Изминаха няколко дни от извънредното Общо събрание на Българска федерация по волейбол, насрочено изненадващо за едни и планирано за други непосредствено преди старта на Евроволей 2015. Шампионатът на Стария континент, на който България споделя домакинството с Италия, започва утре, петък, 9 октомври. Но дори няколко дни сред сбирката в Пловдив нищо не е ясно. Може би пък гласуването на нова мандат на нелегитимното ръководство на БФВ е достатъчно. В страницата на Феновете за българския волейбол обаче обясниха подробно как точно е протекло събранието, като дори си позволяват да го сравнят с "конгрес на ЦК на БКП".

Ето седем опорни точки, върху които запалянковците са стъпили след края на срещата в Пловдив:

Съвест, запечатана в пликчета
Всичко започна нормално за подобно събрание – проверка на присъстващите и пълномощниците, регистрация в присъствен списък. След приключване на тези рутинни процедури, регистрираните се насочиха към края на масата, където всеки от тях получи в плик по 125 лв., предвидени за покриване на „пътните разходи”. Докато наблюдавахме гротескната сценка, се питахме как се отчитат тези средства и защо се раздават поравно на всички, при положение че делегатите идват от различни по отдалеченост населени места? Отговорите дойдоха сами малко по-късно докато наблюдавахме „дебатите“ и последвалото ги гласуване. Остана да виси само един въпрос: Наистина ли съвестта струва 125 лв. и няколко топки?

Процедурни хватки
Заседанието започна стандартно - с приветствия, високопарни речи, избор на комисии и т.н. И изведнъж, сякаш от нищото, се появи предложение от страна на УС да се промени предварително обявеният дневен ред. Беше предложено мандатността на УС от първа точка да мине в последна. Незабавно се пристъпи към гласуване. Съвестта вече беше прибрана в белите пликове и никой не запита каква е причината за внезапната промяна. Присъстващите вдигнаха картончетата си като по команда. Приеха без възражения обяснението, че става въпрос за  дребно процедурно предложение. А ние знаехме, че това е просто „хватка”, която подготвя възможността да бъде подновен мандатът на Данчо Лазаров. Опитахме се да вземем думата, за да изложим съображенията си. Искахме предложението да се обсъди преди да се подложи на гласуване. Не ни дадоха думата. Останахме невидими за делегатите, докато те гласуваха. Видяха ни след края на гласуването, за да ни кажат, че то вече е минало. Информираха ни, че ще получим възможност да изказване, след като преценят кога да ни дадат думата. Тоталитаризъм зад фасадата на демокрация – няма никакво значение какво ще кажем, но пък имаме правото да го кажем. Заявяваме го ясно: целта на тази процедурна хватка беше първо да се приемат промените в Устава, предложени от УС, една от които касае мандатността, след което, въз основа на новия текст, да се удължи изтичащият през 2016 г. мандат на инженер Лазаров. Тук е мястото да припомним, че дни преди събранието, членът на УС Петър Кънев увери в интервю, че то е насрочено само с цел да препотвърди решенията на извънредното ОС от 2012 г., които бяха обжалвани в съда, а през 2016 г. предстои провеждането на редовно отчетно-изборно събрание. Очевидно намеренията се бяха променили в движение. Независимо от процедурните хватки обаче, и към настоящия момент провелият се на 03.10.2015 г. избор си остава незаконен и решенията на ОС няма как да бъдат приети от съда! 

Бягане с отстраняване на препятствията
Още в началото на същинския избор двама от претендентите се отказаха от борбата. И докато мотивите на Красимир Илиев, изложени пред медиите, бяха свързани с нежеланието да участва в опорочената от самото начало процедура, то тези на Любо Ганев така и не станаха ясни. Той предварително беше заявил, че ще се откаже от надпреварата само ако не се предвижда удължаване на мандата. Към момента на отказа обаче вече беше очевидно какво се подготвя. Дали Ганев не разбра навреме? Предадоха ли го неговите съмишленици? Или по-лошо – употребиха ли го? Все едно, всички те добре знаят, че съединението прави силата и са доказали, че умеят чевръсто да се обединяват, когато се налага да пазят статуквото. Така че със сигурност вече са заровили томахавките и ще продължат да работят заедно в името на волейбола, както често обичат да акцентират. Керванът си върви и кучетата не му пречат. И така... пътят пред Данчо Лазаров се оказа напълно разчистен.

Изборът
Нататък изборът протече като конгрес на БКП. Вдигане на картончета по команда. Бурни аплодисменти. Пълно единодушие като изключим нашите два гласа „против”. Няколко въздържали се. Поздравления. Пламенни речи за чутовните успехи на процъфтяващата федерация, последвани от нестихващи ръкопляскания. Заклеймяване на идеологическите противници – Радостин Стойчев и Матей Казийски като родоотстъпници. Усещане, че всеки момент някой ще обяви пред възторжената публика как петилетката е преизпълнена.

Съдейки по резултатите, всички са доволни от управлението на волейбола и желаят курсът към светлото бъдеще да продължи със същия темп и дразновение. Някога недоволните споделяха на маса хапливи вицове за Тодор Живков, после ходеха на манифестации с неговия портрет в ръка, ругаеха наум и горещо желаеха промяна. Ясно е, че да се промени система, в която са вкопчени твърде много пиявици, изсмукващи живителните й сили, не е лесно и изисква смелост. Ако няма критична маса от хора, готови да я проявят, трябва да се изчака пиявиците сами да умъртвят системата. Така се случи с комунизма, но едно цяло поколение беше принесено в жертва. Е, очевидно клубовете предпочитат този еволюционен подход и са готови да жертват бъдещето на своите волейболисти. Може би и затова почти половината от тях не изпратиха представители на събранието. При това положение смяна на статуквото в обозримо бъдеще няма как да се случи. Все още има твърде много кръв за смучене…

Саморазправа
Последва избор на нов УС и освобождаване на стария. Анблок. Без искане от отделните членове. Без основания. Просто така. Единодушно гласуване и отново само двама „против”. В суматохата почти не  се разбра, че трима от досегашните членове на УС са изключени. Сред тях се оказа и Красимир Илиев. Предпазен ход – ако не е член на УС, той не може да се кандидатира за председател, когато наистина има основание за нов избор. Саморазправата приключи успешно. Не е трудно да се извърши, когато опозицията е слаба и не оказва съпротива. Заемането на принципни позиции не е достатъчно за водене на битка, нужен е хъс за борба.

За финал - избор на нов УС. Анблок. Единодушно гласуване. Двама „против”. Край на точката. Победа! Но не за волейбола.

Бъдещето
Вместо прогноза за това как ще се управлява българският волейбол през следващите години и дали да очакваме положителни промени, ще цитираме една красноречива фраза, изречена от новия-стар председател на БФВ по време на събранието: „Прозрачността е хубаво нещо, ама трябва да си има граници“. Безграничното търпение води до ограничена прозрачност.

И… бъдещето
И все пак има алтернатива за бъдещето на волейбола ни. Тя беше въплътена в предложените промени в Устава на БФВ, които бяха отхвърлени по команда на инженер Лазаров, включващи намаляване числеността на УС, ограничаване броя на мандатите, демократични правила за избор на органи на федерацията – мерки, които целят повече публичност, избягване на зависимости, утвърждаване на управление с ясна визия, концепция и планиране. Без промени волейболът ще си остане в състоянието на безпътица, което не могат да прикрият нито спечелените домакинства, нито новооткритите зали, нито имиджовите кампании.