Брадли Гънтър, един от героите на волейболния тим на Хебър, гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Отборът от Пазарджик раздвижи скалата на емоциите в най-успешния ни отборен спорт с представянето си в квалификациите за влизане в групите на най-престижния клубен турнир – Шампионска лига. Хебър си отвоюва драматично правото да е част от елитната компания на грандовете от Стария континент. Хебър загуби важен коз за решителните битки в квалификациите след заболяване на старши треньора Камило Плачи, останал да се лекува в родната си Италия. Но присъствието в тима на немалко „стари пушки“, играли доскоро в националния на България, видимо запази боеспособността на спортната гордост на Пазарджик. Заедно с нашите звезди блести и един канадец, който пасна като дялан камък в шампионския отбор, а именно Брадли Гънтър.

- Здравейте, г-н Гънтър! Поздравления за влизането на отбора на Хебър в Шампионската лига! Какво означава това за вас?
- Това е едно огромно постижение за мен. За първи път ще играя в най-силния турнир - Шампионската лига. В груповата фаза ще можем да се изправим срещу други големи европейски отбори, което е страхотно за мен, за кариерата ми, за развитието ми. Еуфорията е голяма.

- Кой беше най-трудният мач досега през сезона?
- Може би най-трудно ни беше срещу испанските отбори. Излязохме като фаворити, очакванията към нас бяха големи, а какво се получи? Отстъпихме с 0:3 гейма. Това ни подейства като студен душ, приземи ни и ни накара да осъзнаем, че трябва да работим много по-усилено.

- Олимпиакос е голям спортен клуб, не само във волейбола. Какво е да победиш такъв отбор?
- Невероятно е! Мнозина не вярваха, че това е възможно. Съперникът ни е играл в Шампионската лига много пъти и да ги отстраним бе наистина велико. Мнозина определиха класирането ни като сензация, но с оглед на играта на двата отбора смятам, че ние заслужихме да играем в топ турнира по волейбол.

- Какви са амбициите за Хебър в Шампионска лига?
- Със сигурност желанието ни е да излезем от груповата фаза. Поглеждайки срещу кого ще се изправим, мисля, че имаме добри шансове да победим някои от отборите и да преминем на следващото ниво. Разбира се, това няма да е никак лесно.

- Познавате ли вашите опоненти? Кой от тях е най-силен – Ястжембски, Фридрихсхафен и Рьозеларе?
- Със сигурност поляците от Ястжембски са най-силни. Те притежават страхотен състав, някои от състезателите играха и на олимпийските игри. Според мен те са фаворити в групата, но ние също разполагаме с класни единици. Те ще са ни и първият противник и ще видим какво е съотношението на силите.

- Колко победи смятате, че ще постигнете в груповата фаза?
- Не съм мислил за това. Трудно се правят прогнози преди началото на битките в групата. Моето желание е да вземем колкото се може повече, за да преминем на следващото ниво. И смятам, че това е реално.

- Как виждате конкуренцията в българското първенство?
- Струва ми се, че тази година нивото е по-ниско. Изправихме се срещу доста по-леки противници. Това е и добре, и зле. Ако винаги играеш тежки мачове, би било трудно за титулярите, за тези, които изнасят голяма част от двубоите. Ако пък играем срещу по-слаби отбори в мачовете, биха могли да се включат и по-младите волейболисти, тези които рядко получават шанс да са на полето. Аз бих предпочел всяка среща да е оспорвана, защото тогава интересът към нашия спорт е по-голям.

- Кой от чужденците в българското първенство ви впечатли най-много?
- Труден въпрос. Вече четвърта година съм тук и съм играл срещу много отбори. За съжаление, не мога да посоча конкретно име. Виждам, че през тази кампания отборите залагат на млади волейболисти и чужденците не са толкова много и класни.

- Успяхте да спечелите шампионата и купата на България - колко дълго мислите, че ще останете тук?
- Не знам. Всяка година подписвам нов договор за една година. Преди това преглеждам офертите от други отбори и преценявам къде ще бъде за мен по-добре. Може би ми е време да сменя България с някоя друга дестинация. Ако се представим добре в Шампионската лига, вероятно някой отбор ще прояви интерес към мен и тогава ще реша къде да продължа кариерата си.

- Получавали ли сте оферти от други страни по време на престоя ви в България?
- Да, със сигурност – от Турция, Германия, Франция, но реших да остана тук. Условията са прекрасни и имам всичко, от което имам нужда. Най-важното е отношението на ръководството, на публиката. Тук е прекрасно и това ме кара да се чувствам щастлив в Пазарджик.

