Храни куче да те лае. Ще вземе да се окаже, че кучетата покрай президента на волейболната федерация Данчо Лазаров не само, че са много, но и умеят да хапят лошо и неочаквано. Инженера ще го усети на свой гръб съвсем скоро, за което горчиво ще съжалява, предупреждават близки до обкръжението му.

В ролята на неблагодарника е на път да влезе не кой да е, а отколешният любимец на началника и капитан на националния отбор на олимпийските игри в Лондон 2012 Владимир Николов.
35-годишният ветеран току-що бе назначен за мениджър на държавния тим и провъзгласен за новия човек в екипа на италианския селекционер Камило Плачи. Николов е приел поканата на Плачи да бъде част от щаба му, но не е тръгнал още да слага край на активната си състезателна дейност. Владо има строен план в главата си с какво иска да се занимава за в бъдеще. Той твърдо остава във волейбола, но се цели много-много нависоко, като няма никакви скрупули дали ще засегне онзи, който винаги е стоял зад гърба му – Данчо Лазаров. От седмица насам най-упоритите приказки из кулоарите на Спортната палата са, че лицето Владимир Николов всъщност е тайната кандидатура на опозиционното сдружение „Приятели на волейбола“ за президент на централата. Един от най-силните български волейболисти през последното десетилетие е кандидатът, от който Инженера трябва да се пази да не го катурне от поста доста, преди да изтече сегашният му мандат.
На 10 октомври тази година Общото събрание на федерацията избра бившия бос от строителния холдинг „Сиконко“ почти с пълно единодушие за още 4 години управление. От 79 делегата на кворума в „Златни пясъци“ само един се въздържа, всички други оставиха волейбола в ръцете му до следващата олимпиада в Рио де Жанейро през 2016 г. Лазаров пък тогава побърза да обяви, че това е последният му мандат, защото вече се чувствал изморен.
Има страхотен лек за тази умора, злорадстват от опозицията. Инженера ще излезе в пенсия, преди да го е предвидил, и ще има цялото време на света, за да си почива, да се посвети на внуците и на невръстната си едва 2-годишна дъщеричка – плод на любовта с волейболната националка и капитан на женския национален отбор Любка Дебърлиева.

 

измислен гениално,

 

твърдят запознати. Без сътресения, треньорски рокади и рязане на глави, освен тази на шефа. Опозицията се е обединила около кандидатурата на Николов, като зад диагонала на турския “Галатасарай” стоят изключително сили фигури от спорта, политиката и бизнеса.
Лидер на движението „Приятели на волейбола“ е президентът на мъжкия шампион на България Марек Юнион Ивкони и председател на Общинския съвет в Дупница от листата на ГЕРБ Ивайло Константинов. Именно той се е насочил към Владо Николов, познавайки отлично характера му, както и качествата му, които биха го превърнали в добър управник. Константинов също така е бил категоричен, че въпреки изключителната привързаност на Инженера към волейболиста, вторият няма да се колебае да бъде издигнат за негов наследник и да кръстоса шпаги с Лазаров.
Голям фен на бившия капитан на националите бил и другият идеолог на опозицията – банкерът Васил Симов. Седмица преди Общото събрание председателят на Съвета на директорите и главен изпълнителен директор на Софийската стокова борса си направи самоотвод. Икономистът бе сочен за фаворит за рокадата с Инженера, но се оттегли, защото не успя да си гарантира достатъчно гласоподаватели. В „Приятели на волейбола“ обаче Симов е гаранцията за финансовото обезпечаване на „проекта“, наречен „Лазаров – вън“-2. Първата серия се разиграваше от май с оставката на Радостин Стойчев като селекционер и напускането на звездата на тима Матей Казийски. Втората ще стартира следващата есен, но с ясен план.
Името на Владо Николов е коментирано от всички в опозицията. Иво Константинов и Васил Симов са сторили и невъзможното,

 

 

между 35-годишния ветеран, Стойчев и Казийски. Тримата отново са от един отбор, след години на разкол и открита непоносимост, гласи мълвата в родния волейбол.
Радо Стойчев нямал нищо против Николов в сегашния проект. Треньорът дори се изказал ласкаво относно лидерските качества на състезателя. Без капризи в случая подходил и Казийски, който по принцип винаги следва стъпките на своя гуру Стойчев. Бившите съотборници в Тренто вечеряли заедно в София и си стиснали ръцете в мъжки разговор, с който изчистили всички стари дрязги в националния отбор.
Николов разбира се не участва в официалната част на сдружението, с което то бе представено пред медиите на церемония в НДК миналата седмица. С журналистите тогава се срещнаха Иво Константинов, Васил Симов, както и пристигналите специално за учредяването на организацията Казийски и Стойчев. Четиримата категорично отрекоха, че организацията започва да се труди неуморно за свалянето от власт на Данчо Лазаров и че целите й са изцяло благородни – подпомагане на клубовете в родния волейбол.
И да, и не. Да, вярно е, доколкото притиснатите финансово клубове у нас отсега нататък ще бъдат инжектирани периодично със средства. Къде, за да закърпят бюджетите си, къде за нова екипировка, модерни машини за сервис, нови топки, мрежи и т.н. Все необходимости, от които българските отбори обикновено се лишават от недоимък.
Под ударите на мизерията и угрозата да бъдат изхвърлени от федерацията малките клубове досега навеждаха покорно глава и се превръщаха в слуги на Инженера. Участваха в Общото събрание като пионки, които знаеха, че тяхното задължение е да мълчат и да си вдигнат ръката при гласуването в правилната посока. За никого не е тайна, че огромният процент от вота на Лазаров във всеки негов досегашен избор идваше именно от подобни хора – президенти и ръководители на по-малките клубове в страната. Тяхното вечно оправдание, но съвсем вярно бе, че нищо не им е дал Радо Стойчев, за да застанат на негова страна, докато виж – г-н Лазаров им давал. Какво по-точно, само те си знаят.
Колосалният плюс на опозиционното движение „Приятели на волейбола“ е, че то е

