Любомир Ганев е легенда в българския волейбол. Роден е на 6 октомври 1965 г. в Русе. Висок е 210 см. Започва своята кариера в „Дунав-Русе”, състезава се седем години за ЦСКА, като пет пъти е шампион на България. От 1991 г. играе за италиански отбори. В мъжкия национален отбор по волейбол е от 1985 до 1998 г. Носител е на бронзов медал от световно първенство през 1986 г. В момента бившият волейболист е собственик на верига от магазини облекла за гиганти и представител за България на известна марка спортни дрехи. Управител и собственик на фирмата за метанови станции и уреби. Член е на Управителния съвет на Българската федерация по волейбол.

 - Любо, дано не направя лошо първо впечатление, но ми се струва, че сте понапълнял. Такъв едър човек като вас какво закусва, обядва и вечеря и в какви количества?

- От няколко години си стоя все 165 килограма, много добре разпределени, както обичам да казвам. Аз нито закусвам, не обядвам почти никога, но наблягам сериозно на вечерята. Така като ме гледа човек, не може да повярва в това, но е факт. Ям всичко без зелени подправки. Не се оплаквам, нищо не ме боли, на 46 години съм вече, да чукам на дърво. Наблягам на месо, картофи, обичам масата да е пълна. Поръчвам по много, като вляза в заведение - от първа до четвърта страница в менюто.

- Налагало ли ви се е някога да пазите диета?

- Срещнах веднъж доктор Емилова и тя ми каза: „Господин Ганев, трябва да дойдете при мене”. Аз й казвам: „А, не, доктор Емилова, няма да може, защото ако дойда при вас, ще изяждам всички ябълки и няма да останат за другите”.

Имам един куриозен случай - бях в Италия на диетолог, който трябваше да ми прави храната, а пък аз обичам като типичния нашенец много да ям пържено, мазно, люто, пикантно и т.н. И си поръчвам нещо, пък той – а, не пържени картофи - не, о, не слагай олио, зехтин, вредно е... Правих все пак неговата диета по нареждане на треньора и след шест дена

 

 

Той се отказа да работи с мен и така приключи първият ми и единствен опит, и то по искане на клуба, в който играех. Един път треньорът на ЦСКА Сеферинов, по онова време бях 110 кг, вика: „Трябва да станеш 100 кг, иначе няма да играеш”. Аз му казвам: „Я по-добре вземи двама 50-килограмови да ти играят, какво ме тормозиш мене”. Трябва да кажа, че цялата си спортна кариера, аз спортувах до 35 г., приключих без нито една травма, аз не знам какво е това да ме боли коляно, лакът, кръст, рамо... При тази височина и при тези килограми. И сега не ме боли нищо, но не се затичвам и след нищо. Понеже много мразя да тичам, пък трябваше на лагерите в Белмекен, се заклех като приключа кариерата си и след трамвай няма да се затичвам. Не обичам да ходя пеша, навсякъде съм с колата. Ходя с кола и на излет, същото е и когато съм на морето....

- Висок сте 210 см, сигурно и родителите ви са високи?

- Да, баща ми, лека му пръст, беше 193 см. Майка също беше висока. Комшията и той висок... Даже когато се раждаше сина ми, казах на майка му:

 

 

И двамата ми сина са доста високи. 
  

- В крайна сметка човек прави това, което знае. Аз играх волейбол. Когато на 34 г. се отказах от спорта, си казах: „Любо, какво да правя?” Можех да играя още волейбол или да остана да работя пак нещо пак в областта на спорта, да стана мениджър, но реших, че е по-добре да се хвана с някакъв бизнес. Опарих се обаче навремето от човек - управителя на фирмата ми, който се грижеше за бизнеса ми, докато играех волейбол. Той избяга в чужбина, пък аз изгубих доста пари. Като се прибрах в България, всеки ми казваше: той ми дължи пари, взе пари оттук, взе пари оттам... Оказа се, че с около 1 000 000 долара ме е завлякъл. Това се случи през 1997-1998 г.,

 

 

Но, както казвам, това не ме притеснява - аз съм човек, който гледа напред. Пари се печелят, намират се, назаем се взимат, изкарват се… Казах си: каквото станало - станало, започвам да се занимавам с някакъв бизнес. Започнах пак от нулата. Мога да кажа, че отново съм в бизнеса...

- Като спортист вероятно познавате хора, по-известни като „добре облечени бизнесмени”, които може би щяха да ви помогнат да си върнете парите или поне част от тях?

- Какво да го правя? Човекът си оставил тук майка си... И да го намеря, какво да го правя, какво да му взема - той не ги е откраднал и не ги е скрил някъде, загубил е парите. Гледам напред и това е. И да го набиеш, това няма да ти върне парите, нали? Отдавна съм ги прежалил. Случило се е и съм ги загубил. Спортът ме е научил на това да бъда самоуверен. Може да си удариш главата в стената и да паднеш, но да станеш и да продължиш напред.

- И все пак какви бяха отношенията ви с Васил Илиев, Георги Илиев, Илия Павлов и други бивши спортисти, които станаха бизнесмени или поне се опитваха да бъдат такива?

