Българският волейбол ще има нов главнокомандващ най-късно до края на годината. Няма да е изключено обаче, ако главата на Данчо Лазаров падне и по-рано заради зачестилите скандали около неговото име. Със сигурност начело на централата застава нов президент, а единствената въпросителна към днешна дата е дали Инженера ще успее да остане на поста си до края на олимпийските игри в Лондон.
 
Столът му се клати месеци наред заради компрометирането на женския национален отбор и сексскандала с бившия селекционер Драгутин Балтич, на когото БФВ скрои шапка, за да си спести неустойката му от 100 000 евро. Лазаров олекна жестоко и
 
влизайки в
тъп конфликт
 
с треньора на мъжкия държавен тим Радостин Стойчев, който му забрани да влиза в залата, докато той води състава. Инженера се опита да реди играчите на Радо и синът на Светослав Стойчев му размаха пръст, а журналистите изпаднаха в екстаз, защото за първи път, откакто се появи във волейбола, Данчо Лазаров бе натикан в кьошето. Третата причина, но не и последна по съществено значение за оттеглянето на шефа, е войната му срещу самите волейболисти, които в ерата на „Левски Сиконко“ Данчо Лазаров Данчев успя тоталитарно да превърне в крепостни селяни. БФВ е единствената федерация не само в България, но може би и в света, която продава играчите в чужбина и получава пари за съгласието си. БФВ може дори да отказва трансфери, да изнудва клубове зад граница и мениджъри, да проваля бъдещето на млади таланти само защото някой не й е напълнил гушата. Това бе династията на Лазаров, която в последното десетилетие се трансформира в жива печатница за пари, а оглавяваната от него централа – в най-богатата спортна федерация у нас.
Ясен е вече и заместникът. На креслото на Данчо Лазаров удобно ще се намести до няколко месеца един от най-върлите му противници Ивайло Константинов. За него се знае и много, и малко. Известен е преди всичко като президент на волейболния Марек Юнион Ивкони (Дупница). Освен това, Константинов е успешен бизнесмен. Собственик е на транспортно – туристическата компания „Юнион Ивкони“, която основава през 1992 г., но която днес обслужва над 150 града в Европа и може да се похвали с близо 1000 души персонал. Отличникът по икономика и международен туризъм от УНСС твърди, че основал фирмата, като си продал трабанта. Константинов, който е родом от Дупница, притежава строителна фирма, автокъща, две кариери и две пресевни инсталации. Заради лютия нрав, неведнъж е бил набелязван от Данчо Лазаров за изгонване завинаги от волейболното движение на България. Наказание, отново в тоталитарен стил, което преди него бе наложено на предшественика на Лазаров в БФВ Валентин Заяков, както и на главния мениджър на Славия Иван Сеферинов – Джиго.

 
Войната между
Данчо Лазаров и
Иво Константинов
 
обаче се води почти от самото встъпване в длъжност на Инженера във федерацията – 3 ноември 2001 г. Това е официалната дата, на която той заема мястото на подалия оставка аграрен бос и министър на земеделието Венцислав Върбанов. От тогава, дупничанинът диша във врата на Данчо. Сблъсъците им са почти по всички фронтове. Като се започне от скандалните мачове между “Левски Сиконко” и “Марек Юнион Ивкони”, в които съдиите винаги намират начин да заколят дупничани по заповед на Инженера. И се стигне до драстичните им различия на политическата сцена.
Данчо Лазаров е протеже от известен кръг на старата БКП номенклатура. Той е виден комсомолец, приет е с почести и одобрителни потупвания по рамото в Партията. По тази линия се сдобива тихомълком и с диплома за строителен инженер, която изковава в бившия СССР. Надежден кадър, на когото се гласува доверие да строи жилища в Сибир в периода 1994-1997 г. – доходоносен бизнес, връчен му с прословутите „червени куфарчета“ не от кого да е, а лично от Андрей Луканов. Именно тези четири години изстрелват Данчо Лазаров Данчев от нищото в обществото на родните „червени“ милионери. Така се поставят основите и на „Сиконко“. Впоследствие фирмата процъфтява и у нас, но вече под крилото на другия благодетел на Инженера – Георги Първанов и близкото му обкръжение от бивши, настоящи и бъдещи строителни министри. Лазаров е силен играч, докато на власт е БСП. Редом с друг виден комуняга и доносник от ДС - Стоян Хранов, участва дейно и във фирмите на бащицата на „Октопода“ Алексей Петров по левскарска линия.
Примката около врата на Данчо Лазаров в бизнеса се затяга с падането на правителството на тройната коалиция (б.а. БСП, ДПС и НДСВ) и идването на власт на ГЕРБ на 27 юли 2009 г. За него това е и началото на края в своеволията му във волейбола. ГЕРБ е плътно зад гърба на неговия стар конкурент и най-върл критик – Ивайло Константинов. Амбициозният дупничанин расте политически. На 4 ноември 2011 г. е избран с пълно единодушие за председател на Общинския съвет в родния си град от партията на ГЕРБ. Правителството е повече от благоразположено към идеите на Константинов да възроди спорта в Дупница и да реновира почти из основи волейболната зала. За хората, които следят събитията в родния спорт, не е изненада, че през миналата есен именно местната община чрез клуба на “Марек Юнион Ивкони” е обявена за победител в конкурса на Министерството на спорта за реконструкцията. Министър
 
