Волейболната легенда Бруно Резенде говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по RING. На 36 години капитанът на националния отбор на Бразилия продължава да пише история. В неделния ден разпределителят ще се бори за поредно отличие с родината си на световното първенство в Катовице в мача за третото място срещу Словения. Предлагаме акценти от интервюто с Бруно Резенде:    

- Бруно, след толкова успехи на национално и клубно ниво кое ви мотивира да обличате още екипа на родината си – Бразилия?

-  Страстта ми към волейбола и любовта, с която правя това, което обичам, ме карат да бъда тук всеки ден и да се жертвам. Наред с тях е и гордостта да представям моята страна. Нищо повече. За мен е чест и гордост да бъда в националния отбор на Бразилия. Това ме мотивира, за да продължавам по пътя към новите успехи.

- Странно ли ви е, че има състезатели, които не желаят да играят за страната си? Не говоря за Бразилия… Как гледате на тях?

- Уважавам решението на всеки един. Знам, че всеки носи някакви чувства вътре в себе си и има свои приоритети. Но за мен самия не е чак толкова просто. Едно от най-важните неща в моя живот беше не само да играя волейбол, но и да представям страната си. За мен това беше голяма мечта и продължава да бъде в основата на моята мотивация. Хората знаят, че приоритетите се променят – създаваме семейства, имаме деца. Но човек не може да се отрече от своята страна и да не иска да я представя. 

- Какво означават за вас думите лишение, труд, дисциплина?

- Това са ключови думи за кариерата на всеки един спортист. Те са част и от начина на мислене на играчите в националния ни отбор. Влязох в него през 2006 г. Благодарение на по-големите от мен като Жиба, Сержиньо, Рикардиньо, които тренираха и побеждаваха много, възприех тази философия. Те бяха много съсредоточени и дисциплинирани. Заслужават всяка една победа, която са постигнали. Тези думи стоят в началото на всяка сбъдната мечта. Да кажем, че моята е тази фланелка, с която съм облечен сега. Надявам се да успеем да предадем тази традиция и на следващите поколения.

- Дълги години в националния отбор ваш треньор бе баща ви – Бернардо Резенде. Постигнахте много успехи, но какво остава скрито за зрителите, за хората, които не са в кухнята на бразилския тим?

-  Нашата връзка, отношенията между нас бяха малко по-хладни през почти всичките 10 години, когато ми беше треньор. Отношенията ни бяха като между играч и неговия треньор. Може би моментът, когато спечелихме златния медал на Олимпиадата в Рио, за нас беше и момент, когато ликувахме. Тогава се държахме като баща и син.

- Имаше ли конфликтни ситуации по време на съвместната ви работа? И как се потушаваше пожарът?

- Винаги сме търсили най-доброто решение за отбора. В такъв момент няма как да се държим като баща и син. Нашите отношения станаха много професионални. Обсъждахме важните неща за отбора. Оставихме настрани това, че сме баща и син и поставихме на първо място отбора.

- Защо толкова държите на Теодор Салпаров? С какво той спечели вашето приятелство?

- Сприятелихме се, докато играехме в противникови отбори. Възхищавам се на Теодор за неговата отдаденост, на хъса му за победа, състезателния дух, желанието да играе за своята страна, любовта към волейбола. Винаги съм се възхищавал, докато играя срещу него. По време на пътуванията и първенствата хората се сприятеляват. Имаме прекрасни отношения и за мен винаги е удоволствие да се видим, когато се върна в България. Да вечеряме заедно и да видя колко е уважаван в собствената си страна. Той направи много за своя отбор.

Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, „Ринг“