- Познавам ги, разбира се. С Големия Маргин съм стоял на един чин във ВИФ две години. Това, което се пише за всички тях по вестниците, не е водещото, аз ги познавам от години. Бил съм приятел с много от тези момчета, които дори вече ги няма, но никога не сме имали бизнес отношения. Били сме по лагери, заведения, ресторанти... Даже преди години, когато Васил Илиев искаше да прави банка „Национал”, щях да бъда един от акционерите. Ако беше станала работата, трябваше да дам 100 000 долара, това беше моят дял. Тогава всички спортисти, особено тези, които играеха в чужбина, щяхме да участваме – и Христо Стоичков, и Стефка Костадинова...

- Как на един спортист му хрумна да се занимава с такъв тясно специализиран бизнес като метана?

- Аз все пак не играя волейбол от 16 години. В началото започнах да се занимавам с магазини за големи хора, отворих представителство на марката „Асикс”, на която още съм представител за България. Но 2002 г. реших да се занимавам с уредби за метан и оттам започна всичко. През 2004 г. първата си метанстанция открих във Варна,

 

 

моята фирма в България, монтирал съм ги.

- В какви отношения бяхте с покойния Александър Тасев и покрай него ли започнахте с метана? Имате ли версия за убийството му?

- Бяхме много добри приятели, той за мен в бизнеса беше като баща, винаги съм го казвал. В някои от метанстанциите бяхме съдружници – тази във Враца, в Стара Загора, в Нова Загора и т.н. Много неща научих аз от него в бизнеса, признавам си го. Познавахме се отдавна, когато той един ден реши, че иска да се занимава с бизнес с метан и ме викна. Жалко, че не се разбра кой стои зад убийството му. Версии не мога да коментирам.
 

- Не, бизнесът с метан е добър бизнес, но е чисто легален. Няма какво да направиш там – купуваш газ, продаваш газ, не можеш да откраднеш газ. В момента се развиваме и излизаме на външния пазар. Може да се каже, че България съм я завладял. Вече ме интересуват външните пазари - сключих договор скоро с Македония, със Сърбия, имаме запитване от Исландия, от Италия и т.н. Това означава, че се развивам, затова не се притеснявам и няма кой да ме притесни, защото всичко съм си направил сам, всичко е минало през моите ръце. Не е така лесно, не е достатъчно да вложиш само пари.

- „Хванахте” ли големите пари във волейбола?

- Мога да кажа, че

 

Примерно през 90-те години получавах към 300 000 долара за сезон. За мен твои пари са само тези, които си изхарчил. Проблемът е, че аз имам едно много лошо качество – винаги харча повече пари, отколкото изкарвам. Но това пък ме стимулира да изкарвам нови.

- В какво инвестирате парите, които изкарвате?

- Най-вече в бизнеса, с който се занимавам. Нормално е и двамата ми синове да имат апартаменти, трябва да си осигуря децата, семейството. Аз не инвестирам в имоти, не виждам смисъл в това. Предпочитам парите да си ги инвестирам в бизнеса, защото колкото и малки печалби да носят, те са търговски печалби. И даже много пъти си говорим с банките, понякога се налага да се взимат кредити и т.н. и ме питат за недвижимо имущество. Аз им казвам: „Какво недвижимо имущество, аз не съм строител, не съм покупко-продажба на имоти”…

- Около 100 семейства обвиниха вас и приятелката ви, че сте мошеници, защото сте ги излъгали и те не могат да се нанесат в комплекс „Слънчогледи” в Пловдив?

- Мен не могат да ме изкарат мошеник, защото аз нямам нищо общо с бизнеса, който правят родителите й. Доколкото знам, просто комплексът не е завършен, но хората са си получили нотариалните актове, така че няма проблем. Те не са първите в бизнеса, които не са успели да завършат нещо. Така че дали са излъгани - не може да се каже за нещо, което не е завършено... Няма какво да го коментирам. Доколкото знам, това е бизнес на баща й, аз не участвам в него, никога не съм участвал с нищо.

- Писаха, че сте се преместил да живеете в Пловдив?

- Няма такова нещо, моята приятелка живее там. Пътувам много често до Пловдив, но живея в София. Даже от две години съм новодомец и живея в Симеоново, в един хубав затворен комплекс, в апартамент на първия етаж с огромен двор, с басейн, джакузи и барбекю.

- 18 години имахте неподобрен рекорд, който наскоро падна?

- Да, това беше рекорд, който беше направен в 4-5-геймов мач. Бях се хванал на бас с президента на клуба и той ми каза: „Да направиш 5 точки от сервиз в мача за теб е нормално, но за всяка точка над петата ще получаваш допълнително по 100 000 лирети”, това бяха 100 лева сегашни пари. И играем с един от най-добрите отбори в Италия, затова той казва: „О, тези са много силни, тук абсурд – не можеш да направиш и 5 точки даже. Затова нека парите да станат по 200 марки на точка”. Викам си –

 

 

Само в един гейм направих седем точки и след всяка точка кляках пред него, а цялата зала, понеже всички знаят за баса, викаха: „Пиши му чек, пиши му чек”. След мача дойде човекът, плати си – над 1000 лева. Тогава рекордът ми беше 11 точки, не знам защо ми ги записаха 10, аз все пак си ги броях, но както и да е... Радвам се, че някой успя - все пак 18 години минаха... Сигурен съм, че другият рекорд няма кой да ми го постигне, той е за най-много отиграни точки в мач – 75. Аз никога не съм усещал волейбола като професия. Няма да забравя никога моя треньор в „Кунео” - Бруно Фонтана се казваше, той почина. Викаше ми: „Абе, Любо, ти си най-щастливият човек, когото познавам. Излизаш тук, забавляваш се, като играеш волейбол, освен всичко ти плащаме и много пари.”