Христина Русева е родена на 01 октомври 1991 година. От октомври 2012 година играе за отбора на Телеком (Баку). Ето какво сподели централната блокировачка на Телеком и българския национален отбор за сайта на БФВ.
- От октомври 2012 година играеш за Телеком (Баку) в Азербейджан. Разкажи ни малко повече за това как се стигна до заминавенето ти там.
- Мениджърът ми винаги търси най-доброто за мен. Заедно преценихме, че условията тук са добри, а първенството на Азербайджан се превръща в едно от най-силните в света. Другият плюс е, че тук съм под зоркия поглед на Марчело Абонданца. Радвам се, че имам и възможността да тренирам и играя срещу отбора на Рабита (Баку).
- Как протича ежедневието ти в Баку?
- През дните, когато съм на тренировки денят ми протича много еднообразно. Закусвам, отивам да тренирам, обядвам заедно с отбора, след това има почивка, през която спя и после отивам отново да тренирам. Почивните дни прекарвам предимно вкъщи, четейки книга или гледайки филм. Много се радвам, че тук са и Мария Филипова, Добриана Рабаджиева и брат й, защото много ми помагат, а и се разбираме чудесно. Понякога през почивните дни излизаме заедно на разходки. Центърът на Баку е много красив.
- Какво най-много ти липсва в Азербейджан?
- Абсолютно всичко. Приятелите ми, улицата на която живея, семейството ми, приятелят ми. Всичко. Нямам търпение да се прибера.
- Кога се очаква да се прибереш в България?
- Краят на април месец свършва първенството тук. Ще се върна в България, колкото се може по-бързо.
- След ЦСКА и преди Телеком (Баку) игра в Норда Фопапедрети (Бергамо). С какви чувства остана към този отбор?
- За мен бе голяма чест да играя в този отбор. В Бергамо играят едни то най-големите звезди в световния волейбол и от тях научих много. Приеха ме изключително лесно и бързо. Много се гордея, че бях част от отбора.
- Имаш ли някоя забавна история, която ще ти остави траен спомен от там?
- Там ми се случиха само прекрасни неща и винаги ще ги помня. В момента се сещам за една конкретна ситуация. В Бергамо играех с Елица Василева и така се случи, че Лора Китипова, която тогава играеше в Азербайджан, трябваше да пристигне в Италия с отбора си, за да да изиграят мач срещу един друг италиански тим. Двете с Елица решихме да я изнендаме и тръгнахме към града, в който беше отседнала. От нетърпение да стигнем по-бързо обаче се оказа, че сме объркали пътя. Това, което ни спаси, беше фактът, че Елица играе отдавна в Италия и може добре да се ориентира. Успяхме да пристигнем точно навреме и изненадата ни не се провали. Лора изобщо не ни беше очаквала и се зарадва много. Не спряхме да си говорим с часове.
