БЛИЦ ви представя интервю с родния алпинист Лазар Методиев, което той даде преди време пред вестник "ШОУ". Снощи ви поднесохме трагичната вест за гибелта на 40-годишния Петър Унжиев - водач на голяма международна експедиция за покоряването на К2. Катерачът загина в подножието на 8611-метровия връх в Хималаите. Лазар Методиев е участвал в редица експедиции в най-високата планина на света.

- Казахте, че сте песимист за изхода на експедицията на връх К2. Защо?
- Желая успех на експедицията, но К2 наистина е най-трудният и най-опасният връх. Много по-опасен е от Еверест, където по сравнително леки маршрути миналата година дадохме две жертви. И много други в предходните години, като се започне от Христо Проданов... Не знам с каква екипировка са тръгнали нашите и поляците, но по принцип екипировката винаги е била слабата ни част. Събират се пари до последния момент, накрая се тръгва с каквото има, а К2 е от върховете, които не прощават несериозното отношение. Факт е, че стотици идеално екипирани и подготвени алпинисти са намирали смъртта си там.

- Какво го прави толкова опасен?
- Ако оставим настрани надморската височина (втори по височина на планетата), която обективно е най-голямото препятствие по пътя към масивите от тази категория, К2 няма слаби места и всички маршрути към него са изключително трудни технически. Факт е, че той е сред последните върхове, които "се предадоха" на алпинистите. А статистиката говори достатъчно - всеки трети, опитал да го изкачи, загива. В това отношение един Еверест например е къде по-лесен. Там загива един на 15-20 души.

- Колко пъти е бил покоряван К2? Кога е станало за пръв път?
- Италианците Лино Лачедели и Ачиле Компаньони първи стъпиха на К2 на 31 юли 1954 година. Това е едно от доказателствата за изключителната му трудност. Обърнете внимание, че цели 23 г. делят първото (31 юли 1953 г.) от второто му (8 август 1977 г.) изкачване на японците Накамура, Такацука и Шигехиро. Роля за тази огромна дупка във времето изиграват и политически фактори - конфликта между Индия и Пакистан за спорните територии Гилгит Ейджънси и Джаму и Кашмир. Но главното са обезсърчителните неуспехи на начинанията. Дори в наше време, в условията на "глобалното село", когато транспортът и комуникациите не са никакъв проблем, а екипировката и съоръженията са резултат на най-съвременните технологии, на К2 четири години (от 1997-а до 2000 г.) не беше записан успех! Независимо че и от пакистанската, и от китайската му страна го обсаждаха силни екипи.

- Казвате, че всеки трети там е загивал. Кога и как са ставали най-големите драми?
- През 1986 г. по склоновете на К2 се разиграха серия трагедии, които имаха разтърсващ ефект. На различни маршрути с живота се разделиха поляците Войчиех Вруж, Тадеуш Пьотровски и Доброслава Мьодович-Волф, френската съпружеска двойка Лилиан и Морис Барар, италианецът Ренато Казарото (пропаднал в ледена пукнатина буквално пред очите на жена си), англичаните Алън Роуз и Джули Талис, американците Питър Смоулич и Алън Пенингтън, австрийците Имицер и Визер, Мохамед Али от Пакистан...

- И въпреки всичко това продължават алпинисти от цял свят да опитват да го качат?
- Именно заради страшната си слава К2 остава едно от най-магнетичните предизвикателства в света на алпинизма. А изкачването му се счита за едно от най-големите доказателства за класа. Събитията на К2 винаги са вълнуващи. През 2004 година рекордьорът по изкачвания на осемхилядници (21, два пъти на К2) Хуан Оиарсабал беше спасяван заедно с Едурне Пасабан.
И до днес не може да се възстанови след ампутациите на пръсти на краката.

- Често ли се налагат ампутации?
- Загубените пръсти са най-малката цена, която хималаистите плащат за изкачването на този връх. Статистиките са безмилостни. Също така и за представителите на Полша, с които се опитахме да го качим. На К2 през лятото са били осем поляци, двама са загинали на слизане от върха.

