Не му е писано на мъжкия национален отбор по волейбол да бъде единен. Ако федерацията не клати стола на треньора, треньорът иска оставката на шефа. Ако някой надигне глава от играчите, други двама вече му кроят шапката с интрига.
 
Това сме ние и за това олимпиадата все още я гледаме само на картинка. Размирните времена със свалянето и връщането начело на държавния тим на Радостин Стойчев отприщиха с нова сила затихнала, но отвратителна сама по себе си вражда. Тази между лидерите Владимир Николов и Матей Казийски. Двамата тъкмо се бяха научили да се понасят, когато са наблизо, а сега отново не могат да дишат от един въздух. Всеки от тях обаче е прав за себе си, защото
 
и Казийски, и
Николов са
отявлени
егоисти,
 
а действията им потвърждават това тяхно вредно качество.
Матей обича Радо Стойчев като свой баща. Емоционалната им връзка се крепи на над 10-годишна съвместна работа. Посрещачът на Тренто пръв реагира при уволнението на треньора и постави ултиматум, че повече не би облякъл екипа на България, ако Радо не му пляска край страничната линия.
„Или го връщате незабавно, или си тръгвам с него. Майната й на олимпиадата“, смс с това съдържание получил президентът на родната федерация инж. Данчо Лазаров вечерта, когато той, подкрепен от своята клика в Управителния съвет, отрязали главата на арогантния наставник.
Ако имало някой, който неприкрито да триумфирал при новината, че с Радо Стойчев е свършено, бил именно Николов.
34-годишният ветеран ненавиждал специалиста от периода, в който трябваше да изпълнява заповедите му в Тренто. Владо издържа един сезон и напусна с гръм и трясък. Обидата му тогава бе от директивата на Стойчев, че 90% от всички топки задължително се вдигат към любимеца му Казийски.
Принуден да стиска зъби в националния лично от своя гуру Данчо Лазаров, Владо Николов гласувал твърдо „за“ махането на треньора и връщането начело на България на Силвано Пранди.
 „Шефе, най-после. Ти само кажи „да“ и тръгвам към Италия“, радвал се бившият волейболист на Левски, за когото е публична тайна, че е най-голямото ухо на Инженера в националния отбор още от времето, когато селекцията бе водена от Мартин Стоев.
Предложението да лети за Апенините пък не е случайно. Николов изпитва много топли чувства към отстранения несправедливо Пранди и на няколко пъти намеквал на Лазаров, че може да повлияе на Силвано да се върне.
Заверата между Николов и боса на родния волейбол наистина проработила в понеделник – първото утро след като Стойчев осъмнал като уволнен. При пълна дискретност
 
Владо се метнал
на самолета към
Апенините
 
и отишъл на аудиенция при Пранди. Възлагал огромни надежди, че на връщане няма да пътува сам, а именно със Силвано до него на борда към София.
Италианецът обаче изненадващо бил отбой. Мотивът му бил железен: „Или всички ме искате обратно, начело с теб и Матей. Или се оправяйте без мен.“ Николов посърнал, тъй като Казийски въобще не фигурирал в плановете му. Диагоналът смятал, че звездата на Тренто вече е бита карта и няма да се върне в отбора, след като „татко му“ Стойчев си е събрал окончателно багажа от него. Владо се надценил във влиянието си над Пранди и за ужас на Данчо Лазаров и Управителния съвет, които вече доволно потривали ръце, че са намерили изход от положението, бил принуден да подвие опашка с неуспешна мисия.
Откритото писмо на Силвано Пранди до българските медии, в което той джентълменски обясни, че благодари за поканата, но не му е мястото отново начело на националите, поставило федерацията на колене.
Изход нямало, а Стойчев вече си разменял цяла кореспонденция смс-и не с кого да е, а лично с премиера на страната Бойко Борисов. Министър-председателят го покани на среща в Министерски съвет заедно с Лазаров, за да ги накара да си стиснат ръцете и да се извинят като другарчетата в детската градина. Радо обаче е костелив орех и отказал категорично: „Или идвам сам, или си тръгвам за Италия.“
Това е изречението, което изхвърлило Инженера от аудиенцията при Борисов, на която се яви Стойчев, подкрепен от Казийски и либерото на държавния тим Теодор Салпаров. Владо Николов не е желан, нито е поканен. Но вече е биол предупреден от Казийски по телефона, че предателството му този път е надминало всякакви граници. Матей разбрал за тайния воаяж на колегата си до Италия и за срещата му с Пранди и го тълкувал като удар под кръста.
“Тоя окончателно ми еба мамицата”, беснеел Казийски.
В размяната на любезности между двамата лидери Николов изригва и „предложи“ иронично капитанската си лента на Казийски. „Вземи я, много ще ти отива“, злорадствал ветеранът към съотборника си.

