Скандалният случай с младежкия национал по волейбол на България Венцислав Трифонов ще бъде разискван на пресконференция в сряда. На брифинга ще присъстват президентът на ВК Виктория Волей (Пловдив) Христо Драмов и адвокатът Николай Апостолов. Вестник “ШОУ” публикува в най-новия си брой интересна разработка за скандала, която ви предлагаме без съкращения:

 

Изключителни скандали и далавери се разиграват в българската федерация по волейбол. Президентът й инж. Данчо Лазаров прави такива машинации, че свят да му се завие на човек. Вестник “ШОУ” ще разкрие само малка част от задкулисните игри на Лазаров и всичките му подопечни, които чинно изпълняват заповеди и пазят постовете си. В случая става въпрос за един от най-големите волейболни таланти на България – Венцислав Трифонов. Момчето е родено на 19 януари 1992 година, преди няколко дни навърши 20 и според специалистите е следващият голям волейболист, наследник на Матей Казийски. Да, но в момента кариерата му е в застой и е пред пълен провал. Дори няма да е грубо, ако съобщим, че Венци си търси работа като охранител,

 

 

за да изкарва прехраната си. До лятото на миналата година състезателят е част от младежкия национален отбор с треньор Николай Желязков. Трънливият път към успеха не го пречупва и все пак продължава да се бори срещу беззаконието е безочието на инж. Данчо Лазаров. Началото е през 2004 година. Тогава момчето е само на 12 и подписва първия си професионален договор с частния пловдивски клуб “Виктория Волей”. Контрактът е убийствен, криминален и поробващ. Той обвързва Трифонов с клуба за следващите 10 години! Факт, такива са законите на българската федерация по волейбол и нищо не може да се направи. Въпреки че волейболистът е малолетен и подписването става със съгласието на родителите, договорът може да бъде развален, когато момчето навърши 14 години, т.е. възраст, на която той вече има право да слага подпис върху документи. Да, но от “Виктория Волей” избързват и правят долна машинация, за да не изпуснат бъдещата златна кокошка. С фалшифициране на неговия подпис те удължават договора му автоматично, като правят следния номер. Картотекират Венци в мъжкия състав на тима, което означава, че той негласно е приел да му бъде удължен контракта. Само че...нито състезателят, нито родителите му се подписват върху картотеките, които постъпват във федерацията по волейбол. Подписите им са фалшифицирани. Всички опити на бащата на младежкия национал – Лъчезар Трифонов, да изпратят въпросните картотеки към прокуратурата удрят на камък. “Искаме от федерацията картотеките на Венци, за да ги предадем на прокуратурата и да се види престъпното деяние, но не ни ги дават”, потвърди пред екипа ни Лъчезар Трифонов. Хората на Данчо Лазаров отказват да изпратят книжата на властите, защото ще се

 

 

която е забъркана. И така след дълги съдебни битки 10-годишният договор на волейболиста продължава да е в сила. Това решава съдът, който се базира на сключеното споразумение още от 2004 година. За правораздавателния орган няма значение какви са поробващите клаузи в договора, а това, че е подписан. А клаузите са наистина отчайващи за един млад състезател. Всъщност, сагата прилича много на тази със звездата Матей Казийски от лятото на 2007 година. Тогава националът имаше договор със “Славия” и то много странен договор. Според него единствено и само “белите” имат право да кажат в кой клуб ще играе Казийски, единствено те прибират всички пари от отдаването му под наем или трансферирането на друго място, взимат 80% от годишната му заплата, те посочват мениджъра, който да го представлява в България и чужбина и т.н. По това време Казийски искаше да заиграе в “Тренто” и го направи след дълги протакания и намеса на Световната федерация по волейбол, която се произнесе против този вид феодално закрепостяване. От тогава обаче нищо не е мръднало в положителна насока в договорите на волейболистите в България. Те са роби и продължават да са роби на клубовете си, докато те самите не решат да ги освободят. В случая Трифонов няма солиден гръб, не е Казийски и няма кой да му помогне. А от това най-доволен е Данчо Лазаров, който е на път да прекрати преждевременно кариерата му. През февруари миналата година младежкият национал е много нужен на Николай Желязков за предстоящото световно първенство в Бразилия. Няколко месеца преди това, през септември 2010-а, момчетата на Желязков станаха европейски вицешампиони, като Трифонов е един от лидерите на тима и е в разширения списък на Радостин Стойчев. За да бъде подготвен за Световното инж. Данчо Лазаров решава да вземе състезателя в “Левски”. Президентът на родната федерация е и собственик на “синия” клуб, изявява се като лидер на Северна Корея, каквото каже, всичко се изпълнява чинно и безропотно. Трифонов подписва договор с “Левски” (от федерацията не съобщават как е възможно един състезател да има два договора едновременно, с “Виктория Волей” и “сините”), но отново попада под ударите на президента Лазаров. Не е изненада, че контрактът между състезател и клуб отново е повече от скандален. Според него Венци

