ИГРАЙ БЛИЦ ГЕЙМ 2 - ТУК!

Героите, с които България завърши на четвърто място на олимпийските игри в Лондон миналата година, не са очаровани от работата си с Камило Плачи като старши треньор. Същите тези исполини с лъвски сърца, които на британска почва гледаха италианеца в очите и чуваха само неговия тих и равен тон, сега са на път да извъртят опашки и да се обърнат срещу специалиста.

Говори се, че нашите изведнъж взели да разбират волейбола повече от Плачи и всички негови колеги взети заедно. Те просто спрели да се вслушват в указанията му и да приемат съветите му. В някои много крайни моменти даже се подигравали на селекционера.
На летните игри в Обединеното кралство през миналото лято Плачи сам пожела да си остане помощник и отказа поста на напусналия старшия и негов изключително близък приятел Радостин Стойчев. Той се уплаши, че няма да издържи здравословно на стреса, защото бе вкаран по спешност за лечение в „Пирогов“ заради тромбофлебит. Начело пък застана българин – Найден Найденов, който момчетата отлично познават и на когото се падна задачата да ги мотивира по нашенски, както си му е редно – с по-лек и по-свободен режим на лагери и подготовка, с вкарването на стереоуредба в съблекалнята и край терена, докато „лъвовете“ тренират, а от нея се носят бесните ритми на любимата на волейболистите ни чалга.
Kayzera_1_5.jpg
Всичко това вече е в историята. Найден бе „повишен“ за четвъртото място в Лондон от старши в помощник-треньор. Плачи прие на драго сърце да си поеме функциите на наставник на националния отбор. Той бе изкушен от апетитен 4-годишен договор (2 плюс 2 години!) до олимпиадата в Рио де Жанейро 2016. Освен това, белокосият джентълмен от Апенините бе напълно обезвреден от ръководството на волейболната федерация, която му предложи заплатата на предшественика му Радо Стойчев. Говори се, че месечното възнаграждение на селекционера на “Тренто” се е доближавало до 10 000 евро на месец.
Волейболните национали
 
обаче са
особено
племе
 
Така, както в Лондон един през друг в състава ни се надпреварваха да обясняват колко безценен е Плачи на нашата пейката с тактическите си указания във важните моменти и с уникалните си понятия в областта на спортната статистика, сега нашите в хор пеят друга песен. Те вече не искат Плачи. Считат го за изключително префърцунен да работи с тях и да извлича максималното от манталитета им на български юнаци. Доводът на двуметровите ни мъже бил, че с този треньор комуникацията вървяла доста бавно и трудно. Не знаел български език и не се опитвал да научи, а пък те изведнъж решили, че не са длъжни да залягат над учебниците по италиански, а и не се срамували, че сред тях има и такива, на които английският звучи еднакво трудно с китайския.
Камило, като кротък и интелигентен човек с европейски обноски, решил, че е удар по авторитета ни, ако тренираме под звуците на родната ни чалга. Той разпоредил подобни изцепки, които уж ни мотивираха и ни дадоха криле на олимпийските игри, да бъдат изкоренени в името на съвременния облик на националния отбор. Ветото върху попфолк  хитовете в подготвителния процес се изтълкувало едва ли не като лична обида от звездите на волейболна България.

Не бива да подценяваме тук и ролята на помощника му Найден Найденов, който не може да се побере в кожата си, че Плачи бе повишен, а той понижен след класирането на тима ни на четвърто място в Лондон. Найденов никога не си направил труда да застане на страната на определено по-опитния свой колега, с когото в крайна сметка прие да работи в екип. Напротив. Наката се държал по начин, по който за страничен човек си е истинска загадка дали и той не е част от този тим като негов състезател. Майтапел се заедно с играчите, разказвал им вицове, както те помежду си, използвал същия жаргон, с който те комуникирали в съблекалнята. А това изолирало лека-полека Камило Плачи от колективния ни балкански дух. С една дума – Найден играел по свирката на националите и реално действал против италианеца.

