Голямата Тони Зетова напусна волейбола. Снощи, след 22 години на полето, тя изигра последния си мач и остави маратонките и фланелката си на мрежата. Цялата публика на срещата Киери – Пезаро я изпрати с бурни аплодисменти, а българката не скри сълзите си.

Първите бяха дори преди двубоя, когато съотборничките й заедно с целия щаб облякоха фланелки с нейния №5 и името й.

Само в Италия "Гонг" изчисли, че родената на 17 септември 1973 година в Плевен Зетова има реализирани 2614 точки, спечелила е какво ли не – шампионската титла в Серия А1 (2000 и 2007 година), Купата на Италия (2002 и 2007), Купата на CEV (2002 и 2007), Топ Тиймс къп (2005) и Шампионската лига през 2006-а, като става и най-добър реализатор в А1 през сезоните 1999/2000 и 2000/2001. В кариерата си 189-сантиметровата ни бивша националка след ЦСКА е играла 11 години на Апенините, а също така в Турция, Франция, Испания и Гърция.

2_10.jpg

Чрез "Гонг" Антонина пожела да каже едно голямо „Благорадя“ на своята майка Соня, но и на други хора.

"Уморена съм от емоциите след последния ми мач. Още не мога да си дам равносметка за това, което съм направила. Но този път, след толкова опити за прекратяване на кариерата и намиране на сили да продължа, тази година направих едно мирно разделяне с играния волейбол в зала. Оставям го с удоволствие и знанието, че повече наистина не мога да продължавам да играя", каза Тони от Италия в първата сутрин, в която не е на тренировка.

"С игралния волейбол, това е сбогуването! Тази година усещам, че вече тялото не се подчинява на чувствата. И мисля, че вече няма наистина смисъл да го малтретирам по този начин. Вследствие на това резултатите, които искам и съм свикнала да постигам, не се получават. Когато започнеш да вървиш по този път, е по-добре да спреш. Искам да благодаря на моята майка! Тя цял живот ме е подкрепяла и в трудни, и в радостни моменти. Майка ми е прекарала повече от 40 години във волейболните зали, за да подкрепя първо баща ми, после и мен. Искам да кажа и едно голямо „Благодаря“ на мъжа на живота ми Влади. През последните 13 години той е неотлъчно до мен и ме подкрепя. Когато се роди Дани, той започна да се грижи за него като ме нямаше и пое функцията на баща. Влади ми позволи да играя още малко след раждането. Това са хората за мен! Другите, на които исках да благодаря, вече не сам между живите за съжаление. Искам да благодаря на треньорите и всички хора, с които съм работила и в България, и в Италия, и навсякъде. Някои са живи, други не. Едно благодаря на Иван Николов, който също не е между живите, но който ме научи на есенцията на волейбола, даде ми базата, върху която после други треньори надстроиха. Искам да поздравя и благодаря на всичките момичета, с които сме били в националния отбор и за девойки, и за жени, с които сме преживяли страхотни моменти", сподели още развълнуваната Тони Зетова.