Зимните олимпийски игри традиционно са свързвани с участието на страни с по-студен климат и представители на “топлите” държави винаги се е приемало като екзотика. Въпреки че това явление напоследък все по-често зачестява, състезателите от тропическите нации още не са спечелили медали от зимни олимпиади.

Първият представител на “топлите” страни на зимни олимпийски игри е Мексико. Голяма част от територията на страната е на север от Тропика на рака и значителни местности са заети от пустиня или полусух климат. Въпреки това Мексико не е типична тропическа държава. Дебютът на страната на зимна олимпиада е през 1928 г. в Санкт Мориц, когато участва с петчленен отбор по бобслей, който завършва на 11-о място от 23 участници. Мексиканците не записват друго участие на зимни олимпийски игри до 1984 г.

Първата наистина тропическа нация, която участва на зимна олимпиада, е Филипините. Страната изпраща скиори в алпийските дисциплини в Сапоро през 1972 г. Бен Нанаска завършва 42-и в гигантския слалом от 73-ма участници, но Хуан Сиприано не финишира. В слалома нито един от тях не пресича финалната линия. Втори в класацията е Коста Рика. Артуро Кинч участва в алпийските ски на олимпиадата в Лейк Плесид през 1980 г. Той се пуска на още на три Олимпиади, включително в Торино през 2006 г. Тогава Кинч бе на 49 години и завърши 96-и на 15 км в ски бягането, финиширайки единствено преди Прават Нагважара от Тайланд.

Зимните олимпийски игри в Калгари през 1988 г. предизвикаха вниманието с участието на голям брой тропически нации, включително Коста Рика, Фиджи, Гуам, Гватемала, Ямайка, Холандски антили, Филипините, Пуерто Рико и Американски вирджински острови. По време на тази Олимпиада в любимци на феновете се превърнаха състезателите от отбора по бобслей на Ямайка, които вдъхновиха създаването на филма “Cool Runnings” (Леден болид) през 1993 г. Преди 4 години в Торино на зимна олимпиада дебютираха Етиопия и Мадагаскар.

Други от топлите държави, предимно от субтропиците, също са участвали на зимни олимпийски игри. Австралия (която има тропически климат в крайния север и е първата страна от Южното полукълбо със златен медал от зимна олимпиада – Стивън Брадбъри на 1000 м. шортрек от 2002 г.), Бермуда, Тайван, Индия (на територията на която е част от Хималаите), Мексико, Нова Зеландия (първата държава от Южното полукълбо с медал от зимна олимпиада – Анелизе Кобергер завърши втора на слалом през 1992 г.), ЮАР, Свазиленд и няколко държави от Северна Африка като Алжир, Египет и Мароко.

Гана ще има представител в алпийските ски във Ванкувър. Това е роденият в Шотландия Кваме Нкрумах-Ачеампонг, който е известен като “Снежния леопард”. Тонга привлече медийното внимание със заявката за състезател в спускането с шейни. Бруно Банани обаче се провали в последния кръг на квалификациите.

НЯКОИ ПО-ИНТЕРЕСНИ ЕКЗОТИЧНИ УЧАСТНИЦИ НА ЗИМНА ОЛИМПИАДА

Отборът на Ямайка по бобслей от 1988 г.

Основна вина за създаването на тима имат американците Джордж Фич и Уилям Малоуни, които имали семейни и бизнес връзки с Ямайка. При една от визитите си на карибския остров те наблюдавали състезание по бутане на количка и осъзнали колко много този спорт се доближава до бобслея. Заради специфичния бърз старт на бобслеистите Фич и Малоуни решили да използват в отбора спринтьори, които са в изобилие в Ямайка. Първоначално идеята била да се вземат лекоатлети с олимпийска класа, но те не проявили интерес. Това наложило на Фич, Малоуни и треньора Хауърд Силър (също американец) да се обърнат към полковник Кен Барнс от националната армия. Така първите членове на тима на Ямайка по бобслей станали: Девън Харис (лейтенант от Втори батальон на армията), Дъдли Стоукс (капитан от националната авиация), Майкъл Уайт (редник от запаса) и Самюъл Клейтън (железопътен инженер).

Четворката бобслей на Ямайка дебютира на зимни олимпийски игри в Калгари през 1988 г. и бързо се превръща в любимец на феновете. Те не завършват състезанието, тъй като загубват контрол над шейната при едно от четирите си спускания. Въпреки това привличат вниманието на специалистите с видимия си прогрес и едни от най-бързите стартове. След като се разбиват, те получават помощ от организаторите да добутат шейната си до финала. Точно този отбор е вдъхновил създаването на филма “Леден болид”, където героите и голяма част от действието и измислено, но са използвани оригиналните кадри от катастрофата.

Отборът се завръща на зимната олимпиада през 1992 г. в Албервил, но се представя слабо. Отново участва през 1994 г. в Лилехамер и “затваря устите” на критиците си, като завършва на 14-о място и изпреварва отборите на САЩ, Русия, Франция и Италия. През 2000 г. Ямайка печели златен медал на световното първенство по забутване на бобслей. Тимът не се класира за игрите в Торино през 2006 г., както и за Ванкувър 2010.

