На днешния 27 септември националният отбор на България по волейбол за жени става европейски шампион. Изключителен резултат, който времето пази години наред.

Предлагаме ви един разказ на легендарната Цветана Божурина. На една от най-гениалните волейболистки за всички времена. Тя си спомня какво е преживяла на онзи 27 септември 1981 година, а и няколко дни преди това:

Септември е чуден месец. Kакто сега, така и преди 36 години. И сега ще се опитам да си припомня, а и да ви разкажа за тези така далечни и толкова вълнуващи дни.

Tози, почти същият отбор (промените бяха съвсем малки) прeз 1980 година в Москва вече беше направил чудото, печелейки бронзовите медали на Олимпиадата! И ето го септември 1981, София и моят Перник са домакини на Евро 81. Отборите са 12 и ние сме в група с ГФР (или Западна Германия), Турция и Унгария. Само малко статистика, защото днес този спорт не може да живее без цифри. Освен това тогава геймовете се играеха до 15 точки и при спечелването на сервиса не се бележеше тoчка. Първия ден биxме западногерманките с 3–0 (4, 14, 3), вторият - Турция с 3-0 (4, 9, 4), на третия с Унгария извоювахме най-изстраданата си победа 3-2, но победа! В следващата група като съперници вече ни чакаха освен Полша и Чехия (3-0 и 3-1 за нас) , ГДР (сребърни медалистки от Москва`80) и олимпийските шампионки (и те като нас, бяха със същия състав от предишната година – Людмила Чернишова, Надежда Радзевич (к), Ирина Махагонова, Елена Ахаминова, Елена Волкова, Светлана Кунишева…., водени от легендарния Николай Василевич Карпол).

Ето и още малко информация – мачът ни с ГДР завърши с резултат 3-1 (3, 0, -11, 3) и ако оставим на страна лекото разсейване в третия гейм, днешните статистици ще потвърдят факта, че отборът ни e бил със супернападение. И наистина бяхме толкова добри нападателкитe, естествено водени от уникалната ни разпределителка Верка Стоянова, че на последня мач срещу СССР Васил Симов ни събра и ни каза, че ние трябва да решим кой да играе в този мач – Мая Стоева с по-добър блок и по-стабилно посрещане или аз. E, колежките ми ме предпочетоха, макар че всички да знаеха, че единственото нещо, което знаех добре да правя , беше нападението…. Както се вижда, демокрация е имало и в далечната 1981!

Но преди да ви разкажа за самия мач, иска ми се да спомена и за две други неща, които никога няма да забравя… В деня на финалния мач, аз бях с Верка в една стая и тъй като аз винаги слушам радио, двете си казахме, че ако и този ден пуснат любимата ни група „Тангра“, както се беше случвало и през предишните дни, ще бием непобедените дотогава никога от нас рускини.. Било е някъде към 15 - 15.30 ч, когато в просъница прозвучава: «… В този град, в който за съм роден….» и аз, и Верка скочихме от леглата си и с вдиганати юмруци, и с оглушителен крясък събудихме всички в другите стаи. Знакът беше ясен.

Другото нещо, което сега добре си спомням, а и Дучето - да, да точно същото Дуче - шефът на всички цесекарски запалянковци, е начинът, по който той успя да гледа мача. Зала „Универсиада“ от часове беше недостъпна за хора без билет и малко преди да влезем в залата видях, че под прозорчето на съблекалнята ни се е събрала група от хлапета. Без много да му мислим решихме да им помогнем да влязат през малкото прозорче! Добре, че Дучето тогава нямаше днешните си размери, защото както го напъхахме с главата надолу, не знам дали нямаше да гледа финала в... „Бърза помощ“.

Излишно е да разказвам за емоциите, притесненията, страховете ни преди мача. Всичко това изчезна когато беше даден първият съдийски сигнал и тогава на игрището бяхме само ние. Все едно ни бяха разменили фланелките, сега ние бяхме лавината, която мачкаше. Първият гейм завърши на 6!, вторият на 12 и всичко за много кратко време. Започна третият гейм по същия начин, спокойно, уверено, силно, докато се стигна до 13-8. Беше време съветският мечок да се събуди и се започнаха едни драматични моменти. Заработи блокадата им, защитата, а ние взехме да се споглеждаме. Тогaва Васо взе най нелогичното за всички решение, направи смяна и на мое място пусна новобранеца Мила Рангелова. Шокът беше за всички нас, за Карпол, за публиката, но не и за Мила. От 13-8 за нас, вече беше станало 13-13 и сигурно нямаше човек в залата, който да не си даваше сметка, че ако изгубехме този гейм, губехме и мача. Само с безхаберието на своите 19 години Мила без много да му мисли, получи вдигната й топка при резултат 14-13 и….. залата се взриви. Европейски шампионки!

Започна празникът на българския женски волейбол, който за съжаление, все още не e повторен през тези дълги 30 години. E да, това са моите и на моите колежки спомени и то какви спомени! Hо на всички нас ни е ужасно мъчно, че в БНТ има някакви мизерни 5 минути материал, докато този мач можеше, ако не да вдъхновява, то поне да радва многобройните сегашни приятели на този наш любим спорт...

Европейските шампионки са: Таня Гогова - капитан, Верка Стоянова, Мая Стоева, Румяна Каишева, Цветана Божурина, Анка Узунова, Росица Михайлова, Мила Рангелова, Галина Станчева, Ваня Манова, Таня Димитрова и Златка Стоичкова.

Агенция БЛИЦ поздравява европейските шампионки и им пожелава още много здраве, късмет и щастие