“Септември е чуден месец. Kакто сега, така и преди 30 години. Аз съм Цветана Божурина и ще се опитам да си припомня, а и да ви разкажа за тези така далечни и толкова вълнуващи дни. Tози, почти същият отбор (промените бяха съвсем малки) прeз 1980 година в Москва вече беше направил чудото, печелейки бронзовите медали на Олимпиадата! И ето го септември 1981, София и моят Перник са домакини на Евро 81, отборите са 12 и ние сме в група с ГФР (или Западна Германия), Турция и Унгария. Само малко статистика, защото днес този спорт не може да живее без цифри.Освен това тогава геймовете се играеха до 15 точки и при спечелването на сервиса не се бележеше тoчка. Първия ден биxме западногерманките с 3–0 (4,14,3), вторият Турция с 3-0(4,9,4), на третия с Унгария извоювахме най-изстрадалата ни победа 3-2, но победа!! В следващата група като съперници вече ни чакаха освен Полша и Чехия (3-0 и 3-1 за нас) , ГДР (сребърни медалистки от Москва80) и олимпийските шампионки ( и те като нас, бяха със същия състав от предишната година – Людмила Чернишова,Надежда Радзевич(к), Ирина Махагонова,Елена Ахаминова, Елена Волкова, Светлана Кунишева…., водени от легендарния Николай Василевич Карпол) Ето и още малко информация – мачът ни с ГДР завърши с резултат 3-1 (3,0,-11,3) и ако оставим на страна лекото разсейване в третия гейм, днешните статистици ще потвърдят факта, че отборът ни e бил със супернападение. И наистина бяхме толкова добри нападателкитe, естествено водени от уникалната ни разпределителка Верка Стоянова , че на последня мач срещу СССР Васил Симов ни събра и ни каза, че ние трябва да решим кой да играе в този мач – Мая Стоева с по-добър блок и по-стабилно посрещане или аз.  E, колежките ми ме предпочетоха, макар че всички да знаеха, че единственото нещо, което знаех добре да правя , беше нападението…. Както се вижда, демокрация е имало и в далечната 1981!

Но преди да ви разкажа за самия мач, иска ми се да спомена и за две други неща, които никога няма да забравя… В деня на финалния мач, аз бях с Верка в една стая и тъй като аз винаги слушам радио, двете си казахме, че ако и този ден пуснат любимата ни група „Тангра“, както се беше случвало и през предишните дни, ще бием непобедените дотогава никога от нас рускини.. Било е някъде към 15 - 15.30 ч, когато в просъница прозвучава: «… В този град, в който за съм роден….» и аз, и Верка скочихме от леглата си и с вдиганати юмруци, и с оглушителен крясък събудихме всички в другите стаи. Знакът беше ясен. 

Другото нещо, което сега добре си спомням аз , а и Дучето - да, да точно същото Дуче - шефът на всички цесекарски запалянковци, е начинът по който той успя да гледа мача. Зала „Универсиада“ от часове беше недостъпна за хора без билет и малко преди да влезем в залата видях, че под прозорчето на съблекалнята ни се е събрала група от хлапета. Без много да му мислим решихме да им помогнем да влязат през малкото прозорче! Добре, че Дучето тогава нямаше днешните си размери, защото както го напъхахме с главата надолу, не знам дали нямаше да гледа финала в... „Бърза помощ“.

Излишно е да разказвам за емоциите, притесненията, страховете ни преди мача. Всичко това изчезна когато беше даден първия съдийски сигнал и тогава на игрището бяхме само ние. Все едно ни бяха разменили фланелките, сега ние бяхме лавината, която мачкаше. Първият гейм завърши на 6!!!, вторият на 12 и всичко за много кратко време. Започна третият гейм по същия начин, спокойно , уверено, силно, докато се стигна до 13-8 . Беше време съветският мечок да се събуди и се започнаха едни драматични моменти..Заработи блокадата им, защитата, а ние взехме да се споглеждаме. Тогaва Васо взе най нелогичното за всички решение, направи смяна и на мое място пусна новобранеца Мила Рангелова. Шокът беше за всички нас, за Карпол, за публиката, но не и за Мила. От 13-8 за нас,вече беше станало 13-13 и сигурно нямаше човек в залата, който да не си даваше сметка, че ако изгубехме този гейм, губехме и мача.Само с безхаберието на своите 19 години Мила без много да му мисли, получи вдигната й топка при резултат 14-13 и….. залата се взриви.Европейски шампионки!!!