- Кога са били правени първите опити за изкачване на върха?
- Първите алпинисти в района на К-2 се появяват чак през 1892 г. Но целта им не е изкачване на върха. Такава задача си поставя едва групата на англичанина Оскар Екенщайн през 1902 г. Той събира международен екип от опитни алпинисти. В него влизат австрийците Хайнрих Пфанл, д-р Виктор Весели, швейцарецът д-р Жюл Жако-Гийармо, англичаните Джордж Ноулз и Алистър Е. Краули. Въпреки модерното – според тогавашните норми – планиране експедицията няма шансове за успех. Предвидена е самостоятелна дейност – без услугите на носачи и гидове, без да се отчита фактът, че за изкачването на толкова висок връх е необходимо изграждане на няколко лагера. Експедицията тръгва от Сринагар в Кашмир на 28 април 1902 г. На 9 юни се появява транспортен базов лагер в Урдукас (на езика балти – "разцепения камък"), който от този момент се превръща в главен етап за всички начинания в района на ледника Балторо. На 20 юни е изграден следващият лагер – на 5710 м, на равни разстояния от Броуд пик (8047 м) и К2. Най-важната задача е намирането на най-подходящ маршрут за изкачване на върха. След предварително разузнаване участниците се отказват от югоизточния в полза на североизточния гребен. След пренасянето на лагера на 5928 м в следващите дни двучленни свръзки правят опити по ребро, което извежда до кота 6821 м, и по стръмен кулоар, стигащ до премка на гребена, малко по на изток от 6821 м. Лошото време, слабата аклиматизация и изтощението принуждават алпинистите да отстъпят. Д-р Весели и д-р Жако-Гийармо стигат до 6550 м и това е всичко, направено на К-2. Грипната епидемия и не най-добрите отношения между участниците натежават при вземането на решение за отказване. Но главната причина за неуспеха на първата експедиция е непознаването на техниката за преодоляване на големите трудности в Хималаите. В състава на Оскар Екенщайн са шестима отлични катерачи с голям опит от Алпите, който се оказва недостатъчен в схватката с втория връх в света.

- Кога падат първите жертви?
- Експедицията през 1939 г. се превръща в една от най-трагичните епопеи в историята на хималайския алпинизъм. Неин ръководител е Фриц Херман Виснер (1900-1988) – едно от най-големите имена в историята на световния алпинизъм. Първоначално участие в експедицията заявяват всички от начинанието през 1938 г. Но в крайна сметка не заминава нито един от тях. Съставът е доста по-слаб, а за влизане в него решителни са финансовите съображения. Виснер взема спорното решение за отказ от употреба на кислород и радиостанции. Още в самото начало Кренмър и Дюрънс стават жертва на височинната болест. Тя покосява и сирдаря Пасанг Кикули в лагер 6. Но най-голямата драма се случва по време на финалната атака. Тормозен от ирационални страхове, Пасанг Дава, който придружава Виснер, отказва да върви нагоре и настоява за връщане, когато двамата са само на 250 м от върха. В крайна сметка с живота се разделят Дъдли Уулф и трима шерпи – Пасанг Кикули, Пасанг Китар и Пинцо, – които правят самоотвержен опит да му помогнат.

- Има ли статистика точно колко хора са загинали там?
- Аз поне не знам, но със сигурност около върха лежат костите на стотици алпинисти.

ТОВА Е К2 (8611 метра)
Името на К2 произхожда от английските топографи, които започнали да определят височините на върховете в Каракорум и ги означавали със съкратен номер Каракорум 1, Каракорум 2... К2 е нанесен върху картата на капитан Монтгомъри през 1856 година. Местните наименования са Допсанг, Чочари и Годуин Остин по името на първия изследовател на върха. К2 е част от веригата Каракорум в Хималаите. Сега е под административното управление на Китай и Пакистан. Каракорум е втората по височина планина в света и може би една от най-трудните за изкачване. Каракорум се простира между Хималаите, Памир и Кашмир. В центъра е К2 и още около 60 други върха с височина над 6700 метра и единствените преходи са в райони с постоянна снежна покривка.