След 17 години в националния отбор капитанът Пламен Константинов обяви, че повече няма да играе за България. Гибона даде обширно интервю пред "Дарик" радио.

- С какво ще запомниш 22 юли 2009 година?
- Има прекалено много драматизъм в такова начало, а не бих искал да отивам в такава посока.

- Силвано Пранди не те включи в състава на България за световните квалификации. Това изненада ли те и кога всъщност разбра неговото решение?
- Разбрах го днес на обяд. Да, изненада ме! Не съм имал претенции, ако не съм здрав да бъда в отбора, но поне планът ни беше до квалификацията ще видим в какво състояние съм. Това решение ми дойде малко по-рано, изненадващо.

- Все пак предстои и европейско първенство, за там говорихте ли, дали може в Турция да разчита на теб?
- Не. Реално разбирам нещата и няма как да се включиш 10 или 15 дни преди Евро 2009 и да си в добро състояние. Вариантът и европейско първенство отпада.

- Това означава край за теб с националния отбор за тази година?
- Да, означава край!

- За тази година или въобще?
- Краят трябва да бъде един!

- След 17 години преустановяваш носенето на фланелката с №17 на България?
- Така е. След 17 години се прекратява.

- Какво е усещането?
- Със сигурност не е приятно. Не ми се иска да влизам в подробности, може би защото не съм подготвен за един такъв по-задълбочен разговор.

- Двата мача, които изигра за България това лято, какво бяха за теб и с какво ще ги запомниш?
- Част от завършек на много години. За жалост не по най-добрия начин, който всеки би искал. Но най-вече ще ги запомня и с позитивизма на публиката, на хората, които обичат спорта. Независимо дали отборът печели или губи, най-хубавото е доброто отношение на хората. Това са най-хубавите моменти, които ще липсват на всеки един спортист.

- В момента във Варна са 12 национали. Ти си един от тях, другите са в почивка. Твоите съотборници какво казаха, когато разбраха за решението?
- Не съм говорил с момчетата, част от тях са в почивка. Разбрах на обяд, първоначално мислех да остана тук до края на седмицата, но след като разбрах, че информацията е излязла официално, реших да не оставам до края на седмицата и да си тръгна веднага. Не исках да давам обяснения и да отговарям на въпроси още повече, след като на някои от тях като нямам отговори. По-добре е да се обмислят нещата по-спокойно и да гледам в бъдещето, не в миналото.

- С публиката по какъв начин мислиш да се разделиш и ще бъдеш ли на мачовете световни квалификации?
- Не знам. Имам варианти за разговори с отбори за следващия сезон, така че не знам каква ще и е програмата в следващите 25 дни. Имам задължително ходене и до Гърция. Би било сложно да кажа в този момент. Сигурен съм, че момчетата ще се справят. Това е една важна квалификация, която знаеш, че класирането на Мондиал е приоритет. Убеден съм в успеха на отбора. Без всякакво съмнение тимът ще се класира на Световно. Само мога да пожелая успех на момчетата и на квалификацията и на европейското първенство, където може да е по-тежко с оглед на потока. Моето мнение, че има състезатели, има отбор, които могат да запазят добрите класирания на националния отбор и да продължи занапред така. Волейбол ще има и за в бъдеще.

- Краят на кариерата ти в националния отбор не означава краят за теб и на клубно ниво, нали?
- Предполагам, че не. Има индикации, че мога да се възстановя от контузията, да я ограничавам или задържам в приемливи рамки. Не може да се прогнозира на 36 години дали ще бъда здрав или не. И в Париж ми казаха, че оперативна намеса не е добре. Въпрос е на програма за физика и поддържане. Никога няма сигурни неща. След толкова години идва едно изхабяван, но това е спорта.

- Преди парламентарните избори стопира доста предложения, дори от Сислей Тревизо. Сега какво се случва?
- Преди изборите отхвърлих доста оферти, защото не знаех дали партията ще влезе в парламента и след това имаше и други опции да поема в друга посока. Не съжалявам, защото не съм си променил убежденията и след изборите. Това, че съм отхвърлил интересни оферти, не означава, че няма да се появят и нови. Стига да съм здрав.

- Май от 17 години не си излизал толкова рано в почивка?
- Да, това е истина и малко объркващо.

- Съжаляваш ли за нещо и на кого би искал да благодариш?
- Има да съжалявам за много неща, но най-голямата благодарност е към хората. Без тях всичко друго е безсмислено. Когато си усетил един път радостта и благодарността на хората в залата, това е нещо незабравимо. Винаги тази раздяла е най-трудно преодолимото нещо за един спортист. Затова съжалявам най-много.

- Твой заместник като капитан е Андрей Жеков. Какво би искал да му кажеш на него?
- Много неща. Доста пъти съм говорил с Андрей. Може би това са неща, които не трябва да са публични. Някои от тях трябва да си останат в кухнята. Там им е мястото. Желая успех на всички, не само на Андрей.