Централният блокировач Иван Латунов е второто ново попълнение, което ще играе за волейболния ЦСКА в предстоящия сезон. Латунов е висок 202 сантиметра, като се присъединява към 30-кратните шампиони на България в борбата за призовите места в Суперлигата.
Централният блокировач е двукратен шампион на страната, печелейки титлата през 2009-а с Левски и през миналия сезон с Хебър, под ръководството на Сашо Попов. Той е двукратен носител на Купата на България, както и веднъж на Суперкупата. Кариерата му преминава още и през Монтана, с който е двукратен вицешампион.
Ето какво каза Иван Латунов след трансфера си в ЦСКА:
Какво те накара да приемеш предложението за трансфер в ЦСКА?
– Както всички знаете, Сашо дойде преди няколко месеца в Хебър, за да ни помогне. И общо взето си паснахме, както по отношение треньорските му качества, така и като тренировъчен процес. Той ми се обади и ми предложи, ако не остана в Пазарджик, че съм добре дошъл в ЦСКА. И така се случиха и нещата.
С какви очаквания поемаш това сериозно предизвикателство? Винаги когато говорим за ЦСКА, дори и в трудни моменти, клубът се е борил за най-високите отличия.
– За мен ще бъде чест да съм в отбора. Ще дам всичко от себе си да помогна на клуба. Радостен съм, че съм тук.
Какви са твоите очаквания за новия сезон?
– Първо да се направи една хубава подготовка. Да няма контузии. С тази пандемия, всичко да се нормализира. Да може вече публика да има. Излизаме на всеки мач за победа.
Каза сам за публиката. Тази на ЦСКА винаги е била доста претенциозна по отношението на резултатите на отбора. Винаги и пламенно е подкрепяла клуба. Предполагам, че нямаш търпения да играеш пред такива фенове?
– Да! Винаги съм бил от страната да викат срещу нас. Сега ще ми бъде любопитно, когато тази публика е от страната, която да ни подкрепи. Ще бъде много интересно. Дано да оправдаем очакванията им.
Докъде смяташ че може да стигнете?
– Първото нещо е да сме здрави. Колкото се може по-напред, ще бъде най-хубаво. Винаги ще даваме всичко от себе си, пък нека да видим какво ще се случи.