 

 

Средствата са гарантирани, а това гарантира две неща – 1. Власт, 2. Свобода. И Иво Константинов, и Васил Симов, и Стойчев, както и Казийски, които поставиха лицата си на първия ред, са независими финансово. Носят се легенди как банкерът Симов се вдигнал и нахлул в кабинета на Данчо Лазаров в началото на октомври, седмица преди Общото събрание. Настанил се удобно пред него и докато лакеите на Инженера конфузно кършели ръце и се чудели на какво дължат посещението на врага, Симов обявил:
„Приемете ме в Управителния съвет, готов съм да ви дам веднага 1 млн. лева.“ Това била и цената, която той бил готов да си плати, за да си купи мястото в управата. Инженера се покашлял и въпреки тежките финансови проблеми, с които бе принуден да се сблъска от лятото насам, тактично отказал примамливата оферта.
В сдружението „Приятели на България“ Васил Симов също влиза, но не с 1 млн. лева, а с много повече, които е готов да инвестира само и само целта, която не успя да постигне преди два месеца, да осъществи след година и половина. Същото важи като финансови параметри и за председателя на Общинския съвет на ГЕРБ в Дупница Иво Константинов. В него лице на опозицията й се разчистват контактите с властта и правителството, което не гледа с добро око на сегашното управление и което направи всичко по силите си да принуди Лазаров да се откаже.
Бюджетът на опозицията е впечатляващ, разказват близки до горещите новини в родния волейбол. „Приятели на волейбола“ е присламчил към своята кауза и пенсионно-осигурителна компания „Доверие“. Тя бе основен спонсор на федерацията до май месец, когато се оттегли с гръм и трясък, заради разногласия с ръководството. „Доверие“ инвестира 300 000 лева в националния отбор по договор за Световната лига. Половината от тази сума бе преведена авансово, а за втората половина застрахователите се заинатиха да дадат на Инженера. Изпълниха задълженията си като за остатъка от 150 000 лева изкупиха всички билети за „Арена Армеец“ за мачовете на държавния тим от Световната лига. След това билетите бяха раздадени без пари на всички желаещи фенове.
Пенсионно-осигурителна компания „Доверие“ е склонна

 

 

 но това се пази в дълбока тайна, научи „ШОУ“. Освен „Доверие“, още три компании, които все още помагат на родния волейбол финансово, са на път да застанат от другата страна на барикадата, което би нанесло сериозен удар по настоящото управление на федерацията.
Сигурно се питате как Владимир Николов може да е кандидат за шеф на мястото на Данчо Лазаров, да бъде част от плана на опозицията, а в същото време в момента да е приел да бъде мениджър в националния отбор? Ами, много просто. На опозиционерите им сече пипето. Те нямат никакво намерение да разбутват за пореден път пластовете в държавния тим. Няма да има рокади, няма да хвърчат треньорски глави, а бъдещето на италианеца Камило Плачи е гарантирано начело на България. Специалистът продължава да бъде приближен на Радостин Стойчев, който доведе Плачи у нас като част от своя щаб преди две години. Стойчев пък не иска и да чува за завръщане като селекционер. Той предпочита да дърпа конците от разстояние и да си върти бизнеса в Тренто. За него няма по-подходящ от Плачи. Първо, защото Камило е боготворен от самите волейболисти – доказателството бе как момчетата го гледаха в устата по време на прекъсванията на мачовете на олимпиадата. Второ, вярно е, че Плачи подписа нов договор благодарение на сегашната управа, но той за нищо на света не би тръгнал против приятеля си Радо Стойчев. Нещо повече, италианецът поддържа изключително близки контакти с хора от т.нар. опозиционен блок – като бившата националка и легенда на женския волейбол в ЦСКА Цветана Божурина и съпруга й – известния журналист от „Гадзета дело спорт“ Сандро Филипини. Трето, Плачи е треньорът, за когото Казийски единствено би се върнал да играе и никога не го е крил. Плачи бе и треньорът, който Владо Николов поиска за старшия, когато Радостин Стойчев хвърли оставка и постът му остана овакантен само три месеца преди участието ни на олимпийските игри в Лондон. Плачи е отлично приет и от медиите в България, което вече го прави солиден и неуязвим от всички страни. Даже ядрото на сегашния национален отбор открито

 

 

и брани репутацията му всеки път щом някой дръзне да заговори за него като за предател. Т.е. ситуацията в тима никога няма да бъде по-подходяща за така чаканата рокада по върховете.
Амбициозният план на „Приятели на волейбола“ е да предизвика свикването на извънредно Общо събрание следващата есен. До тогава ще са преброени и евентуалните гласове от провинцията. Сега голямата битка е привличането на страната на сдружението на ЦСКА начело с треньора Александър Попов. Това, разбира, се минава през солидна финансова инжекция и за “червените”, а преговорите между двете страни, според добре информиран източник на „Шоу“, вече са започнали.