Свилен Нейков
подава ръка
на проекта,
 
гласувайки бюджет за инвестицията от над 2 млн. лв. Първата вноска, която клубът, който се явява бенефициент по сделката, ще получи от МФВС, е в размер на 700 000 лв. Ясен знак, че в Дупница ще се случват тепърва хубави неща бе и посещението, което направиха заедно през ноември премиерът Бойко Борисов и спортният министър Свилен Нейков. Борисов, който е луд фен на футбола, обеща, че ще намери спонсор за възраждането на местния ФК “Марек”, който крета в последно време по “В” групите, а егото на Константинов е такова, че нищо чудно след волейбола да се захване и с футбола.
Другото гръмко име, което се очаква да влезе в Управителния съвет на федерацията по волейбол на секундата, щом Константинов бъде избран за президент, е това на дясната му ръка в бизнеса и негов съмишленик през годините от 2001-ва насам – политикът от ДПС Рамадан Аталай. Иво Константинов е съдружник в някои от фирмите си дори със сина на Аталай – Редин, но никога не е крил близките си отношения с ДПС по линия на фамилията. „Да, така е. Само че мен цял живот се опитваха да ме мачкат във волейбола. Сега е ред аз да въдворя сам ред и мисля да го направя сам, но вече с протекцията на ГЕРБ. Затова и оглавих Общинския съвет“, отсякъл наскоро бизнесменът пред свои близки.
Почти сигурно е, че депутатът ще получи правомощията на вицепрезидент на БФВ. Общото събрание във волейбола, на което най-после ще падне главата на Данчо Лазаров Данчев, се очертава да е след края на олимпийските игри в Лондон. Най-вероятно през октомври тази година. Мнозина обаче предричат, че бунтовете, които зреят и в момента, могат да свалят Инженера от власт още преди най-светлото спортно събитие в света на спорта да е превзело Острова.
Приближени на самия Данчо Лазаров твърдят, че той
 
никак не е
разстроен
 
от предстоящата кардинална промяна. Напротив. Бил спокоен. Тъй като е вече на години, бизнесменът от някогашния строителен концерн „Сиконко билдинг“ е планирал добре как ще прекара остатъка от живота си. Данчо е обезпечил съпругата си, с която няма официален развод, но с която не дели един покрив. За нея е оставил огромната семейна къща в полите на Витоша – палат, в който до преди година приютяваше всяка Коледа и Великден всичките му внуци. На дъщеря си Лазаров завещал спортния комплекс в ж.к. „Люлин“, който съдържа волейболната зала на “Левски”, фитнес и СПА център, плюс басейн. Строителният бизнес, който фамилията съхрани и след фалита на „Сиконко“, но с насоченост вече изцяло към проекти по Черноморието, Данчо поверил на сина си Калоян. Новото му имение пък отново е извън София, скътано на село. То е издигнато, за да побере него и критата с години забранена любов с волейболистката Любка Дебърлиева. Лазаров е единственият спортен началник, за когото се знае, че има връзка със своя бивша състезателка, но така или иначе никой у нас не се осмелява да й даде гласност. Разпределителката дари Инженера с дъщеричка навръх празника на детето 1 юни 2011 година. Двамата я кръстиха на Любка, като Лазаров присъствал на раждането в частна клиника в Казанлък, където бил наел цял екип от свои познати лекари. Малката е третото дете на бизнесмена, с тази разлика, че другите му две отдавна са прехвърлили 30-те и имат собствени наследници. След като преди две години приключи с волейболния “Левски” по документи и сдаде властта в клуба, мечтата на Инженера сега била да се оттегли от волейбола и да се усамоти в новия си дом с младата си булка и малката принцеса, която, докато Любка играе в Русия, е поверена на грижите на нейната майка в Пловдив.
“Двамата с Любка
 
напоследък
постоянно
се карат
 
Тя се беше зарекла повече да не го вижда, след като той не изпълни голямата и молба – да стане национален селекционер на жените. Но сега отново са се сдушили. Явно Любчето е разбрала, че без Данчо е загубена. Какво да се прави, в живота има преди всичко сметки, а после любов...”, коментират запознати.
САШО СЕВЕРИНОВ/ШОУ