В българския волейбол винаги е било интересно и изпълнено със скандали, драми и много напрежение. Това се превърна във визитна картичка на този спорт през последните 10 години. В цял свят знаят, че само и единствено българите са тези, които са в състояние да си сложат сами прът в колелото или пък да надскочат себе. Както и да постигнат такъв успех, че и самите те да се чудят как е възможно. Пример - четвъртото място на Летните олимпийски игри в Лондон през 2012 година.

В интерес на истината, скандалите и липсата на политика у ръководството на Българска федерация волейбол (БФВ) за развитие и популяризиране на този спорт в България не се отразява на националните отбори мъже и жени.

„Никога не сме обръщали внимание и не са ни пречели скандалите около ръководството. Нашата работа е на игрището, а кой крив, кой прав -това не ни влиза в задълженията”, каза ми преди време един от националните ни състезатели, с който коментирахме влиянието на скандалите около родната централа.

От началото на месец август отново се завихри гореща тема около БФВ - легитимността на президента инж. Данчо Лазаров и Управителния съвет. Оказа се, че още през ноември миналата година, Софийски апелативен съд (САС) е обявил избора за нелегитимен. Но по една или друга причина от БФВ не го обявиха официално. От Марек Юнион-Ивкони, които обжалваха избора на ръководство, също мълчаха толкова време и не се похвалиха за тази малка победа. Следващата година е изборна и от това очевидно се възползват вече различните лагери, които се оформят в сегашната управа на волейболната ни централа и използват различни „тънкости” във вътрешните боричкания. Така излезе „случайно” наяве и изходът от делото в САС. Накратко какво ни чака оттук насетне – или две изборни събрания догодина или само едно. Зависи от Върховния касационен съд, който през декември ще разгледа жалбата на БФВ по решението на САС.

На предходното отчетно-изборно събрание, когато Лазаров бе избран за пореден път за Председател на УС, той обяви, че това е последният му мандат начело. Дали ще удържи на думата си, ще се види след някой и друг месец, тъй като сега глади панталон, за да стане един от вицепрезидентите на Европейската конфедерация (ЦЕВ).

Кои са все пак реалните наследници на Лазаров и кой с какво е познат сред волейболната общественост? Спрягат се няколко имена за кандидати, но досега само Любо Ганев е обявил официално намерението си да наследи Лазаров.

Направихме проверка какви са настроенията сред клубовете за потенциалните кандидати и какви са възможните варианти. Очакванията ни се припокриха почти ицяло.

Любо Ганев
С участието си в ръководството на БФВ, Ганев безспорно загуби хиляди от феновете си, които скандираха името му в залата, докато вдигаше трибуните на крака. Къде с непремерените си изказвания, къде със скандалите около спортната екипировка, на която стана официален представител. Да не забравяме и за марка волейболни топки, които също са под негова опека. Пословичен е случаят с обявената от БФВ обществена поръчка по избор на екипировка. "При обществената поръчка изискванията за екипите като цвят, материя, грамаж са буквално преписани от каталога на "Асикс". Така на практика фирмата, чийто представител отново е членът на УС на БФВ Любо Ганев, се явява като единствената, покриваща условията на волейболната централа. "Асикс" обаче също би се затруднила с изискванията на БФВ за доставка на дамските клинове. Федерацията е поставила условие той да бъде изработен от 98% полиестер и… 8% еластан…", стана ясно след решението за облеклото.

В края на миналата година от българския волейбол бяха изхвърлени топките „Гала”, а причината бе... изборът на "Микаса". Нен представител за България от юни миналата година е отново Любо Ганев, който се похвали за това тогава. Да не изпадаме в подробности за рентабилността, но цените на "Гала" са далеч по-ниски от тези на "Микаса", което ще коства повече разходи за отборите. А и те даваха безплатни 1000 топки годишно, но не до всички клубове достигаха, а само до „съвестните”. Недоволството от този факт се усеща особено у по-малките клубове, които не крият разочарованието си от това. То пък се пише на сметката на Любо Ганев. Не на последно място е и скандалът около миналото му, което се оказа, че е свързано с Държавна сигурност. Макар да отричаше да е бил агент с кодовото название Тони, то едва ли има някой, който да му повярва. Още повече след последния публикуван секретен рапорт за Борислав Кьосев да не избяга във Франция и „чието бягство е осуетено от секретен сътрудник на ДС”.

Другото, което пречи на Ганев, е несериозният му изказ по различни теми. Коментари не отказва дори и по теми, за които няма никакво понятие, а заради директното си поведение - „казва това, което мисли”, на моменти буди смях. Случайно или не, но при всеки възникнал казус или скандал, само Ганев се изправя на „амбразурата” от името на УС и говори – какво казва е друг въпрос, но поне не се крие.

Клубовете нямат почти никаква вяра на Ганев и много трудно би успял да ги спечели на своя страна. Вариантът с „подаръци” по 10 топки преди Общо събрание, каквато е отколешната практика в БФВ, е възможност. Като цяло обаче шансовете му не са особено големи.

Любо Ганев винаги ще си остане като един от най-големите ни играчи и шоумени заради които си залсужава да обичаш и гледаш волейбола. Но трудно би бил възприет за шеф на този спорт у нас. Още повече, че е припознаван като продължител на династията „Лазаров” и не е тайна, че е един от близките му хора.

