Иван Станев е български волейболен национал. Той е роден в град Бургас на 7 юли 1985 г. и е висок 190 см. През този сезон той отново игра за иранския Сайпа Караджи, Техеран на поста разпределител. Заедно с националния отбор на България е бронзов медалист от Световната Купа в Япония през 2007 г.

Бронзов медалист от Световното първенство за младежи в Техеран през 2003 г., като е с основен принос за третото място на страната си. Иван Станев е няколко пъти Балкански шампион с младежкия национален отбор. През 2004 г. печели златен медал от Световното първенство за военни в Онтарио, Канада с ЦСКА.

Шампион на България за 2007 г. и носител на Купата на България за 2007 г. и 2008 г с тима на бургаския Лукойл-Нефтохимик. През 2007 г. и 2008 г. получава призове за най-добър разпределител на България. Сребърен медалист от първенството на Иран за 2011 и 2012 година.

- Добре дошъл в България. Завърши волейболният сезон в Иран. Как се разви първенството и кое място зае със Сайпа?
- Благодаря, добре заварил. Завършихме редовния сезон на първо място. Играхме финал и го загубихме с 2 на 1 победи. Първенството беше доста по-трудно от миналогодишното, мачовете бяха през 4 дни и накрая достигнаха отборите с по-голяма резервна скамейка.

- Разбираме, че за втора поредна година печелите сребърен медал. Какво този път не ви достигна за титлата? Това прие ли се за провал от ръководството на отбора или напротив?
- Да, за втора година имахме шанс да завоюваме титлата в Иран, но отново не успяхме. Не точно провал, но се усещаше разочарование, имайки предвид, че цял сезон бяхме водачи в класирането.

- Вместо Марто Пенев, този път до теб бяха други българи - Теодор Богданов и Александър Симеонов. Как се разбираше с тях?
- Ние се познаваме още от младежките гарнитури. Били сме заедно по лагери, състезания и се познаваме много добре, така че не съм имал проблеми нито с единия, нито с другия. Когато си сам, без своето семейство, това че има повече сънародници ти помага времето да минава по-бързо.

- По принцип в местните първенства чужденците обират негативите. При вас имаше ли такъв проблем?
- Нормално е във всеки отбор да се очаква тежестта да се носи от чужденците. В Сайпа всички бяхме един колектив, никой никога не е бил обвиняван след загуба персонално. Конкуренцията в отбора беше голяма и може би това ни помагаше през година да поддържаме едно добро ниво на работа в залата.

- Отново не попадна в разширения състав на Радо Стойчев за Световната лига и Олимпийската квалификация. Това разочарова ли те или още повече те амбицира да докажеш, че имаш място в състава?
- Така е преценил, така е постъпил. Това решение е негово и на ръководството. Няма от какво да бъда разочарован.

- Оптимист ли си за българския отбор, че ще се класира на форума в Лондон?
- Това, че сме домакини ни дава по-голям шанс за спечелване на олимпийска квота. Желая успех на момчетата!

- Предполагам следиш вътрешното първенство. Защо Лукойл-Нефтохимик не е вече този фактор, който беше по времето на теб и Николай Николов?
- Следях българското първенство от Иран и разликата от преди 2 години е, че сега няма изявен лидер. Всички отбори са равностойни и всеки има шанс за шампионската титла. Не съм аз човека ,който трябва да дава оценка за представянето на Лукойл, но е трудно да се постигнат добри резултати, когато всеки сезон има много промени в състава.

- Какви са плановете ти за лятото и не е ли време от следващият сезон да поиграеш някъде в Европа? Кога ще има яснота относно държавата, в която ще продължиш своята спортна кариера?
- Първо искам да си почина добре след тежкия сезон. Известно време ще съм в София и след това ще заминем към Бургас с моето семейство. Най-хубавото е, че през следващите няколко месеца ще бъда заедно с тях. Желанието ми е да успея да си намеря отбор в Европа, но времето ще покаже какво ще се случи.

- Каква е обстановката в Иран през последните месеци? Знаем, че политически тя е доста обтегната, направо предвоенна. Усеща ли се това сред обикновените хора и вие които се състезавате там и това рефлектира ли върху начина на живот в тази страна?
- Обстановката там преди да се прибера в България беше спокойна. Не сме усетили някакво напрежение в страната. Единствената разлика от предната година е инфлацията, която настъпи след наложените санкции от Европа и че живота поскъпна драстично. Но хората там с нищо не показват, че се страхуват от това, което се случва. Моето желание е всичко да се реши по мирен начин, защото един военен конфликт там, ще е пагубен не само за държавите, които воюват, а може би за целия свят.
Кирил Евтимов/"Новспорт"