 

 

на месец! Така и става, до месец май младежкият национал взима мизерните си пари, получава и екипировка и храна. Докато е нужен за националния. След края на състезанието в Бразилия, на което нашите останаха на 13-о място, но въпреки това Трифонов е в челото на няколко индивидуални класации, “Левски” го забравя. От клуба не му дават нито пари, нито ядене, нищо, оставят го на произвола на съдбата. През ноември Данчо Лазаров с цялата си наглост кара волейболиста да преподпише договора, тъй като е сигурен в бляскавото бъдеще на таланта и че години наред може да му носи пари от трансфери, заплати и т.н. Националът обаче твърдо отказва, вече не вярва на никого и не слага подписа си дори на тоалетна хартия. Контрактът е разтрогнат, този път без излишни усложнения, но президентът на волейболната централа започва да се заяжда. “Момче, ти повече няма да играеш волейбол. Ще ти съсипя живота”, казва дългогодишният шеф. Така и става, месеци след това на Венцислав Трифонов е отказано дори да тренира. Преди няколко дни момчето иска да поддържа форма с родния си клуб “Локомотив” (Пловдив), но треньорът му забранява, той вече е получил обаждане от Данчо Лазаров “грешникът” да не стъпва в залата. Така е и в други клубове, никой не смее да подслони младежкия национал, който се е превърнал в трън в очите на президента. “Не е тайна за никого, че един от президентите на “Виктория Волей” Тодор Дапев е член на Управителния съвет на федерацията. Е, кажете ми как да има справедливост и да очакваме нещо да бъде решено в полза на Венци”, споделя бащата Лъчезар. Другият президент на пловдивския клуб Христо Драмов също е човек на Данчо Лазаров. Намърдал се е на сладкия пост - главен мениджър на националния отбор за юноши младша възраст. Което още веднъж доказва твърдението на хората от волейболните среди, че шефът прави така, че да се обгради с важни хора до себе си, които може да използва винаги. А те от своя страна успяват да получат дивиденти от позициите, които им е отредил. Освен това босът на родния волейбол

 

 

с двамата пловдивчани, което допълнително утежнява положението на волейболиста. “Тези хора се чувстват безнаказани, за тях не важат закони и правила. Уж футболът ни е в блатото и няма оправия, но там поне оправиха нормативната си уредба. Във волейбола и баскетбола обаче е чудо, няма отърваване, ако попаднеш под ударите на властта”, продължават да негодуват засегнатите страни. В част от останалите волейболни клубове шефовете са напълно под тежкия юмрук на президента на федерацията и също не смеят да се обърнат срещу него и да вземат Трифонов поне да тренира, за да не губи форма. “Искаме да променим договорите, които подписват нашите деца, защото те се превръщат в роби на клубовете. Не може едно 12-годишно дете да бъде обвързано по този начин. Не става въпрос само за Венци, а за всички деца. Тези като нас, които искаме да се опълчим на управляващите, са обречени на провал. Има и такива, чийто бащи са бизнесмени и хора на Данчо Лазаров и така успяват да се измъкнат от оковите”, заяви огорчен Лъчезар Трифонов пред вестника на народа. Този случай е само един от десетките, които вадят кирливите ризи на федерацията. Преди време шефът на родния волейбол прибира солидна сума пари от трансферите на други няколко младежки национали. Според правилата продажба не може да бъде осъществена под минимум 15 хиляди лева, сума равняваща се на 12 годишни заплати на състезателя. В случая обаче става въпрос за вече мъжкия национал Николай Пенчев и братята му – Розалин и Чоно, които също са рожби на пловдивския “Виктория Волей”. Тримата са продадени на “Пирин” (Разлог), а мълвата гласи, че за всеки един от тях са броени по 4000 лева! А реалната сума за трансферите е била около 50 хиляди евро. “Познайте къде отива разликата в парите, естествено в джоба на Данчо Лазаров”, заяви източник на екипа ни.