Другата голяма дрязга, която надигала напрежението и недоволството у нашите волейболни звезди, били дългите тактически занимания, на които Плачи наблягал под формата на часове по теория. Той ги събирал и бил в състояние да не ги пусне дори за чаша кафе, ако някой не му отправи намек, че вече е време за почивка. Тежката теоретична подготовка, мудното местене на чиповете на магнитната дъска на треньора, с която той нагледно се опитвал да налее акъл в празните български глави, карали някои от „лъвовете“ направо да придремват в клас. Плачи виждал всичко и решил, че за да им развали душевния комфорт и да сведе до минимум похъркването пред дъската, ще държи състезателите прави. Категорично се забранявало използването на електронни устройва, мобилните телефони трябвало да бъдат включени на безшумен режим,
 
интернетът
бил спрян
 
И всичко това, за да може Плачи да покаже нагледно пред момчетата какво очаква от тях на терена.
Болшинството от волейболистите обаче не отбирали бъкел от чертежите, схемите, цветните магнитни пулове. Лекциите на треньора се превръщали в чисто губене на време и мърморенето по кьошетата започнало.
Според приказките, които витаят около мъжкия национален отбор, в момента настроението вътре е такова, че треньорската смяна е най-добрата новина, на която волейболистите се надявали горещо. Били готови на всичко, за да осъществят своя план и да го доведат до успешен завършек.

Първите две контроли, които нашите изиграха и в които загубиха като гости на Сърбия (с 0:3 и с 1:3 гейма) май ще се окажат само началото на миризмата на бойкот в националния. Хора, присъствали на проверките в Белград, твърдят, че нашите играли катастрофално и все едно правели напук на своя селекционер – поведение, което никой здравомислещ все още не желаел да допусне, че наистина е възможно. Все пак ние се намираме в година, в която ни очакват тежки изпитания в турнира за Световната купа, а в края на август и началото на септември ни предстои и европейско първенство в Полша.

В разкрачено положение и в най-неизгодната позиция в момента е Владо Николов. Бившият капитан на държавния ни тим прие поканата на Плачи и на федерацията да бъде мениджър на националния отбор. Николов говори отличен италиански език от годините, които прекара като играч на Ботуша в “Тренто” и “Кунео”. Освен това, повечето му бивши съотборници, може и да не го обичат, заради високото му самочувствие, но му имат страха. И пред Николов
 
селските
тарикатлъци
не вървят
 
Всъщност, след Плачи, този, на когото волейболистите ни най-малко се кефят, защото постоянно ги стяга и ги хока, е именно Владо Николов.
Kayzera_2_4.jpg
„Не ме интересува кой ме харесва и кой не. Тук съм не да се харесваме, а да си вършим задълженията и ако вие не спазвате правилата, ще си патите“, заканвал им се Николов след двете поражения от Сърбия, въпреки че официално бившият национал даде да се разбере, че няма повод за тревога и че ние все още сме в процес на обиграване на състава.
В действителност, обиграваме се, но на ниво кой срещу кого и до кога ще се търпи. Твърдо зад гърба на Плачи бил само новият лидер на тима Цветан Соколов. Въпреки че на моменти и той се дразнел на прекалената взискателност и обноски на селекционера, които много трудно могат да бъдат разбрани по нашите географски ширини, Цецо все пак запазвал поведение и гледал себе си.
Соколов обаче не мелел брашно с Владо Николов, с когото имаха търкания и миналото лято, заради изваждането на Николов от титулярния състав за сметка на якия като канара дупничанин. Ветеранът все му намирал кусури, все имал за какво да го зачекне и да му отправи по някоя уж градивна критика.

Близнаците Георги и Валентин Братоеви са на страната на Найден Найденов. Първо, защото мразели дългите теоретични занимания на селекционера си, и второ, защото най-мразели някой нещо да им забрани в съблекалнята и на тренировки. Както се сещате, джентълменът от Апенините посегна на най-свидното им – на чалга звуците и на прословутата стереоуредба, за която Любо Ганев разправяше с огромна гордост при подвизите ни на олимпийските игри...

Камило Плачи едва ли е чувал някога за песента „И ловец съм, и рибар съм“, но ако скоро не се опомни какво му се крои, нищо чудно до края на август не само да е научил текста, но и да е затанцувал попфолк...
Сашо СЕРАФИМОВ