Звездата на българския баскетбол Александър Везенков даде пресконференция в София след трансфера си от Олимпиакос в Сакраменто Кингс. На нея присъства и президентът на родната баскетболна федерация Георги Глушков, който е първият българин, играл в НБА.  

„Това е едно ново предизвикателство за мен. Страна, в която не съм бил, Мечта, която всеки един иска да преживее. Много се радвам. Аз продължавам да правя това, което правя всяко лято - тренирам. Фокусиран съм се ментално, физически и психически. Подготвен съм да се адаптирам по-бързо и на терена. Всичко започна през декември, когато помощник-генералният мениджър на Сакраменто Кингс дойде в Атина. После дойдоха още 5-6 човека. Сега, като се запознах с повечето играчи, видях, че те са земни хора. Помогнаха ми от първия ден и цялата организация е така направена - подобно на Олимпиакос, всички работят, за да се чувстват като отбор и като едно семейство. Тези неща помогнаха за моето решение“, заяви Везенков.

„Правата ми преминаха през много отбори. Говорих и с Бруклин Нетс, и с Кливланд Кавалиърс. През тези години само един път бях близо да премина в един от отборите. Аз много пъти съм казвал, че НБА е една мечта, но не исках да отида просто, за да съм там, а исках да се развивам. Миналото лято имаше слухове, но нищо не беше ясно. А сега се знаеше какво искат от мен и каква ще е моята роля. Това беше правилният момент. Беше трудно да се разделя с Олимпиакос, но всички го приеха. Ние бяхме като едно семейство, а като такова някой като иска да си тръгне, го пускат, защото отивам не на нещо по-добро, а по-скоро на нещо по-голямо. Една част от мен искаше да остане. Всеки ми пожела успех. Не съм избрал №7 заради феновете на Олимпиакос или заради Василис Спанулус, но номерът ми харесва“.

„Не познавах европейските играчи на Сакраменто, а и сега не можах да се запозная с тях, но всички казват, че са прекрасни момчета. Един треньор, когато каже, че те иска, пак нищо не е сигурно. За ролята ми - нищо не е ясно. Сакраменто е такъв отбор - има две суперзвезди, но другите играят, ако се докажат.“

„Нищо няма да променям от последните години. Затова отивам, защото знам какво имам и какво мога да дам на отбора. Мисля, че за да настояват толкова и те имат нещо в предвид. Не очаквам да играя нито 30 минути, нито въобще да не играя. Има много мачове и със сигурност ще вземам участие. Очаквам да се развивам и да помагам на отбора. Не си слагам допълнителен стрес и очаквания. Колкото по-бързо се адаптирам, толкова по-бързо ще си проличи на терена“, допълни българският баскетболист.

„Собственикът показа, че се радва, че съм там. Това е един отбор, който 17, 18 години не е бил в плейофите, а миналата година завършиха трети. Всички в града са фенове на баскетбола, друг спорт няма и толкова време без плейофи е много тежко. Очакванията за новия сезон са големи и всеки очаква да побеждава и отново да бъде в плейофите“.

"От една страна ми е много радостно да съм лице на баскетбола в България, но от друга страна е огромна отговорност. Да, Евролигата е много силен турнир, но когато станах част от НБА - всички разбраха. Трябва да научим децата, че трябва да се полагат усилия, но по-важно е да ги вкараме в залата, а това е задача на всички нас. От моя страна ще направя всичко възможно, за да запалим децата по баскетбола“.

„Преди е било много по-трудно за европеец да играе в НБА, а сега вече трима, четирима от най-големите звезди са европейци. Американците вече гледат Евролигата, дори и по-ниските нива в Европа. Семейството ми го прие много емоционално, а всеки от вас познава баща ми и знае, че той няма как да се зарадва повече от нормалното. Трябва да се види дали отиването ми там е само началото или пък е максимумът ми. Ще направя това да бъде само началото“, призна 27-годишният национал..

„Когато отидох в Барселона на 19 години, не бях готов за Евролигата. Нямах самочувствието, нямах базата, която изградих. Сега е различно, имам повече мачове на високо ниво, два пъти стигнахме до Финалната четворка. Сега съм по-готов и по-зрял, знам какво да направя. В НБА е трудно и атлетизмът е на високо ниво, но и Евролигата не е за подценяване.“

„Участието ми в националния отбор е въпрос на преговори. Също така дали ще се бори за нещо, защото в момента сме на два мача да се класираме за квалификации. Не знам как ще е ситуацията. Винаги, когато съм свободен, ще се опитам да играя, но е въпрос на преговори“, каза Везенков относно националния отбор.

„Още не съм си намерил жилище в Сакраменто. Аз бях само два дни там. По-късно ще отида да свърша товаа. Време има за всичко, има за тренировки, за почивки, за дискотеки. Искам да играя в Ню Йорк, в Бостън - това са зали, които сме виждали само по телевизията. За избора ми спомогна и фактът, че Сакраменто е отбор от плейофите“.

„Няма сегашна звезда, която харесвам. Някога харесвах Дирк Новицки, а сега харесвам баскетболисти, играещи красив баскетбол. С Майк Браун си говорихме за нормални неща, за атмосферата, за личния живот - за всичко. Много е важно, че има българска общност в Сакраменто, а иначе в почти всеки отбор в НБА има много силни играчи. Да се изправя срещу Леброн Джеймс, Стеф Къри, Янис Адетокумбо и Никола Йокич - това е нещо много хубаво. Когато бях на 19 и играх с легенди от европейския баскетбол, се почувствах по същия начин. С Барцокас пък говорихме, беше сигурен, че ще успея. Той ми се довери, а аз трябваше да му покажа, че това е правилното решение. Той разбра, че НБА е важна стъпка в професионалния ми път“.

„Може да съм зарадвал три държави, но разочаровах цяла „червена“ Гърция. Роден съм в Кипър, а за България и Гърция и Кипър се радвам, когато виждам знамената им. Не познавам много хора с три паспорта, но аз ги имам и трите. Когато феновете на Олимпиакос ме изпращаха, не видях злоба. Беше много трудно решение и бих поплакал, но това не са трудните решения в живота“, завърши Александър Везенков.