Селекционерът на женския ни национален отбор по волейбол Иван Петков гостува е предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Специалистът бавно, но сигурно се изкачва по стълбицата на своята професия. Той започна кариерата си във времена, когато женският ни клубен волейбол беше едва ли не отписан от царството на живите. Твърде бързо обаче доказа обратното, след като с него  начело Марица направи исторически пробив в групите на Шампионската лига. А под негово ръководство пловдивският тим е абсолютен хегемон в родното първенство от 2015 година досега. Логично през 2018 г. Петков пое и кормилото на националния отбор. Именно заради интересите на „лъвиците“ и по предложение на родната федерация той прие да работи само с представителния тим през последната година. И определено отборът вдигна класата си и дори влезе в осмицата на Евро 2019, където в елиминациите загуби от бъдещия еврошампион - Сърбия. За съжаление, в края на сезона се разбра, че нашите все още не са готови за голям бум след загубената олимпийска квалификация в Холандия.

- Здравейте, г-н Петков! Годината не започна по най-желания начин за българския волейбол. И мъжкият, и женският национален тим пропуснаха възможността да се класират за олимпийските игри в Токио. Защо отборът, воден от вас, не успя да постигне целта си? Какво не му достигна по-точно?
- Този въпрос е доста деликатен. Аз мога да коментирам отбора, който ние водим. Целта олимпиада специално към женския тим не беше, че 100 % трябва да отидем на игрите. Естествено дадохме най-доброто като подготовка и като селекция. Момичетата бяха напълно мотивирани и отговорни и към двете квалификации, които изиграхме. Но на този етап, щом не сме се класирали, явно има нещо, което все още не ни достига. Ясно е, че има много неща, върху които трябва да работим. Да изграждаме отбор, който в следващите четири години наистина да бъде конкурентен. Да има своя шанс за следващата олимпиада и най-вече късмет да участва в Париж.

- Първо задачата беше едва ли не да се върнем в играта, сега да направим конкурентен отбор и като трета стъпка да направим бум…
- Наистина е така. Малко прибързано е, нека да си извървим пътя. Сам казахте, че първо трябваше да се върнем в играта. Започнахме да правим класиране, да показваме добри игри. И то с отбор с доста непознати имена за световния волейбол, особено през първата година. Минахме през доста трудни етапи, перипетии вътре в колектива. Но с общи усилия, със себераздаване в отбора и вяра един в друг, успяхме да излезем с чест и достойнство. Показахме, че този отбор има бъдеще.

- Връщате ли се към срещите срещу Полша и Нидерландия в олимпийската квалификация? Можеше ли да има друга развръзка?
- Естествено. Срещу Полша изиграхме първия гейм на добро ниво. Искам да вметна, че на тази квалификация и осемте отбора, които участвахме, не показаха най-добрия волейбол, който могат. Нормално е след десет дни подготовка, съчетано с коледни и новогодишни празници. Всички колеги знаехме, че на олимпиада няма да отиде най-добре играещият волейбол отбор, а най-мотивираният и с индивидуални качества. Но в крайна сметка Турция опроверга това нещо. Според мен чисто като индивидуални качества Турция не е най-силният отбор. Що се касае до нашето представяне срещу тези два отбора, Полша е най-проспериращият европейски тим в последните две години като класиране, мачове и ниво на игра. Показаха го и в тази квалификация. Това е отборът, който наистина трябва много да съжалява. Както ние съжалявахме за мача срещу тях. В него личните качества на две състезателки на Полша решиха изхода на срещата. След първия гейм спряхме да изпълняваме задачите, идеята, която имахме за самата игра. Коментирахме го и със самите състезателки, но за да стигнеш до олимпиада, трябва да имаш сериозни амбиции, да лежиш на дадена основа, за да имаш очакванията. Трябва да си влязъл на полуфинал, да си играл финал на форум. Това трябва да бъде нашата цел в бъдеще.