- Как ви се струва животът в България, особено в Пазарджик?
- Градът е малък, спокоен и не предлага много атракции. В свободния ми ден отивам до столицата София, Пловдив или Банско, Велинград. Локацията на Пазарджик позволява да пътувам и разнообразявам престоя си във вашата страна.

- Кое е любимото ви място в България?
- Трудно е да отговоря, защото обичам да откривам нови места през цялото време. Когато дойдох тук, веднага исках да видя София. Много бях чувал за нея. Впечатление ми направи катедралата „Александър Невски“. Вече съм видял толкова много от София, че сега искам да се впусна в ново приключение и да видя следващото ново място. След това следващото и така докато опозная България.

- Какво е мнението ви за българите? Какво не можете да приемете в нашия манталитет?
- Няма нещо, което да не мога да приема. Знам, че балканският манталитет е малко по-силно буен. Ние, канадците, приемаме доста по-лесно нещата и хората. Просто е различно, но след четири години вече свикнах, дори когато виждам нещо, което не би се случило в Канада. Например, хората тук се ядосват много лесно. Ще ви кажа кое ме дразни – шофирането! Във вашата страна сякаш няма правила. Няма уважение, няма толерантност...

- Какво ви прави щастлив в България?
- Това, че съм тук с годеницата ми и е прекрасно да прекарваме времето си заедно.

- Какво харесвате от българската кухня?
- Обичам скарата ви, например, кюфтета, кебапчетата. Когато пристигнах, първото ястие, което опитах бе шопска салата.

- Кои са другите градове извън София и Пловдив, които сте посетили досега?
- Прекарах доста време на морето. Стартирах от Бургас и продължих на юг по Черноморието. Бях и в Слънчев бряг, където хората не обичат много да спят.  Посещавал съм и планините в Пампорово, Банско и Велинград.

- Нека ви върна към началото на вашата кариера. Как започнахте да се занимавате с волейбол?
- Започнах на 14-15 годишна възраст в местния ни отбор. Преди това играех баскетбол и футбол. Опитах с волейбола и разбрах, че това е моят спорт. Доставяше ми удоволствие и така реших да му се отдам изцяло.

- Колко е популярен волейболът в Канада? Знаем, че всяко момче мечтае да стане хокеист.
- Да, така е, хокеят е най-популярния спорт в моята родина, но волейбол се играе във всеки град, във всеки университет. Развива се все повече, постигнахме и успехи с националните отбори. Съгласен съм, че не може да става сравнение, но аз за себе си съм направил правилния избор.

- Колко време сте тренирали нещо друго?
- Тренирах баскетбол в гимназията и отивайки в университета, трябваше да избирам между спорта с оранжевата топка и волейбола. Волейболът ме спечели за цял живот, защото почувствах магията му.

- Имали сте и опция да играете в САЩ, където волейболът е много популярен.
- Не съм гледал сериозно на тази опция. Аз съм израснал в Канада и винаги съм искал да играя за моята родина.

- Как се озовахте да играете в Естония?
- Завършвайки университет, за да продължа да играя волейбол, трябваше да отида в Европа. Един от националните играчи на Канада ми помогна. Първо ми намери опция във Втора лига на Франция и няколко отбора в Германия и един в Естония. Възможността да играя в Естония ми допадна най-много и така я избрах.

- Колко е голяма разликата да живееш в Канада и в Естония?
- През първата ми година преживях културен шок. Основно заради факта, че трябваше да съм сам, далеч от приятелите и семейството ми, но постепенно свикнах. За мен беше интересно да видя как хората от Естония ще приемат един канадец. Аз съм с отлични впечатления от хората там и спечелих много нови приятели.

- Ставали сте шампион на Естония. Защо не останахте за по-дълго там?
- Исках да продължа да се развивам. Получих добра оферта от Полша, а знаете, че тяхната лига е една от най-добрите в света.

- Това е и следващият ми въпрос. В Полша дори спечелвате купата. Какъв беше престоят ви там?
- За мен това беше скачане в дълбокото. Отборът ни беше наистина добър, както и противниците, срещу които се изправяхме. Не се вписвах в титулярите и това ми пречеше много. Просто не бях свикнал да съм втора опция. Въпреки това мисля, че кариерата ми спечели, защото качеството на волейболистите беше на много по-високо ниво от това в Естония.

