Камило Плачи, треньорът на волейболния Хебър, даде специално интервю за предаването „Код Спорт“ по RING. Наскоро специалистът спечели Купата на България с „тигрите“ от Пазарджик, но говори откровено не само за актуалната си работа, но и за богата си кариера, в която е печелил бронз от олимпийски игри и от европейско първенство, както и сребърно отличие от Световната лига. Предлагаме ви част от интервюто с италианският наставник.
- Работили сте с две от най-големите светила на волейбола - Силвано Пранди и Владимир Алекно. Какво е общото между тях и какво ги различава?
- Първото нещо, по което се различават е физиката - Алекно е висок, а Силвано - нормален. Осем години съм работил със Силвано в клубове и в националния отбор. С Алекно работих една година през 2008 г., защото той имаше нужда от италианец за националния отбор. Два много различни характера. Системата им на работа също е различна. Алекно е по-авторитарен. Силвано се опитва по-добре да обяснява ситуациите. Но, трябва да се каже, че Алекно е точният наставник за спортистите от Изтока. А Силвано е точният треньор за западните спортисти. Аз съм работил твърде дълго време в Русия, така че разбирам стила на Алекно.
- Как се стигна до инвазията на италианските треньори по целия свят? Как станахте толкова успешни?
- Този въпрос често ми го задават. Италианският треньор бе добър, научи по нещо от българите, от поляците, от руснаците, от аржентинците, от бразилците. Всичко, което можеше да му бъде от полза в неговата работа. Но не се спря дотук. Винаги е имал в главата си амбицията да се подобрява и да научава нови неща. Това се случва и с мен на 65 години. Аз все още имам желанието да се интересувам, да се уча, да експериментирам нови неща. Когато има любопитство в работата, според мен, винаги се постига по-голямо съвършенство. Това е характеристиката, която имат италианските треньори.
- Навремето в Италия казваха, че България може да победи всеки отбор, но никога не може да изкара на топ ниво дадено състезание - така ли е наистина?
- Това нещо съм го чувал много пъти, защото твърде много българи са играли в Италия. Когато говорех с младите български волейболисти - например, навремето със Соколов, със Скримов, с Йосифов, Пенчев, Теодор Тодоров, им казвах: "Това е част от старата история, вие сте нови волейболисти. Имате друг манталитет, друга култура. Не обръщайте внимание на това. Имате възможността и способностите да докажете, че това не е вярно".
- А откъде дойде прозвището „Камило Българина“?
- Дойде оттам, че 6 години бях начело на националния отбор на България. Две години живях в София. А и моята дъщеря Роберта дойде да учи в България, в НСА и завърши тук физиотерапия. После остана още една година, за да работи с Левски. Аз и моето семейство винаги сме изпитвали голямо уважение и любов към тази нация.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, „Ринг“
