Волейболното общество изпадна в траур след внезапната смърт на Георги Константинов. Kакто вече стана ясно, бащата на легендарния състезател и треньор Пламен Константинов си отиде от този свят на 87 години. 

Георги е първият, който носи прякора Гибона. Спечели го още в казармата, както повечето големи волейболисти от 50-те и 60-те години. Константинов тренира волейбол и лека атлетика. Димитър Гигов го убеди да приеме волейбола в своето сърце.
 
Гигов успява да създаде истински звезден отбор. В три поредни години избраниците му, след които е и Георги Константинов, печелят силния международен турнир в Палермо за Купата на президента на Италия (1955-1957). През 1956-а е и републикански вицешампион, а три години по-късно Левски е непобеден, като оставя втори дори и звездния по това време отбор на Миньор (Перник). Клубната кариера на Константинов е преминала още през отбора на Спартак, както и на обединения Левски Спартак.

През 1970 г. спира активната си кариера, като две години по-късно се включва като играещ треньор за отбора на Сопот. Гибона успява да спечели промоция за "А" група с този отбор.

От 1962 г. Георги Константинов неизменно е в националния тим, като освен на две световни първенства е един от състезателите, които участват в олимпийския дебют на волейбола в Токио през 1964 година. Именно този турнир той определя и като свой връх в кариерата си с петото място на България в японската столица. Той е един от титулярните ни нападатели. Дебютът на Константинов в официален мач на националния ни отбор обаче е две години по-рано – на световното първенство в Москва, когато оставаме на крачка от медалите с четвъртото място. Следващата 1963-а отново е белязана от четвърто място – този път на европейското първенство в Букурещ. На световното първенство в Прага през 1967-а Константинов отново е в тима, а националите ни остават на седмото място от 22 отбора.

Голямата гордост на Гибона обаче са двамата му сина Юлиян и Пламен. По-големият не успява да се задържи в спорта, въпреки че като малък също показва отлични качества. Пламен обаче е пленен още от малък от волейбола и напълно заслужено наследява не само таланта, но и прякора на баща си.

БФВ изказва дълбоките си съболезнования към семейството!