта и цапащи с екскременти скъпото съоръжение.

Говорейки за кортове – на "Уимбълдън" те са 19, но освен, ако програмата не закъснява заради дъждове, се играе на 17. Това е единственият турнир от Големия шлем, на който кортовете не са кръстени на хора или спонсори. Те са именувани просто Централен и носят номера от 1 до 18 (без 11 и 13). Най-големият от тях е построен през 1922 г., има капацитет от около 15 000 места и след основна реконструкция през 2011 г. се сдоби с подвижен покрив, който да позволява играта да върви и при лоши атмосферни условия.

Централният корт може да е най-големият, но най-печално известен и корт №18. На него през 2010 г. Джон Иснър и Никола Маю играха 11 часа и 5 минути в рамките на три дни, преди Иснър да спечели със 70:68 в петия сет. Безумието даде сериозен тласък на промяна на регламента и от 2019 г. и петият сет предлага тайбрек, с което времетраенето на мачовете се контролира доста по-лесно.

Една от най-големите странности на "Уимбълдън" е трофеят при мъжете. На върха на шампионския трофей се мъдри ананас, а причината за това е, че в края на 19 век това са били доста скъпи и рядко срещани в Европа плодове, чрез които организаторите са искали да подчертаят значимостта на турнира си.

А говорейки за плодове – всяка година на "Уимбълдън" се консумират 28 тона ягоди, полети с общо около 7000 л сметана. Ягодите се берат рано сутрин, минават специална инспекция от първата до последната и към 8:30 ч. се изпращат към кухните за приготвяне. А в тях работят около 2800 души ежегодно, което значи, че кетъринг екипът е най-многобройният от всички, заети с провеждането на турнира.