Шанс за президентския пост: 35%

Петър Кънев
Другото спрягано име за кандидат е това на депутата от БСП Петър Кънев. Бившият съветник на президента Георги Първанов е също като Любо Ганев един от 10-те вицепрезиденти на БФВ. Засега не е официализирал намеренията си, но мераците му да бъде „Глава на българския волейбол” са от години. Заради безкомпромисното си и на моменти надменно поведение не е долюбван от повечето клубове. В „червените” среди се говори, че преди около 3 години е създавал проблеми на мъжкия ЦСКА. Причината е, че Александър Попов си позволил да изрази позиция срещу централата. Фактът, че не е „колективен състезател” е още една причина в негов ущърб. Опита се да направи визитка на волейболен човек покрай женския ЦСКА, но така или иначе не е възприеман сред клубовете.
Той е също продължител на династията „Лазаров” и също сред близките му хора.

Шанс за президентския пост: 15%

Красимир Илиев
Варненският бизнесмен от години се слави като най-големия волейболен фен сред клубните президенти. Именно той е спряган за най-добрия вариант за глава на федерацията като причините, които изтъкват и клубовете, са съвсем основателни. Илиев е привърженик на диалога и демократичните вземания на решения, както и на стриктното спазване на правилниците и наредбите. Клубовете го уважават заради начина си на поведение при управлението на Лигата, когато я оглавяваше и предпочитанието му решенията да се вземат след разговори с всички, а не еднолично. Някои от клубовете обаче считат, че и това не е много хубаво, тъй като в българския волейбол е нужна „тежка ръка и диктатура”.

Фактът, че не е скандален и с влияние и уважение в бизнес средите, е идеална възможност да бъдат привлечени сериозни компании в най-успешния ни колективен спорт. Несериозното отношение на БФВ към рекламодателите в последните години, изпъди повечето фирми, които не само че не искат да чуят сега за БФВ, но режат дори и клубните отбори за „жълти стотинки”. Илиев е от хората, които могат да върнат доверието на компаниите и отново да дават пари за волейбол. Повод, който си заслужава да бъде разрешен час по-скоро, тъй като не е тайна, че задълженията на БФВ са много големи, а пък клубният ни волейбол е пред "закриване". В първите години на Националната волейболна лига той бе човекът, който задели 6-цифрена сума, за да стартира тя, макар да не бе президент. В последствие така и не стана ясно в кой джоб точно потънаха. Финансово е изключително стабилен и най-важното – уважаван в обществото. Без без да е зависим от никого.

Във варненския регион има сериозни позиции, тъй като повече от 10 години помага на другите клубове, независимо че издържа волейболния Черно море.

Още е пословичен случаят с него от есента на 2012 година, когато гръмна новината, с която УС на БФВ „върна правата на Матей Казийски в Славия” след провело се (б.авт. - оказа се фалшиво заседание на УС) заседание в Правец по темата. Тогава се появи решение с подписите на почти всички членове под това решение с изключение на двама. После се разбра, че част от тях са били излъгани. Илиев единствен застана официално да се извини на Матей Казийски за това, и призна, че е бил подведен. Всички останали, сложили Казийски "на дръвника" се скриха. Другата основна причина да е предпочитан от клубовете е, че го намират именно като човек, който може да обедини отделните лагери и да ги накара да заработят в името на волейбола. Повечето от самите членове на Управителния съвет също изпитват уважение към него и са на мнението, че с Илиев е гарантирана прозрачността и диалога в този спорт и да се положи ново начало – с ясни правила, закони, без вътрешни борби... А волейболът има нужда от спокойствие, работа и заровени томахавки. На всички им е писнало от напрежението. Погледите на мнозина са насочени към следващата година. Срещу Илиев обаче са някои от управляващите в администрацията, тъй като евентуалният му избор означава спиране на потока от комисионни от хотели, от продажба на „служебни билети” и т.н. А парите не са малко. За тях е по-удобен вариант с избор на всеки друг. Това ще бъде сериозен проблем, с който ще трябва да се сблъска Илиев, ако реши да се бори.

Остава само въпросът дали ще реши да се кандидатира за поста. Именно скандалите го отказаха от активното му поведение и се отдръпна от БФВ. Натискът към него от страна на клубовете обаче става все по-сериозен.

Шанс за президентския пост: 50%

Опозицията на сегашната власт пък няма как да издигне банкера Васил Симов, тъй като не е допустимо според Устава. „За да си кандидат за наследник на капото, задължително трябва да си член на фамилията”, шегуват се във волейболните среди, тъй като само член на УС може да се кандидатира за шеф. Другият коментиран за президент Ивайло Константинов обяви вече, че поне още 10 години ще гледа отстрани.

В българския волейбол обаче нещата много рядко се случват демократично и коректно. Общите събрания са повече фарс, правилниците и наредбите са създадени, за да се нарушават, а съд и прокуратура отдавна не са зачитани за институции. То и те са вдигнали ръце от случващото се в един от най-успешните ни спортове през последните години. Да не говорим за държавата, която също е абдикирала от проблемите и скандалите в него.

Няма ютия за вдигане. Няма дъска за разтягане. Волейболът върви... нанякъде.
ПЕТЪР КОСТОВ/в. ШОУ