Единственият бастион в колективните ни спортове – волейболът, започна да се руши, килвайки се надолу. Мъжките национали се провалиха на европейското, макар че тръгнаха минимум за бронзов медал. Накрая се задоволиха с калъфките. А до вчера те бяха единствената ни национална утеха, след като футболът и баскетболът отдавна загниват в бездната на посредствеността.

 

При жените даже и калъфки няма. Само еротични sms-и. И още нещо... Лошото е, че волейболната федерация се превърна в тоталитарна власт на един диктатор. В женския тим той мисли с оная си работа, а в мъжкия – му дреме на... оная работа. И в един момент волейболът ни остана гол-голеничък, без успехи, без триумфи и без гащи.

 

При дамите е пълно с интриги, далавери, игри и еротика, на които и в Древен Рим биха завидели. Проектът на инженер Данчо Лазаров лъсна страховито след провала на европейското, където националките изядоха три шамара с по 0:3. Планът беше повече от ясен – първо да бъде разкаран Драгутин Балтич, после и най-добрата ни волейболистка Ева Янева. Добра, ама прекалено неудобна на Инженера и на любовницата му. След това жертваха Димо Тонев, набутвайки го на горещия стол.

 

Тимът трябваше да върви надолу, устремно надолу. Да пада здраво, за да се появи “спасителката” Любка Дебърлиева. И мечтата на Инженера да се сбъдне. Неговата любима, която наскоро го дари с щерка, да поеме тежкия жезъл в близките месеци. Строителният план на Инженера засега върви на 100 процента. Свършено бе по-лесното – разрушаването на женския национален отбор. Ама сега предстои по-трудното – да се изгради наново. Лазаров порути волейболна България, за да угоди на изгората си. Както е тръгнало обаче, вместо да градят, Любка и любимият й ще продължат да събарят и да съсипват тима. Дебърлиева няма грам опит като треньор, камо ли да води България. Но на Данчо Лазаров хич не му пука.

 

Лошото е, че всички подозрително мълчат. Електронни, печатни, всякакви медии. Сякаш никога и нищо не се е случвало. Устите им са запушени от дългата ръка на президента. Къде по един, къде по друг начин. Такова медийно ембарго и такава скандална цензура България не помни в спорта от преди 10 ноември 1989 г.

 

В мъжкия отбор като че ли има повече светлинка. Ама и тя е малка и едва блещука. Проблемът там не е нито в Радо Стойчев, нито в отношенията между Матей Казийски и Владо Николов. Тимът е разклатен заради Инженера и безкрайните интриги. И актуалният въпрос не е ще остане ли Стойчев  или някой от националите ще си тръгне, а кога ще се махне Лазаров. Апропо, той никога няма да си замине сам, но дали ще се намери смелчак да го свали от креслото.