- Говорихте за състезателките, които правят разликата. Обикновено не си позволявате квалификации за изявите на нашите волейболистки, затова няма да ви попитам коя ви е разочаровала, но от коя сте най-доволен?
- Трудно се разочаровам от състезателките, с които работя. Може и да имам моментни недоволства към тях, но това все пак е нашият избор. Правим всичко възможно да не се стига до разочарование, особено от водещите състезателки в отбора. А като добро впечатление, което прави, естествено е най-младата в отбора – Миланова. Изигра два мача на доста добро ниво. Но при нея всичко в планирано, не за първи път показва израстване. От известно време реализира качествата си и в сериозни мачове. Позитивното от тази квалификация е, че вече имаме още един човек, на който може да се разчита. Израстване показва и либерото Жана Тодорова чисто ментално и като присъствие. Но на нас като отбор все още ни трябват хора, с които да има конкуренция вътре в тима. Изборът ни да бъде съобразен с представянето им в тренировъчен процес, в контролни мачове. Там да бъде борбата, което ще се отрази и в официалните мачове.

- Негативната развръзка при мъжете доведе до отказването на водещи фигури – Теодор Салпаров и Виктор Йосифов. Ще се раздели ли женският ни национален отбор с някоя от звездите си?
- Аз лично се надявам, че не. Момичетата са на възраст, на която все още има какво да дадат. Няма никакви индикации в тази посока. Завръщането след майчинство на Русева, а се очаква съвсем скоро и Николова, така че нещата изглеждат по по-позитивен начин за отбора.

- Доколко близо бяхме до сензация №1 в женския волейбол в мача със САЩ на първата олимпийска квалификация?
- Лично за мен като треньор това беше страхотен мач като подготовка за срещата, по време на двубоя, воденето на самия мач, сблъсъкът с Кирали… Наистина бяхме много близо, човек трябва да съжалява след такъв мач. Но имайки предвид, че трябва да си извървим нашия път и да направим определени класирания, а не момент на избухвания… Ако сме в положение да имаме класирания и амбиции, сред топ отборите, да сме влизали в полуфинал на европейско и световно първенство поне, тогава може да съжаляваме. Но в тази ситуация е едно избухване. Признак е за добра работа, за бъдеще, но само ни дава надежда и оптимизъм. Трябва да продължим да работим и то много здраво. С ясната представа и визия какво искаме да направим. Ние не работим на парче, а с визията за изграждането на широка основа. Това не е само моя идея, коментирали сме го и с ръководителите на федерацията. Мислим, че това е бъдещето.

- Имаше ли колебания да приемете само поста национален селекционер и да отстъпите мястото си във волейболния Марица?
- Идеята, която имаме във федерацията е страхотна. Да може с моите колеги да намерим общ език, да уеднаквим нашите идеи. Има много млади момчета и момичета, които искат да се занимават с женски волейбол. Да, малко по-трудно ще ми идва с работата в Марица, но малко или много трябва да мога да ги съчетавам двете неща. Но усещам, че когато три месеца не си водил мачове, се губи ритъм.

- Говори се, че ще продължите да работите без почивка. Водите ли разговори или няма с кого, защото федерацията е в преходен период? Предстоят избори…
- Има разговори между клуба и федерацията, така че съвсем скоро ще се случи нещо.

- В тази връзка как ще коментирате кандидатурата на Любо Ганев за президент на федерацията? Виждате ли в негово лице човека, който може да осъществи промяната, да се получи надграждане във федерацията?
- Трудно ми е да отговарям на такива ръководни въпроси, но Любо наистина е доста колоритна личност. Човек, който се е доказал във волейбола. Доколкото разбирам и в бизнеса. Умее да управлява. Всички тези качества, които има и като спортист, и като ръководител на бизнес… Без да претендирам, че съм запознат с неговия бизнес, но от това, което чувам и от малкото контакти, които съм имал с него, мисля, че би трябвало да се справи. Вече начинът, по който би си създал своя екип, начина, по който би работил, предполагам няма да се допускат грешки, тъй като от много време е в управлението на БФ Волейбол. Запознат е с това управление, знае хубавите и лошите страни, проблемите. Може би има друго виждане в сравнение със сегашното ръководство и най-вероятно той няма да допуска грешките, които другите са правили.

