През юни тази година долната камара на руската Дума прие единодушно закон срещу гей-пропагандата. Той е насочен срещу лица разпространяващи „хомосексуално поведение сред младите”. Президентът Владимир Путин също го подписа.
Светът напълно очаквано въстана срещу лишаването на човека от правото му на свободен избор на сексуално поведение. През лятото Световното първенство по лека атлетика събра не малко състезатели, които протестираха с нокти оцветени с цветовете на дъгата или целувки на атлетки от един пол.
Сега негативите са все повече и Олимпиадата е заплашена от бойкот. В последно време се прокрадват предложения най-голямото зимно, спортно събитие да бъде преместено в по-толерантна страна. Сред основните критици на анти-гей закона е американският президент Барак Обама, който дори обсъди темата с непреклонния Путин.
”Ние не дискриминираме хомосексуалистите, аз работя с такива хора, давал съм им награди за постиженията им в различни области. Говори се, че Чайковски също е бил гей. Ако трябва да съм искрен, ние не го обичаме заради това, а заради неговата музика. Ние нямаме закон срещу хората с нетрадиционна сексуална ориентация, а срещу тези, която я пропагандират спрямо подрастващите”, заяви руският президент.
Руските власти обявиха, че няма да санкционират според правилата на закона състезатели и фенове, които правят жестове подкрепящи гейовете по време на Олимпиадата. В същото време обаче гей-паради и демонстрации са напълно забранени.
Ситуацията е тежка и за Международния олимпийски комитет (МОК). От една страна това е негативна реклама на спорта и МОК, а от друга поставя под съмнение основния принцип на олимпизма, който проповядва борба с дискриминацията.
Бившият президентът на МОК Жак Рох призна, че е получил уверение от руската страна, че няма опасност за състезателите и добави: “но все пак имаме притеснения. Олимпийските правила са много ясни. Според тях спортът е човешко право и трябва да бъде достъпен за всеки”.
Интересно е, че редица известни руски спортисти подкрепиха закона. Сред тях са бившият номер 1 в тениса Марат Сафин, който е депутат и звездата на овчарския скок Елена Исинбаева. Исинбаева, известна с благотворителните си акции и инициативи, е избрана за кмет на олимпийското село. Сега обаче тя е под опасността да бъде разследвана за хомофобия.
През лятото американският лекоатлет и сребърен медалист на 800 метра Ник Симондс написа в “Туитър”: “Исках да се състезавам с лепенка с цветовете на дъгата, но ми беше казано “че мога да отида в затвора за това. Тогава осъзнах, че не трябва да предизвиквам местните власти по този начин”.
В Сочи най-опасна ще бъде ситуацията за състезателите по фигурно пързаляне. Стереотипът е, че това е спорт за жени и гейове. И наистина през годината редица известни фигуристи признаха открито обратната си сексуална ориентация. Нима това прави олимпийските медали на Скот Хамилтън, Брайън Орсър, Джефри Батъл, Толер Кранстън, Джон Къри или Ондрей Непела незначителни или спечелени по нечестен начин?
Фигурното пързаляне днес има голяма личност, която е в особена ситуация. Това е трикратният шампион на САЩ Джони Уиър (на снимката), който обича Русия и всички свързано с тази страна. Ескцентричният състезател е омъжен за руския адвокат Виктор Воронов.
Джони, който прекрати кариерата си и ще бъде в Сочи като коментатор, е единственият фигурист, който открито критикува случващото се. В същото време колегите му, включително шампионът от преди 4 години Евън Лайсачек запазват неутралитет.Уиър обеща да не прави демонстрации и изявления докато е в Сочи. “Ако го сторя, рискувам да вляза в затвора. Олимпиадата не е място за правене на политически обръщения. Не съм политик и не обичам да говоря за политика. Не е задължително да одобряваш политиката на една страна, но трябва да уважаваш културата й. Аз нямам нужда да се обличам в розово, за да подкрепя гейовете, лесбийките, бисексуалните или транссексуалните. Аз ще ги подкрепя просто като бъда там”, заяви фигуристът, който е изключително разпознаваемо лице и любимец на руските фенове.
До Олимпиадата обаче има още 100 дни, в които Джони ще обсъжда темата: “Бойкотът не е вариант. Това би навредило на кариерите на състезателите, които цял живот са се борили за това участие, което може да бъде единствено за тях. Трябва да мислим за техните бащи, които са работили на по две места, за да плащат тренировките им или сестрите и братята им, които не са ходили на ваканция, защото другото дете в семейството се нуждае от нов екип”.
”Аз съм гей-американец, омъжен съм в руско семейство. Този закон е нещо ужасно, защото в Русия не можеш публично да бъдеш гей. Все пак аз ще съм в Сочи без да се страхувам, защото моето присъствие там като гей ще бъде важно”, са последните думи на атрактивния фигурист.
Ситуацията ни връща към Олимпиадата през 1936 година. Тогава в Берлин Адолф Хитлер отправя политическа пропаганда и открито показва недоволството си от постиженията на американските цветнокожи атлети – Джеси Оуенс и Корнелиус Джонсън. Всички знаем какво се случва не много дълго след това…
И нека вместо да си припомняме войната да помислим върху един цитат на оцелелия в Холокоста активист и писател Ели Визел: “Може да има моменти, когато сме безпомощни да предотвратим несправедливостта, но не трябва да има момент, когато да не сме готови да протестираме”.