- Как се стигна до интереса от Хебър и до трансфера ви?
- Ще ви кажа. Първо разгледах доста оферти, но нито една от тях не ме удовлетворяваше. Интересът от Хебър дойде малко късно, но това не ми попречи да подпиша с тима през август. Пристигнах, видях, че ми предстои работа в клуб със силни състезатели и ръководство, което е обладано от мисълта да печели титли и купи. Целите ни съвпаднаха.

- Какви са ви впечатленията от треньора ви Камило Плачи?
- Сезонът беше доста труден за нас, но когато той дойде, постави ясно изискванията си и това, което желае да види. Всичко това ми хареса, защото съвпада с моите виждания. Надявам се, когато се завърне отново, да можем да работим по същия начин.

- Какво знаехте за България преди да дойдете?
- Доста малко. Първо пристигнах във Варна и останах една седмица там да тренирам. Преди пет години не бих могъл да покажа на картата къде се намира България. Сега обаче съм подготвен. Даже знам с кои държави граничи страната ви.

- Имате ли вече български приятели?
- Разбира се, доста са вече. Това е и една от причините да искам да остана тук.

- Кой е най-близкият ви човек в отбора и в кариерата ви досега?
- Трудно е да отговоря, защото отборът се променя всяка година – някои си тръгват, други – пристигат. През годините съм успял да спечеля много добри приятели. В момента съм много близък с Теодор Тодоров. Останалите отидоха в други отбори.

- Казахте, че и годеницата ви е тук в Пазарджик. Канадка ли е?
- Не, полякиня е. Срещнахме се, когато играех в Полша и сме заедно от тогава.

- Как прекарвате времето си в Пазарджик заедно?
- Наскоро си купихме куче и то заема голяма част от времето ни, кара ни да излизаме и да се разхождаме.

- Кое е най-доброто нещо от това да играете в Хебър?
- Мисля, че това е опитът ни. Отборът ни е съставен от играчи, прекарали част от кариерите си в силни отбори в топ първенствата в Европа.

- Знаехте ли нещо за българския волейбол преди да дойдете тук?
- Не особено. Играл съм срещу български играчи в Полша, както и срещу националния отбор, но не знам нещо повече.

- Знаете ли, че може би волейболът е най-успешният спорт в историята на България?
- Да, разбрах го в последствие. Срещу българи съм играл – например, в Полша срещу Пенчев.

- Част сте от националния отбор на Канада. Какви са ви целите с отбора?
- За съжаление, не съм играл в националния отбор през последните три години, но се надявам за в бъдеще това да се промени.

- Какво се случи през тези три години? Защо не сте в отбора?
- Просто треньорът не се спира на мен, а на други играчи, които желае да развива. Това не е окей за мен и ще се опитам отново да спечеля доверието на специалиста. Разбира се, това може да стане, ако направям бум в Шампионска лига.

- Следите ли изявите на българския национален отбор и какво мислите за него?
- Гледах няколко мача през лятото, но когато съм почивка, предпочитам да не гледам много волейбол. Човек не може вечно да бъде ангажиран със спорта, който обича. Нужен е релакс, за да си пълноценен през времето, когато стартира шампионата.

- Кой е за вас най-великият волейболист – в миналото и сега?
- Наистина е трудно да се отговори. Не гледам толкова много волейбол. Аз не съм типичният пример за спортист, който изцяло да е отдаден на това, което му осигурява прехраната.

- А гледате ли други спортове?
- Не толкова много. Като малък гледах хокей с баща ми. Пораствайки, вече не гледам толкова спорт. Странно е, защото съм спортист, нали...Такъв съм, може би малко странен...

- А има ли някой спортист по света, който ви впечатлява?
- Трудно ми е да отговоря.

- Кое е най-трудното в живота ни сега покрай Ковид-19?
- Да, животът вече е много различен. Не знаеш какво да очакваш. При старта на Ковид-19 не можех да се прибера при семейството ми. Това ми тежеше, направо ме побъркваше.

- С какво мислите да се занимавате след края на кариерата ви?
- Интересувам се от компютри и може би ще запиша да уча нещо в ИТ частта.

- Мислите ли да се върнете в Канада или не ви се завръща на толкова студено място?
- Не, не е толкова студено. Времето ще покаже – може би Канада, може би – Полша.

- Каква е мечтата ви?
-  Бих искал да си направя едно наистина хубаво кафене, в което хората да се събират и да си говорят. Не само за спорт...