- В определени периоди чужденци са били начело и на мъжкия, и на женския национален отбор. Как влияе това на българските специалисти – стимулиращо или потискащо?
- Специално аз, когато бях по-млад треньор, съм бил в различни щабове – и на българи, и на чужденци. От всеки съм взел нещо, за моето развитие наистина съм инвестирал много, не само аз, но и моят клуб, и БФ Волейбол. Не крия, че и клубът ми, и федерацията са инвестирали най-много в мен. Имах и все още имам много голяма амбиция. Но в един момент минаха години, натрупах някакъв опит. Ако трябва да бъда честен, ще ми се да е българин. Наистина българи да се занимават с нашите национални отбори. Най-малко този опит остава в България. Веднага ще дам пример – мисля, че беше лятото на 2012 г. Треньор на националния отбор за жени беше Абонданца. В щаба само аз и Димо Тонев бяхме българи. Имаше турне в Америка, меката на волейбола. Трябваше да се изиграят няколко приятелски мача с отбора на САЩ. Отидоха само италианци и Димо Тонев. Тези две седмици в Америка са един опит, тъй като там всичко е много по-различно, отколкото е в Европа. В крайна сметка какво се получава? Ние развиваме хора, които след това оставят нещо. Да, видял съм нещо покрай тях, но имаме нужда от това да изграждаме нови специалисти.

- Какво не трябва да си позволява един треньор?
- Много неща. Първо никога не трябва да действаш под емоция, не трябва да взимаш решения, плод на афект. Това е основното. Категорично трябва да имаш личен подход към всеки един състезател и то винаги добронамерен, колкото и да си ядосан. Може би има моменти, в които състезателят заслужава малко по-грубо поведение, но трябва да се опиташ да запазиш спокойствие в разговора. Да покажеш, че ти си по-разумният.

- Има един парадокс – от една страна работите професионално в тима на Марица, който създава хегемония, но пък тази хегемония пречи на националния треньор, защото, ако има по-голяма конкуренция във вътрешното първенство, е по-добре за представителния ни тим. Как се справяте в тази ситуация?
- Не мисля, че Марица пречи на другите отбори. Проблемът е, че българските състезателки, навършвайки една определена възраст или стигайки едно определено ниво, те веднага искат да излязат в чужбина. Единични са случаите, в които даден състезател се опитва да се доразвие и да излезе малко по-подготвен в чужбина. Има много от тях, които наистина на много крехка възраст излизат навън. Примерите за последните 5-6 години са десетки. Това са състезателки, в които е инвестирано не само от дадения клуб, а и от самата федерация, защото повечето от тях са националки, минали през всички гарнитури. Стигнали са до женския национален тим, има надежда и бъдеще за тях и в един момент се получава така, че отиват в чужбина, позабавят или спират своето развитие и това се отразява на националния отбор. А не толкова доминацията на Марица.

- Мечтаете ли да излезете от групата в Шампионска лига?
- Първо беше да участваме, второ - да вземем победа. Тази година попаднахме в тежка група, макар че имаме шанс да излезем от нея. Трудни съперници, но там няма лесно. Марица би трябвало да бъде отборът, който дава свежест в женския ни волейбол, без по никакъв начин да подценявам другите тимове. Наистина всички отбори правят каквото им е по силите.

- Съпругата ви Таня Събкова е волейболистка. Кой командва парада във вашия дом – треньорът или състезателката?
- Всеки мъж отговаря, че жена му командва, аз няма да направя изключение. Има комуникация, разбирателство между нас. Но имаме един друг началник вкъщи, преди два месеца навърши три години. Да е жив и здрав! Може би той е човекът, с който в момента се съобразяваме най-много.

- Какви са целите ви за 2020 г.?
- Първо да сме живи и здрави, това е най-важното. Специално за националния отбор да планираме по най-добрия начин идеите, които имаме за един олимпийски цикъл, който естествено минава през домакинство на европейско първенство през 2021 г. Да си направим добра равносметка. Да ни даде Господ да си изпълним идеите по най-добрия начин, тъй като тази година е най-важната за олимпийския цикъл в Париж. А за нашия клуб, ако може да излезем от групите. Ще бъде тежко, но защо не?

Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+