 
От този миг
нататък Казийски
просто млъкнал
 
Черта в характера му, която се е проявявала и друг път. „Той е способен да не му проговори дори и да се класираме за олимпиада. Разминават се като колци“, разкрива момче от държавния тим сегашното нажежено положение в съблекалнята.
Според друг източник на „ШОУ“, който е в кухнята на волейбола, става все по-тежко и изход не се вижда. Владо се държал арогантно и постоянно се опитвал да жегва с дебелашки шеги Матей, който стискал зъби и засега не реагирал.
„На Владо му е лесно. Той няма какво да губи. Всички знаят, че никой не го обича и че е човек от групичката на Лазаров. Даже нарочно го провокира с цел да си налетят на бой и тогава циркът ни да е пълен“, споделя волейболист от титулярната шесторка на Радо Стойчев, който пази неутралитет по темата със селекционера.
Чепатият характер на Николов пък е отблъснал всичките му съотборници. Никой не застанал на негова страна в конфликта с Казийски. Дори тези, които не се пишат първи приятели на Матей и не симпатизират на крутите мерки, които взима властният Радо Стойчев. Като например Тодор Алексиев, който изпадна в немилост точно преди злополучния мач за нашите от полуфинала срещу Германия на олимпийската квалификация в „Арена Армеец“. Националите бяха бити като тъпан от немците с 3:1 гейма, а Алексиев гледаше като наказан отстрани и дори не бе пратен от треньора поне да загрява, за да замаже очите на шефовете, че все пак Стойчев го има предвид. Скандалът между Радо и Тошко гръмнал на сутрешната тренировка преди двубоя с Бундестима. Селекционерът му креснал да се размърда с репликата „Аман от мърди!“, Алексиев на свой ред не си замълчал и тръгнал да обяснява, а това със Стойчев винаги ти гарантира обуването на железния анцуг на пейката. Въпреки че бил на нож с наставника си, Тодор не се пречупил да застане в лагера на Владо Николов, защото още помни как капитана стовари цялата вина върху него след отпадането на България от Куба в директен сблъсък за влизане на полуфиналите на световното първенство. Тогава Алексиев прати топката в мрежата при резултат 23:23 в последния гейм и това бе идеално за егоцентричния Николов да го набеди, че се е подиграл с труда на целия отбор.
Присъстващите на тренировките под ръководството на Радостин Стойчев от завръщането му начело на държавния тим щрихират следната гледка в „Арена Армеец“. Волейболистите влизат и си говорят, докато загряват и се подготвят за тренировка. Техният капитан, вместо да е обединяващата фигура и всички играчи да се въртят покрай него и той да дава тон за тяхното добро настроение, дошъл последен.
 
Стъпвал тежко,
гледал лошо,
 
постоянно правел кисели физиономии и се държал за крака, че нещо го наболява. Викнал медицинския екип и рехабилитаторите да се занимават изцяло с него. Мълчал, не обелвал дума и това продължило през цялото занимание. Накрая си тръгнал последен, дори не се изкъпал в съблекалнята, а го направил директно в хотела.
Николов странял от колегите си и по време на отборните закуски, обеди и вечери, на които Стойчев изключително държал всички да ходят заедно и никой да не напуска масата преди и последния от групата да се е нахранил. Владо обаче безпардонно идвал, когато пожелаел, и си тръгвал също, когато му скимвало.
Радо само стискал устни до посиняване и търпял, защото не можел нищо да направи. Не може да изгони Николов от отбора, защото това значи нова война. Принуден е да си трае с изричната директива от премиера Бойко Борисов.
Министър-председателят вече взел доста да се изнервя от цялата патардия покрай волейбола и издал заповед към двете страни да си затварят устите и да спрат с медийните изяви.
„Мълчание и точка по въпроса. Омръзнахте ми. Имам и други работи на главата“, изсумтял Борисов при последния си разговор с Данчо Лазаров.
Борисов провел още два разговора с Радостин Стойчев извън онзи в Министерски съвет, за който с трепет чакаше развръзка цяла България. Дал да се разбере пред треньора, че отсега нататък никой няма право да иска оставката на никого и че ако някой ще сменя инженера, то това не е Радо, нито са волейболистите: „Траете и играете. Това е, което очаквам. Като се класирате за олимпиадата ще говорим пак.“

 
Смяната на
Данчо Лазаров
обаче предстои
 
и тя ще се осъществи най-късно до края на годината. Това е процес, който е започнат отдавна и който няма да бъде спрян, ако ще волейболистите да станат шампиони в Лондон. Тук припомняме, че вестник “ШОУ” първи разкри за края на ерата “Лазаров”. Мястото начело на федерацията вече има и благословията лично на премиера, а както тигърът на печата ви информира още преди два месеца – наследникът на Лазаров се казва Ивайло Константинов. Той е човек на ГЕРБ, в перфектни отношения с властта и в частност с Борисов и с Цветан Цветанов, както и със спортния министър Свилен Нейков. Последният обаче имал най-малко думата в случая с волейбола, а Борисов вече го е набедил, че се изказва неадекватно. Нейков имал официално предупреждение да внимава какви ги говори при публичните си изяви.
Константинов също се е срещнал с Борисов в размирната седмица на родния волейбол. Двамата са обсъдили бъдещия път на федерацията, а собственикът на автобусния превозвач – фирма „Юнион Ивкони“ сам помолил коронясването му начело на централата да почака края на Игрите в Лондон. Феновете обаче ги вълнува друго – дали след хилядите дандании волейболните национали ще имат сили да спечелят втората квалификация. От 8 до 10 юни те ще излязат в зала “Армеец Арена” срещу “ливадите” Пакистан и Египет и далеч по-силния състав на Франция. При положение, че “петлите” ни оскубят насред София, тогава скубането във волейбола ни ще продължи до дупка!
САШО СЕВЕРИНОВ