 

Филип Боит (Кения) – ски бягане

Филип Боит е първият кенийски представител на зимни олимпийски игри. Той е бивш бегач на дълги разстояния и води подготовка по ски бягане във Финландия, която е поета от концерна за спортна екипировка “Найк”. Боит участва на олимпийските игри в Нагано през 1988 г., където стартира на 10 км класически стил. Той финишира на 92-о място, а награждаването в дисциплината е отложено, тъй като победителят Бьорн Дели държи да дочака завършването на Боит и да го прегърне. Тази постъпка до такава степен впечатлява кениеца, че той кръщава един от синовете си Дели Боит. През 2002 г. в Солт Лейк Сити Боит участва в спринта и завършва на 64-о място, като оставя зад себе си трима участници. След това прекратява кариерата си, но се завръща за олимпийските игри в Торино през 2006 г., където финишира 92-ри на 15 км класически стил и изпреварва петима конкуренти. Неговият чичо Майк Боит е носител на бронзов медал на 800 м. от летните олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г.

Ламин Гей (Сенегал) – ски алпийски дисциплини

Роденият през 1960 г. Гей в момента е президент на ски федерацията на родината си, която сам е основал през 1979 г. Той участва на олимпийските игри през 1984, 1992 и 1994 г. Гей е първият тъмнокож африкански скиор, взел участие на зимна олимпиада. Направи опит да се класира за олимпийските игри през 2002 г., но се провали, тъй като квалификациите, в които искаше да участва, бяха отменени. Ламин е известен с борбата си срещу квалификационните норми, наложени от МОК за класиране на зимни и летни олимпийски игри. През 2001 г. Гей публикува отворено писмо до президента на МОК Жак Рох по темата. В него пише: “До 1992 г. всяка страна можеше да изпрати по четирима състезатели за дисциплина от алпийските ски. До тогова вярвахме, че всички състезатели са равнопоставени. Това бяха последните истински зимни олимпийски игри.”

Майкъл Едуардс (Великобритания) – ски скокове

Майкъл Едуардс или както е известен Еди Орела бе първият атлет, представял Великобритания в ски скоковете на зимни олимпийски игри. Поставяме го сред екзотичните участници, въпреки че страната му не от “топлите” държави, тъй като участието му м Калгари през 1988 г. предизвика медиен интерес. Роденият през 1963 г. в Челтнъм британец е сред добрите състезатели в ски спускането в родината си, но пропуска шанс да се класира за олимпиадата в Сараево през 1984 г. За да увеличи възможностите си за участие в Калгари, той заминава за САЩ и води подготовка в Лейк Плесид. Заради липса на достатъчни финанси Едуардс решава да се премести в ски скоковете, тъй като там класирането е по-лесно и няма никаква конкуренция във Великобритания. През 1987 г. представя страната си на Световното първенство по ски скокове и завършва на 55-о място. Това му гарантира класиране за олимпийските игри. В Калгари финишира на последно място в скоковете от 70 и 90-метровата шанца. Въпреки слабите резултати той привлича вниманието на световната общественост. Превръща се в медийна звезда. Канят го в различни шоу програми. Един италиански журналист се присмива на уменията му и го нарича “ски падач”. През годините популярността на Еди Орела се губи, но той не е забравен в Канада. На 7 януари в Уинипег Майкъл носи факела с олимпийския огън като част от щафетата по пътя до Ванкувър.

Раймонд Кейруз (Ливан) – алпийски ски

Подобно на Еди Орела Кейруз също не идва от типично “топла” държава. Ливанецът обаче остава във фолклора на зимните олимпийски игри. В Албервил през 1992 г., по време на гигантския слалом той става първият скиор, застигнат по трасето от следващия стартирал в надпреварата. Кейруз е толкова бавен, че е изпреварен от мароканеца Ел Хасан Мата, тръгнал от стартовата къщичка 40 секунди по-късно. Заради това Кейруз е дисквалифициран и времето му от първия манш на гигантския слалом не е зачетено. Ливанецът не успява да завърши първия манш от участието си в класическия слалом.

ПО-ИЗВЕСТНИТЕ ТРОПИЧЕСКИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЗИМНА ОЛИМПИАДА
Ан Абернати (Вирджински острови) - шейни
Исабел Кларк Рибейро (Бразилия) - сноуборд
Джъд Банкерт (Гуам) - биатлон
Ихиния Бокаландо (Венецуела) - шейни
Филип Боит (Кения) – ски бягане
Ласелестес Браун (Ямайка) - бобслей
Барт Карпентие Алтинг (Холандски антили) – бобслей и шейни
Хуан Сиприано (Филипините) – алпийски ски
Ерол Фрейзър (Вирджински острови) – бързо бягане с кънки
Ламин Гей (Сенегал) – алпийски ски
Вернер Хьогер (Венецуела) – шейни
Брад Килц (Американски самоа) – бобслей
Артуро Кинч (Коста Рика) – алпийски ски и ски бягане
Ерик Мейлсон (Бразилия) - бобслей
Андрю Макнийли (Тринидад и Тобаго) - бобслей
Исак Мениоли (Камерун) – ски бягане
Ренато Мизогучи (Бразилия) - шейни
Фаауга Муагутутия (Американски самоа) - бобслей
Прават Нагважара (Тайланд) – ски бягане
Бен Нанаска (Филипините) – алпийски ски
Джени Паласион (Хондурас) – ски бягане
Рикардо Рашини (Бразилия) – бобслей и шейни
Матийо Разанаколона (Мадагаскар) – алпийски ски
Русиат Рогоява (Фиджи) – ски бягане
Лейти Сек (Сенегал) – алпийски ски
Дъдли Стоукс (Ямайка) - бобслей
Робел Теклемариам (Етиопия) – ски бягане
Лорънс Томс (Фиджи) – алпийски ски
Тсой По Йе (Хонг Конг) – бързо бягане с кънки
Джордж Тъкър (Пуерто Рико) - шейни