Владимир Николов се завръща на игрището за вечното дерби с ЦСКА тази събота. Мачът е от 18:30 часа в зала "Васил Симов" и няма да бъдат допускани фенове на гостите.
Легендарният състезател на Левски и националния отбор прекрати кариерата си преди точно 2 години и половина с паметен бенефис в "Арена Армеец". През последните два сезона той е президент и старши треньор на Левски.
До изненадващото решение се стигна след контузиите на двамата му играчи на поста диагонал - Смилен Мляков и Иван Панков.
41-годишният Николов ще играе в българското първенство за първи път от април 2002 г., когато започна богатата му международна кариера.
Срещу ЦСКА Владо ще излезе с номер 1 на гърба, тъй като емблематичния за него 11 вече е зает от най-големия му син Александър Николов, който е и капитан на кадетите. По-малкият му брат Симеон Николов пък е лидер на отбора за прекадети на Левски.
Владо Николов даде интервю за пресслужбата на ВК Левски:
- Как се стигна до решението да облечеш отново екипа на родния си клуб?
- Продиктува го безизходицата, в която се намираме в момента. Единствената опция бе да търсим играч от чужбина, но аз предпочитам да решаваме проблемите си по вътрешен начин. Поемам известен риск, но ако трябва да перефразирам думите на нашия патрон Васил Левски, бих казал: Ако се контузя, губя само аз, ако спечеля, ще спечели целият отбор.
- Не си играл от 2 години и половина. Липсваше ли ти това и усещаш ли тръпка от предстоящия сблъсък с ЦСКА?
- Със сигурност ми е липсвал волейболът на моменти, а ако не усещах тръпка сега, въобще нямаше да се събличам. За мен мачовете с ЦСКА винаги са били по-специални.
- В каква форма се намираш и притеснява ли те, че състоянието ти в момента се разминава с онова, което хората помнят за състезателя Владо Николов?
- Няма какво да се лъжем - не съм същият играч. Най-добре е хората да нямат особени очаквания. Аз самият винаги съм бил максималист към себе си и сега си давам сметка, че съм далеч от истината. Въпреки това се надявам моето присъствие на полето да се отрази положително на останалите играчи, повечето от които са млади. В условия на война нерядко старци и жени са се сражавали, за да отстояват дома и позициите си. Да кажем, че и аз като един волейболен старец ще застана до моите момчета в събота.
- Ще бъдеш рамо до рамо с най-големия си син Александър. Мислил ли си някога, че ще се случи подобно нещо?
- Не, никога. Когато преди две години и половина се отказах, предадох щафетата на Алекс и Мони. Сега просто обстоятелствата са такива, не се връщам, за да изпълня някаква лична мечта, а за да помогна, доколкото съм в състояние.
- Колко мача планираш да изиграеш?
- Надявам се да не са много. До завръщането на някой от диагоналите ни.
