Александър Николов, суперталантът на българския волейбол, говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по RING пет дни преди старта на световното първенство за мъже. Едва на 18 години той беше избран за №1 в колежанското първенство на САЩ. Последва отличен дебют в националния отбор на България и звезден трансфер в италианския шампион „Лубе“, където лидер дълги години беше не кой да е, а именно неговият баща - легендата Владимир Николов. Предлагаме акценти от интервюто с Алекс Николов:
- Алекс, повече плюсове или повече минуси има да си син на звезда в любимия си спорт? Чувал ли си например някога във времето зад гърба си нещо от рода на „връзкар“?
- Това е най-редовният коментар по мой адрес. Винаги е било така. Но със сигурност има повече плюсове. Все пак този човек е минал същия път, който и ти в момента се опитваш да минеш. Може да ми дава насоки, да ми помага, да ме бута в права линия.
- Кой избра поста ти и кои треньори работиха за твоето формиране като елитен играч? Доколко татко ти има принос за това, което си днес на игрището?
- Баща ми има голям принос за това, което съм днес. Нямаше въобще да е същото и съм категоричен в това. Колкото до поста, аз може би съм единственият волейболист, който от ден първи знаеше какво ще играе и никога не се е сменял. Единствено и само посрещач съм играл. И то по мое си желание. Никога не съм искал нищо друго да пробвам или да играя. Това си ми беше идеята.
- На 18 години вече започваш и като титуляр в мъжкия ни национален отбор. Чувстваш ли се уверен след мачовете в Лигата на нациите тази година?
- Със сигурност мога да кажа, че натрупах някаква увереност. И по-скоро увереност, че мога да се справя с това най-високо ниво и че вече съм някъде там. Ще се борим колкото се може повече да се издигна. Да, Лигата на нациите беше един страхотен турнир за мен, защото успях да натрупам именно увереност и опит.
- Очакванията ти за започващото световно първенство? Казват, че ние сме в кошмарна група с Полша и САЩ. Може би наистина е така…
- Няма какво да се лъжем – това е много сериозна група с два отбора, които абсолютно без никакъв проблем могат да станат световни шампиони и даже са фаворити за това. Обаче смятам, че имаме нашите много добри шансове да излезем от тази група, защото играем правилен и хубав волейбол. Това се потвърждава на тренировките. Имаме още две контроли с Канада преди това, на които трябва да наберем инерция и после да видим. Играем първи мач с Полша и нищо не се знае.
- Как работиш с националния треньор на мъжете Николай Желязков? По принцип конфликтен ли си в работата си в залата, било то на тренировки или на мач?
- Да ви кажа честно, не съм лесен за трениране, понеже по мое виждане съм първенец, винаги искам да съм пръв и го правя по всякакви начини. Понякога може да излезе, че с мои съотборници се карам или нещо такова, а то е просто от спортна злоба, от спортен дух. Имам си мое мнение за нещата. Слушам треньорите винаги, но може би не съм човекът, който само ще кима. Ако се каже нещо, което според мен е грешно, аз ще питам, ще кажа моето мнение, което не се харесва на всички треньори. Но тук с тренера Желязков всичко е супер! Разбираме се много добре.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, „Ринг“
